Кое е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 г.

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди - повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в Astronomy & Astrophysics 679, A150 под заглавие Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry („Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения“).

В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева.

Изследвана е двойната система RS Oph, при която бяло джудже акретира вещество от звезда донор - червен гигант. През определен период от време в натрупаното вещество върху повърхността на бялото джудже стартират термоядрени реакции, което води до експлозивно изхвърляне на част от веществото. RS Oph ще избухне като свръхнова в бъдеще. Дългогодишен въпрос при изследването на подобен клас избухвания (на нови) е как при тези избухвания може да се образува прах в привидно неблагоприятна среда. Теоретични изследвания сочат, че в резултат на сблъсъка на изхвърлената с висока скорост материя от термоядрената експлозия с околозвездното вещество се формират области, достатъчно плътни и студени, в които има условия да се образува прах часове или дни след избухването. Формираният в първите дни след експлозията прах представлява трудност за наблюдение, като често той се отчита на по-късен етап, главно в инфрачервената област.

Изследването на екипа от учени с 2-м телескоп в НАО Рожен показва, че до два дни след избухването на RS Oph като нова на 8 август 2021 г. се образува прах, като той е асиметрично разположен – в орбиталната равнина и перпендикулярно на нея. Съществува в рамките на 9 дни, като през това време постепенно се разрушава в неблагоприятната среда, която съпътства избухването. Изследването е най-ранното до момента отбелязано развитие на асиметрия при този обект, както е и сред първите регистрирания прах при нови изобщо. Методиката, която се използва, изследва разсеяната (поляризирана) светлина.

За тази звезда спектрополяриметричните характеристики са подобни на наблюдаваните при друг тип обекти - активните галактични ядра (AGNs). Съвпадението не е случайно и се предполага, че подобна геометрия поражда сходни характеристики при различни типове обекти.