Лицата на Софийската опера

Петър Галев

В буквален смисъл лицата на Националната ни опера са широко известни, не само у нас, но и в много страни по света – това са утвърдените ни певци, диригенти, инструменталисти, прими и премиери на балета, режисьори и, разбира се, директорът Пламен Карталов, който от повече от 10 години е двигател на процесите, довели до възход на операта и балета ни във всяко отношение.

И тук вече става дума за лицата на самата институция, която надхвърли традиционните функции на театър и се превърна в истински посланик на България по света,

в средище за култура и духовност, което обхваща от най-младите и дори невръстни зрители до почитателите на най-високите образци, каквито виждаме в произведенията на Рихард Вагнер. До този ръст се стигна, след като ръководният екип се отказа от традиционния подход, съобразяващ се с нашенските условия, страхове, комплекси, липси и вечно недостигащи средства. Дори пандемията, която буквално скова света за повече от 2 години, не сломи Националната опера и тя остана от малкото отворени обществени културни институции по света. Целите бяха поставени не като за балкански, а за световен театър и той действително стана такъв пред очите ни: и като репертоар, и като качество на представленията. Доказателството не е просто в отзивите на критиците. То е видно всяка вечер в залите на театъра, пълни с публика от целия свят, често дошла специално да види конкретни представления. Както и в световните зали, където операта и балетът гастролират.

Уважението и възторгът, с който публиката от различните националности у нас и в чужбина приема спектаклите на нашата трупа, не може да се сравни с никакви други активности, които държавата ни предприема за утвърждаване на имиджа ни по света.

Всъщност, единствената сфера, в която можем да гледаме като равни на най-високите световни постижения, е именно оперното и балетното ни изкуство. Дори и не си даваме сметка колко много означават отличните контакти, които акад. Карталов установи с театрите в Скопие, в Анкара, Истанбул и в други градове от региона. Защото на територии с хилядолетна преплетена история хора много лесно се насъскват едни срещу други чрез политика и трудно, но трайно се сприятеляват чрез универсалния език на културата, особено когато той е представен в блестящо качество. Представям си какво щеше да бъде, ако наблюдавахме истинска държавна грижа за развитието на операта и балета… Защото в момента дори сградата на театъра е разделена между няколко разнородни собственици, което е сериозно битово притеснение за артистичния и техническия състав. А за механизмите на финансиране е направо неудобно да говорим на фона на това, което операта ни произвежда и прави за престижа на България.