Когато детските спомени дават нова надежда за живот...

Доротея Луканова е родом от Стара Загора, а днес, както много други заралии, живее в София. Доротея е много активна в защитата на пациентските права на децата с диабет. Един от тези малки пациенти е и собственият ѝ син, който сега е на 6 години. За разлика от много други родители, които приемат тази диагноза като присъда, Доротея е активен родител, който не само иска да даде бъдеще на детето си, но и да помогне на много други малчугани с тази диагноза.

От близо месец в книжарниците из цяла България можете да намерите една нестандартна книга, в която има 35 истории от детството. Книгата е завладяваща не само заради опияняващото усещане за това да си млад отново, но и заради своята кауза – с приходите от нея да се подпомогне Клиниката по ендокринология на Специализираната болница за активно лечение по детски болести, гр. София. Това е книга, която си струва да купите дори и само за да дарите надежда, че заедно можем повече.

- Как ще се представите пред читателите на „Животът днес“?

- Здравейте! Аз съм Доротея Луканова, на 42 години, с основно занимание – отглеждане на един невероятен шестгодишен младеж и още няколко други неща, които изпълват деня ми с радост и удовлетворение. Макар и в момента да съм встрани от ежедневния работен устрем, с огромна страст и енергия управлявам собствена общественополезна дейност. На 13 юли тази година представих пред читателската аудитория една дълго подготвяна книжка, благотворителен проект на „Българска фондация диабет и равноправен живот”, включващ в себе си 35 завладяващи истории от 34 автори, които са реални детски спомени на всеки от тях, претворени в разкази. Идеята за книгата чисто като литературен проект ми хрумна преди повече от две години съвсем случайно. Замислих се един ден кое е най-съкровеното нещо, което изплува в спомените ми, когато кажа „моето детство”, и така се роди кратката импресия „Сутрин”. След това си представих една цяла книга с подобни спомени от различни хора и каква силна енергия би притежавало подобно колективно творение. Всичко останало се случи бързо, изненадващо положително и след известно количество труд резултатът дойде.

- Какво е диабетът и как дойде той в дома ви?

- Когато диабетът дойде в семейството ми, никой от нас не беше готов за него. Няма да се връщам към началото, защото това е приключен период, но бих искала да споделя следното – най-добрите детски ендокринолози в България и всеотдайните медицински сестри са в диабетното отделение на Клиниката по ендокринология на Специализираната болница за активно лечение по детски болести, гр. София. Тези хора ежедневно спасяват човешки живот, обучават, съветват, изслушват, дават надежда и светлина. Тези хора освен нашето огромно „Благодаря” като родители заслужават подкрепа, така както те я дават извън медицинската си ангажираност, за всички битки и каузи на пациентските организации, свързани с диабета. Условието е следното – сумата от продажбите ще се реализира под формата на материални дарения за децата в отделението според посочени от ръководството конкретни необходимости. Тази клиника приема всички деца с новооткрит диабет тип 1 на територията на България. Установени са периоди от годината (ноември-декември и февруари-март), когато има пик на случаите, отделно при специфични състояния и смяна на терапия понякога се налага временно хоспитализиране. Всичко, което е необходимо и успеем да покрием с приходите от сборника, ще дарим.

- Диабет, толерантност и общество. Свързани ли са тези понятия?

- Толерантността на българското общество е нещо, което е в процес на развитие. Има още много път, много битки, много образователни и информационни кампании, за да се постигне резултат. Това, което пречи на хората да приемат децата с диабет като всички останали деца, а те са такива, е страхът и незнанието. Не е задължително да си наясно с диабета, нито да си запознат в подробности. Но е въпрос на лично самоуважение да не допускаш да игнорираш един човек поради заболяване. Всъщност ние, родителите на деца с диабет, рядко си позволяваме да използваме думите „болен” и „заболяване”. Диабет тип 1 е състояние на недостиг на хормона инсулин, който при качествена терапия, добър контрол на кръвните захари, хранителен режим и движение може да бъде овладян до степен, без дори да окаже своите странични проявления на организма, които могат да бъдат изключително тежки, необратими и опасни за човек. Но само ако не се спазват трите правила: контрол на кръвната глюкоза: 4,5 – 9 млмол/л; гликиран хемоглобин – до 7%; и балансът: храна, движение, инсулин.

- Къде може да бъде намерена книгата?

- Книгата може да бъде намерена в книжарници „Хеликон“ в цялата страна, както и да се поръча онлайн от сайта на издателство „Изток-Запад”, както и от онлайн книжарници „Хеликон“.

- Какво следва по-нататък?

- Вече работя няколко месеца по следващия проект: „Всяко дете с всички деца” – национална обществена кампания, чиято основна цел е да обясни на обикновените хора, че всяко дете има изконното си право да е сред своите връстници независимо от предизвикателствата на живота. Засега сме на етап група в социалната мрежа, където се случва обединяване на родители, идеи и планове. Вероятно ще стартира през 2017 г. За да бъде изпълнена със смисъл и да донесе нужния ефект, тази кампания трябва да се подготви прецизно.