Към Русия трябва да се отнасяме уважително и без евтини провокации

- Акад. Велев, напоследък общественото ни мнение е раздвоено по темата за санкциите срещу Русия, наложени  от държавите, членуващи в Европейския съюз…

- Да, това раздвоение е факт. И този факт произтича от обстоятелството, че хората, отричащи решенията на Европейския съюз, ги възприемат единствено емоционално, без нужния анализ на геополитическата ситуация. Тези български граждани не се интересуват дали негативната им реакция е в противоречие с международната правна норма. А тя е задължителна за всички държави.

- Знаем, че Крим е ябълката на раздора. Кога той е  присъединен към Руската империя?

- Известно е, че Руската империя е водила три войни за завладяването на полуостров Крим и откъсването му от Османската империя и успява през 1783 г.

- Кога Крим преминава към Украйна?

- До 1954 г. Крим е неразделна част от Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР). През същата година в СССР се честват 300 години от присъединяването на Украйна към Русия. Тогавашният генерален секретар на КПСС Никита Хрушчов официално обявява присъединяването на Крим към Украинската съветска социалистическа република – акт, който според него ще циментира завинаги руско-украинската дружба. Този акт обаче става в противоречие с Конституцията на РСФСР, която предвижда задължително провеждане на референдум, което тогава не е направено.

- Въпреки този, а и други исторически факти русофилията остава неразделна част от нагласите на много българи. Някои от тях се прекланят пред изключителните  постижения на руската интелигенция в изкуството и науката, за приноса й в световната култура. Има и други, които безкритично възприемат всички действия на Кремъл… От кога датира родната ни русофилия?

- Публична тайна е, че у нас след Освобождението се формира голямо русофилско движение. Към него принадлежат лица от различни обществени слоеве. За тях Русия е не само освободителка, но и майка закрилница. В тяхното съзнание доминира мисълта, че България е завинаги длъжница на Русия.

- Безкористна ли е помощта на Русия към България?

- Не, разбира се. Поради непознаване на историческите факти неистовата любов и признателност към Русия обхващат много българи независимо от тяхното образование. А фактите са следните: след Освобождението Русия полага сериозни усилия да дирижира дейността на българските правителства и най-вече на княз Александър I Батенберг. Тя е против Съединението, заради което организира свалянето на българския княз. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Русия денонсира договора си с Царство България от 1903 г., съгласно който се задължава да пази северната ни граница от нахлуване от страна на Румъния. В резултат на преустановяване на този договор в най-решителния момент на войната румънската армия нахлува в България. Така държавата ни е принудена да капитулира пред Сърбия, Гърция, Румъния и Турция.

- Има ли други факти, които подкрепят твърдението Ви?

- Да, ето някои от тях. През Първата световна война Русия изпраща цял армейски корпус в Добруджа да се бие срещу  III българска армия на страната на Румъния. Руският флот бомбардира Варна и Балчик, като избива десетки мирни жители и нанася сериозни материални щети. Това възмущава дори такъв заклет русофил като народния певец Иван Вазов, който се провиква:

„О, руси, о, братя славянски, защо сте вий тука?

Защо сте дошли на полята балкански немили,  неканени гости?“.

- Какво цели Царска Русия, за да започне поредната си война с Османската империя, война, която за нас е наистина освободителна?

- България стои на пътя на Русия в стремежа ѝ да превземе Цариград и да завладее толкова важните в стратегическо отношение проливи. Войната, която повежда за освобождението на България, е част от имперските ѝ интереси. Истинското отношение на Руската империя към България може да се види в книгата „Авантюрите на руския царизъм към България“. Тя е издадена по нареждане на Сталин през 1934 г. и е под редакцията на Васил Коларов, чийто екип получава достъп до всички царски архиви. Но по-късно е забранена и претопена. И неслучайно днес също не може да се намери на книжния пазар.

