Кравите – една от причините за глобалното затопляне

В началото на XIX век един от най-великите математици – французинът Жан-Батист Фурие, за първи път обяснява принципа на т.нар. парников ефект, благодарение на който температурните условия на нашата планета стават подходящи за появата и развитието на живота върху нея.

Около 30% от слънчевите лъчи, достигащи до Земята, се връщат в космическото пространство, отразени от облаците, ледниците, пустините, моретата и океаните. Останалите 70% се поглъщат от сушата и водните площи и частично, под формата на инфрачервени (топлинни) лъчи, се излъчват обратно в пространството. Тяхното разсейване в безкрайния Космос обаче се препятства от наличието на определени газове в атмосферата, които по такъв начин способстват за повишаване на температурата на планетата.

Ако описаният парников ефект не съществуваше, нейната температура щеше да бъде около -18 0С, т.е. твърде неподходяща за развитието на живота в познатите ни форми.

Кои са тези атмосферни газове, на които се дължи животът на Земята?

Най-голям принос за парниковия ефект имат водните пари, въглеродният диоксид и метанът. Може би хилядолетия температурните условия на Земята щяха да останат непроменени, ако не беше човешката дейност, която през последното столетие доведе до сериозни промени в състава на земната атмосфера и в резултат на това – до значителни изменения в параметрите на парниковия ефект. В резултат към множеството проблеми, пред които човечеството в наши дни е изправено  (екологичното замърсяване, недостигът на храни и питейна вода, назряващата енергийна криза, болестите и т.н.), се добави още един – глобалното затопляне. С всички произтичащи от това негативни последствия за Земята.

От люлка на живота парниковият ефект се превърна в смъртна заплаха за човечеството,

застрашаваща не на шега неговото съществуване.

До неотдавна главният интерес на учените беше насочен към въглеродния диоксид, чиято концентрация в атмосферата през последните десетилетия непрекъснато нараства благодарение на използването на все повече фосилни горива, невероятния ръст на броя на двигателите с вътрешно горене, увеличаването на фабриките и заводите и т.н. Независимо от многократно по-малкото съдържание на въглероден диоксид в атмосферата в сравнение с това на водните пари, поради неговия значително по-сериозен принос в парниковия ефект до неотдавна той беше „главният заподозрян” и основните усилия на човечеството бяха насочени към намаление на неговите емисии.

Едва през последните години погледите се насочиха и към други газове, натрупващи се в атмосферата,

които също са плод на човешката дейност и чиято ефективност по отношение на глобалното затопляне чувствително превъзхожда тази на въглеродния диоксид. В наши дни в полезрението на учените са шест газа, чийто принос към глобалното затопляне е най-значим – въглеродният диоксид, метанът, диазотният оксид, перфлуоровъглеводородите, хидрофлуоровъглеводородите и серният хексафлуорид. В сравнение със серния диоксид ефективността на метана е около 25 пъти по-висока, а тази на диазотния оксид – близо 300 пъти! До неотдавна „приносът” на метана и на диазотния оксид в глобалното затопляне беше пренебрегван

поради незначителното им съдържание в атмосферата. Последните изследвания, поне за метана, радикално промениха вижданията в тази насока. А те сочат, че делът на този газ в глобалното затопляне съставлява около 30% от този на въглеродния диоксид, с постоянна тенденция към покачване. През 2006 г. съдържанието на метан в атмосферата се оценява на 25,4 милиона тона, а през 2008 г. то достига умопомрачителните 5,6 милиарда тона! Кои са източниците на метан в атмосферата?  Смята се, че основното количество метан се продуцира от т.нар. метанпродуциращи бактерии, животновъдството, нефто- и газодобива, производството на ориз и пр.

Метанпродуциращите бактерии са анаеробни (действат в безкислородна среда) микроорганизми, които превръщат органичните вещества, присъстващи в почвата, екскрементите на животните и др. в метан. Направените разчети показват, че количеството метан, получавано от животновъдството (главно от преживните животни), е повече от респектиращо. Установено е, че

една млечна крава произвежда ежедневно от 500 до 700 литра метан (182 500-255 500 л годишно).

