Матурите ще бъдат на части с различна продължителност

Матурите тази година ще се провеждат на модули, като всеки от тях ще има различна продължителност. Това ще зависи и от предмета, по който абитуриентът държи изпит. По български език и литература например, както и по всички чужди езици, първата и втората част на модула се състоят от 60 минути. Докато ги решава, абитуриентът няма право да излиза навън. Предаде ли работата си по първия модул, той има право да отиде например до тоалетна, но няма право да се върне към теста си и да продължи да го решава.

Промяната се прави с цел да бъде възпрепятствано преписването и подсказването, тъй като по дългогодишна традиция то се случва именно когато абитуриентите излязат от стаята. Обикновено в тоалетните ги чакат или пищови, или мобилни устройства, по които отговорите да им бъдат подсказани. Последният модул на изпитите по език и по история се състои от 120 минути,

тъй като е свързан със създаване на текст. В този период зрелостникът няма право да излезе от стаята и да чуе какво ще му бъде подсказано по мобилния телефон. Модулите по математика, химия, физика и биология са само два. При тях обаче първият продължава 90 минути, а вторият – 150 минути. Идеята е във втория модул да се вместят въпроси, по които абитуриентите да мислят, а не просто да отбелязват готови отговори от четири предложени варианта, обясняват експерти от МОН.

Тази година английският език за първи път измества географията като желан предмет за втората задължителна матура.

Това показват данните на просветното министерство за младежите, подали заявления за явяване на тазгодишните държавни зрелостни изпити. Тенденцията вероятно се дължи на все по-универсалното приложение на матурите като вход за университетите. Крайният срок за подаване на документи за майската сесия изтече на 17 март. Първата матура по български език и литература е планирана за 19 май, а втората - по предмет по избор – е на 22 май.
Данните на МОН затвърждават тревожната тенденция все по-малко младежи да се явяват на задължителните матури. За тази година например заявления за участие на първия задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература са подали 52 553 души, като в това число влизат и тези, които не са успели да положат изпита през минали години. При 54 346 души, колкото е випускът на дванайсетокласниците през 2017 година, това означава, че поне

около 2000 зрелостници, завършващи  средно образование, нямат дори и намерение да се пробват

на изпита по български. За сравнение през миналата 2016/17 г. заявления за участие на матурата по български подадоха 52 хил. младежи, с около 1000 по-малко от випуска, който тогава бе 53 298 души. Реално на първата матура пък се явиха едва 47 хил. души.
Общо 53 340 младежи пък са подали заявления за явяване на втората матура на 22 май т.г. Както и през 2016 година, предметът биология и здравно образование е най-желан за втори зрелостен изпит. Заявления за участие на него са подали 14 053 души. На второ място по брой на пожелалите да се пробват е английският език - той е предпочетен от 11 616 души. Това е за сметка на предмета география и икономика, който е избран от 8677 и с това се нарежда на трето място по „харесване“. Доскоро географията бе дори на второ място като желан учебен предмет, но двойките по него бяха най-много. Причината бе, че го избират ученици от професионалните гимназии, които не са го учили в последните две години, но вярват, че ще изкарат оценка, различна от Слаб (2), на базата на обща култура. 2868 са подадените заявления за изпит по математика, по история и цивилизация те са 1427, а по немски език - 1031.

Най-малко абитуриенти искат да се явят на изпит по италиански език - 81. 
За първи път тази година дванайсетокласниците от професионалните гимназии и паралелки ще имат възможност да избират дали да полагат втората задължителна матура по общообразователен предмет, или вместо нея в дипломата им да се впише средноаритметичната оценка от двата държавни изпита за придобиване на професионална квалификация. Едва малко над 7000 младежи са предпочели оценката от изпитите по професия пред втория държавен зрелостен изпит. В професионалните гимназии обаче учат над 20 000 деца, което показва, че останалите или не са достатъчно уверени в професионалната си подготовка, или смятат да кандидатстват в университет, за което им трябва оценката от втора матура.

За зрелостен изпит по желание са кандидатствали 751 ученици,

което е със 190 повече от миналата година. Изпитите по желание ще са в периода от 26 май до 2 юни по график, който ще бъде обявен допълнително.

Междувременно университетите обявиха колко кандидати ще приемат с оценката от матура тази година. Бележката по български важи за 32 професионални направления от 51 възможни. При някои от тях тя участва само в образуването на бала, но въпреки това кандидатът трябва да издържи и задължителен изпит. Със сигурност с изпит ще приемат всички медицински университети, както и медицинските факултети в Софийския и Тракийския университет. С изпит приемат и вузовете по изкуствата.

За първи път през следващата учебна година държавата ще свие броя на приетите студенти с осем на сто,

или с около 4000 бройки. Най-голямо ще е намалението в специалност „Икономика”, където за всички университети обявените места за прием са 6120. За сравнение до момента всички обучаващи се студенти в тази специалност са около 62 000, което прави по 15 000 на година. Просветният министър проф. Николай Денков обяви, че икономисаните пари от намаления прием ще се разпределят като субсидия между университетите, които имат най-висока реализация на специалистите си. Това са предимно УНСС и Стопанският факултет на Софийския университет. Именно това бе и причината ректорите на вузове в Североизточна България, където реализацията на младите хора е по-слаба, да се вдигнат на бунт срещу МОН заради това намаляване. Повечето от тях се притесняват, че това ще оголи и техния прием, и регионите им откъм кадри. В действителност обаче, въпреки че тръбят за липсата на кадри,

точно в тези региони едва 20 на сто от младите абсолвенти се реализират на позиции,

за които се изисква висше образование. Въпреки това МОН прие да въведе допълнителна формула при приема в тези университети, която ще отчита регионалното им значение. На практика това означава, че тя ще брои колко от завършилите младежи се реализират на пазара на труда в същата област, все едно на какви длъжности. Ако техният брой е висок, вузът ще получава допълнителен коефициент за регионална значимост, обеща служебният министър проф. Николай Денков. Той обаче не се отказва от идеята основният фактор при финансирането на вузовете да бъде реализацията на завършилите студенти. „По този начин ще насочим вниманието на ректорите не към входа, а към изхода”, казва министър Денков.

Според него намаляването на приетите студенти ще вдигне тяхното качество, така че не всеки пожелал да бъде приеман. В момента обявените за прием бройки са свалени до 62 на сто от випуска вместо както досега - 80 на сто

Сподели във Facebook