- Сред най-яростните „Приятели на Русия“, които ненавиждат западната цивилизация, има и такива, които са готови да заявят: „След Русия най-много обичам България“…

- За тези лица България трябва да живее и съществува в сянката на Русия. За защита на интересите на Русия в България те са готови на всякакви жертви. И не се интересуват от българските национални и държавни интереси, които налагат да бъдем част от Европейския съюз. Те не се вълнуват от това какви са нашите икономически изгоди. Поведението им може да се сравни с това на т.нар.  зомби… Всички знаем, че това са хора, които в резултат на продължителна психообработка чрез повтаряне на едни и същи внушения живеят с блокирани центрове за размисъл и анализ в мозъка и се превръщат в биологични ретранслатори на чужди мисли, идеи и желания.

- Добре, кажете според Вас какво трябва да бъде отношението ни днес към Русия.

- Трябва да се знае и помни, че Великите сили нямат сантименти, а интереси. Русия е велика страна. Тя има своите интереси на Балканите. Към нея трябва да се държим уважително и без евтини провокации. Актуализираната стара дипломатическа формула ни казва: „Винаги с Европа, никога срещу Русия“. Това обаче не значи, че трябва да се съгласяваме винаги с нейните интереси.

- Някои западни анализатори правят аналогия между аншлуса на Австрия от страна на Хитлерова Германия и присъединяването на Крим от Путиновата Русия…

- Редица историци смятат, че развитието на човешката цивилизация във времето става спираловидно. Така че всяка точка на спиралата представлява събитие в даден исторически момент, но на по-горното ниво в същата тази точка, макар и по друго време, може да възникне аналогично събитие. Вярно е, че на 12 март 1938 г., или преди 75 г. Хитлер въстана срещу монопола на Великите сили - победителки по време на Първата световна война, и присъедини Австрия към Германия. Той извърши това в нарушение на международното право. От германска страна тази реакция на Хитлер се обяснява с Версайските спогодби, които грубо потъпкват правата на Германия и на германския народ. След окупирането на Австрия Англия, Франция и САЩ се задоволяват само с една остра декларация, отправена към Германия. Обаче през март 1938 г. Хитлер отново поставя въпроса за ревизия на границите, но този път с Чехословакия, от която се иска да му отстъпи Северните Судети, заселени с германци. Така се стига до Мюнхенското споразумение на 29 септември, на което трите Велики сили се съгласяват да приемат ултиматума на Хитлер без всякаква реакция. Що се отнася до събитията между Украйна и Русия, може да се каже, че има известна аналогия.

- В какво по-конкретно се състои тя?

- Съгласно Виенските спогодби от 1978 г. границите на държавите в Европа са нерушими. От това международно споразумение следва, че никоя държава не може да присъединява чужда територия под какъвто и да е претекст.

Както вече споменахме, още по времето на СССР съветското правителство подари Крим на Украйна. Следователно Крим е част от Украинската държавна територия. Присъединяването на Крим към Руската федерация представлява грубо нарушение на Виенската конвенция от 1978 г. Това е поводът ЕС да гласува провеждането на икономически санкции спрямо Русия. Ако се тръгне по този път, който е избрала днешна Русия, и ако той е правилен, защо българската армия да не присъедини Македония, Западните покрайнини или Беломорска Тракия? Макар питането ми да е риторично, всички знаем, че са изконни български земи. Още повече че са ни отнети несправедливо, но окончателно през 1918 г. съгласно Ньойския мирен договор. По пътя на тази логика и нашите поддръжници на Кремъл би трябвало да искат от българските правителства да последват примера на Русия…

- Какъв е изводът след всичко казано дотук?

- Той е ясен и цивилизован. Да спазваме международно приетите споразумения и да изискваме същото от нашите съседи. Да се държим коректно с великите сили и да не правим опит да се ежим или да ги поучаваме, но да защитаваме умело нашите национални интереси. Да бъдем коректни към нашите съюзници, страните - членки на ЕС и НАТО, но и към останалите велики сили. Няма нищо лошо да ги уважаваме, но не да слугуваме на интересите им. Нека никога не забравяме, че сме българи, синове и дъщери на най-старата държава в Европа.