Годишната „продукция” на парникови газове (метан и въглероден диоксид) на една крава е еквивалентна на тази на автомобил, изминаващ 70 000 км! Учени от университета в щата Колорадо (САЩ) доказаха, че добавянето на антибиотици към храната на кравите води до почти двойно увеличение на отделяния метан от техните екскременти. Публична тайна е, че при отглеждането на кравите (с цел профилактика, за стимулиране на растежа и телесната маса) масово се използват антибиотици. Според канадски учени кравите отделят метан главно оригвайки се и по-малко с изпражненията. Ето защо те се заели по пътя на селекцията да създадат породи, страдащи по-малко от този недъг. Световната популация на преживни животни е огромна и постоянно се повишава

предвид непрекъснатото нарастване на консумацията на говеждо месо. Само в Аржентина, един от големите световни производители, броят на кравите е над 55 милиона. По данни на ФАО (Food and Agriculture Organization of the United Nations) в периода от 1950 до 2000 г. населението на Земята се е удвоило, а производството на месо е нараснало 5 пъти, достигайки астрономическата цифра 233 милиарда килограма годишно. Смята се, че през 2050 г. това количество ще се удвои. За съжаление – и това на метана в атмосферата.

Според американски учени, ако всеки американец само веднъж седмично се откаже от своя говежди стек, това ще е равносилно на спирането от движение на 500 000 автомобила и намаляване на популацията на кравите с близо 5 милиона. В световен мащаб ефектът от подобно решение би бил огромен. Любопитен и важен факт е, че

количеството на метан, отделяно при добива на свинско и пилешко месо, е значително по-малко.

Производството на говеждо месо е свързано и с друг изключително обезпокоителен проблем. За получаването на 1 кг от него са нужни цели 15 000 л прясна вода! За 1 кг свинско месо това количество е 6 000 л, а за 1 кг пилешко – 4 300 л. Добре известно е, че човечеството изпитва колосална нужда от прясна вода. Над един милиард души на планетата постоянно страдат от остър недостиг на питейна вода.

Според Дейвид Уилкинсън от Ливърпулския университет причина за трагичната кончина на динозаврите преди 150 милиона години е... метанът. Ученият пресметнал, че само един от тези гиганти – завроподът, чиято дължина достигала до 35 м, ежегодно произвеждал 570 милиона тона от този газ.

Огромното количество метан, натрупано в атмосферата в резултат на жизнената дейност на динозаврите,

е довело до катастрофално по своите мащаби глобално затопляне и вследствие на това - до тяхната гибел.

Неотдавнашни изследвания доказаха, че оризищата, обитавани от специфични бактерии, консумиращи въглероден диоксид, продуцират значителни количества метан. Предвид на това, че оризът е втората по употреба зърнена култура и основна храна за огромна част от населението на Земята, проблемът се оказва изключително сериозен. Защото дилемата е твърде страшна – глад в обширни територии на планетата или бъдещи катастрофални промени на климата... С метана е свързана и една друга опасност, която според редица учени е бомба със закъснител, чието избухване би било с катастрофални последици за Земята и нейните жители. Става дума за колосалните количества от т.нар. метанов хидрат – подобно на сняг съединение на водата с метана, - разположени под морското и океанското дъно в условията на ниски температури и огромно налягане.

Редица наблюдения сочат, че предвид затоплянето на планетата тази дремеща опасност се събужда, освобождавайки все по-големи количества метан. Рязкото изхвърляне на метан би имало катастрофални последствия за Земята – пожари, невероятни промени в климата, отравяне на обширни територии. Съществуват интересни хипотези за използване на тези огромни залежи от екологично гориво за решаване на енергийните проблеми на планетата. Засега обаче метанът си остава повече сериозна заплаха, отколкото надежда за решение на проблемите на човечеството.