Какво предвижда законовата регулация за дроновете

Манията по използването на дронове за бизнес или за развлечение вече е факт и у нас. Преди около седем години започва масовото им навлизане в ежедневието на хората, като преди това са били приоритет само на военните. А приложенията на безпилотните летателни апарати са многобройни – от фотография и видеозаснемане, до наблюдение на земеделските земи, дистанционен контрол на нефтопроводи и газопроводи, следене за спазването на реда на стадиони по време на мачове, търсене на хора след падане на лавина, при пожари, при спасителни операции в морето и още много други. Индустрията за производство на дронове се разраства с огромни темпове. През 2016 г. според оценка на в. „Ню Йорк таймс“ са продадени 9 милиона и 400 хиляди безпилотни апарати на стойност над 3 млрд. долара. Прогнозите са, че до 2020 година продажбите ще нараснат четворно – до 12 млрд. долара годишно. Най-големите производители на дронове са Китай, Съединените щати, Израел и Канада.

С лавинообразното им навлизане в ежедневието на съвременния човек расте и необходимостта от въвеждането на регулации за движението им, тъй като могат да се използват за нерегламентирани цели – от наблюдение на хора в домовете им до терористични нападения. Ето защо екип от български експерти в момента подготвя регулаторна рамка за използване на безпилотни летателни апарати за граждански цели.

 „Преди няколко години Европейската агенция по авиационна сигурност съобщи, че тя ще създаде обща регулация за движението на дронове от 150 кг нагоре, а с по-малкото тегло ще бъдат обект на регулация на националното законодателство на всяка страна. Стигна се обаче до конфронтации след това решение, защото, ако дадено лице положи изпит за управление на дрон в някоя държава, може да се окаже, че в друга страна от ЕС няма да му разрешат да оперира с безпилотни самолети. Ето защо Европейската агенция за авиационна сигурност изготви единна рамка,

прототип, спрямо който националните законодателства могат да градят своите регулации“, обясни пред в. „Животът днес“ проф. Димо Зафиров, който работи в Института за космически изследвания и технологии  към БАН и е част от екипа, разработващ регулациите за дронове.

Той обясни, че в тази европейска рамка на първо място се поставя рискът, който се очаква да възникне при използването на дроновете, защото в зависимост от мисията дори малък летателен апарат може да създаде опасност и да стане предпоставка за инциденти. „Ако искаме да заснемем масово мероприятие - например Кукерските игри в Перник, ако управляващият дрона не е достатъчно компетентен, при някоя от маневрите могат да пострадат хора. От друга страна е използването на дронове за наблюдение на растителността в земеделските земи например. Смята се, че на полето няма да има хора, така че и по-тежък летателен апарат не би трябвало да създаде риск“, обясни проф. Зафиров.

Част от условията на европейския регламент са ограничението за управление на дронове от деца

(да не им се разрешава да навигират апарати, по-големи от 250 грама, за които се възприема, че вече не са играчки), както и санкциониране на нерегламентирано използване на безпилотните самолети като нарушаване на личното пространство например. „Тези правила трябва да бъдат въведени възможно най-скоро и се очакват от бизнеса, който все повече се интересува от възможните ограничения, за да купи и да инвестира в подходяща техника. Надявам се регулациите да са факт до края на годината“, каза събеседникът ни. Нормативните документи първо ще бъдат подложени на обсъждане и оттам нататък ще се тръгне към тяхното приемане.

Регулациите на безпилотните летателни апарати ще бъдат разделени на три категории.

Клас свободен, клас специфичен и клас сертифициран. В свободната категория има четири подкатегории. Първата е А0 – тя е валидна за дронове с маса до 250 г и обхваща височина на полета максимум 50 метра. Дроновете от категория А0 ще могат да се управляват само в зоната на видимост от оператора.

„А1 е за по-тежки дронове – до 4 кг, полетът трябва да бъде в зоната на видимостта, до 50 метра височина и ще се изисква операторът да има сертификат за управление на апарата. А2 изисква да бъде регистриран дронът, така както колите се регистрират, за да се знае на кого е продаден, кой е собственикът, ако стане някакъв инцидент, и т.н.“, допълни проф. Зафиров.

Специфичната категория обхваща безпилотни летателни апарати до 150 кг.

Тя е с много сериозни ограничения както за самите оператори, така и за разрешителните за полети. „Всяка мисия трябва предварително да бъде одобрена от оторизирания орган и това вероятно ще бъде Главна дирекция въздухоплавателна администрация при цивилните мисии. За военните ще бъде друг органът. Сред специфичните мисии може да са наблюдение на пожари, спасяване на хора и т.н., които изискват бърза реакция. Ето защо в такива случаи разрешителното за мисия трябва да е издадено предварително, за да не се губи излишно време в бюрокрации. Прието е да има предварително одобрение на подобни мисии и когато възникне извънредна ситуация, веднага да се действа“, каза експертът от БАН.

Сертифицираните мисии ще могат да се изпълняват във въздушно пространство заедно с пилотирани летателни апарати, затова и самите дронове ще трябва да са сертифицирани и да покриват определени изисквания.

Каре

В Института за космически изследвания се правят курсове, базови обучения за оператори на безпилотни летателни апарати. В зависимост от продължителността и сложността на обучението цената на курса е между  230 и 500 лева. „След като бъде приета нормативната база, ако сме пропуснали нещо в обученията, сме готови да надградим тези знания. Курсът продължава между 2 и 5 дни  и включва теоретично и практическо обучение“, обясни проф. Зафиров, който е и летец. До момента свидетелство за управление на дрон са получили над 80 души, допълни експертът.

Сподели във Facebook