Монреал – един чаровник на 375

Пристигам от Щатите и първият детайл, с който се сблъсквам, е, че е по-изгодно да пазаруваш с американски долари и да ти връщат в канадски, отколкото да плащаш високите комисиони за обмяна на чейндж бюрата. Бързам да съобразя интересите си с времето на престоя. Не e възможно за броени дни да бъде видяно и преживяно всичко, което предлага космополитният, франкофонски, бъкан с културни събития мегаполис (над 3,6 милиона души живеят в агломерацията). Като новаци се фокусираме върху острова, прегърнат от реките Отава и Свети Лаврентий, където е историческото ядро на града, и не пропускаме изкачването на историческия хълм Мон Роаял, дал името му.

Монреал има рядка съдба – тук буквално може да бъде посочено мястото, където е основан на 14 май 1642 г.

Отгоре е сградата на Археологическия музей и там са показани още исторически свидетелства за предшестващите столетия, когато индиански племена са населявали тези територии. Тази година институцията чества 25 години и входът за посетители на тази възраст е безплатен. Също такъв е в неделите „на интеграцията“ специално за баби и дядовци в комплект с техните внуци. Неизпускаем е и Музеят за изящни изкуства с прекрасните колекции и събития. Впечатлиха ме временните изложби – тази на Тулуз-Лотрек и Бел епок в афишите му, както и – спокойно мога да го нарека – преживяването Помпей. Разбира се, това е заслуга на музея дотолкова, доколкото са поканили експозицията, но кураторите ѝ са постигнали уникално внушение: научаваш и разбираш повече, отколкото в самия Помпей под Везувий!

Монреал не може да бъде преразказан вкратце – в един кадър се побират сгради от няколко епохи

с присъщите им конструкции, строителни материали, внушения. Всяка от тях е отражение на еволюцията и промените в града, на историческото си време. Те се преплитат по уникален начин (емблематични постройки са катедралата Нотр Дам, Habitat 67 като спомен от Експото през същата година, Quartier international и звънката му еклектика на небостъргачите с историческото наследство, Олимпийският комплекс, който и досега възхищава с технологичността си). Градът е първият в Северна Америка, посочен от ЮНЕСКО за Град на дизайна.

На следващия ден избираме да посетим Кметството,

където на определен час има безплатни турове както на френски, така и на английски. От балкона му президентът на Франция генерал Шарл де Гол произнася през 1967 г. историческата фраза: „Да живее свободен Квебек!“. Сградата се намира до „стъргалото“, най-централния от централните площади на името на френския изследовател Жак Картие, първият европеец, дошъл по тези земи. Наблизо е базарът Бонсекур, неокласическата сграда, в която се е помещавало преди кметството, сега преработена в магазинчета за сувенири, бутици и заведения. Непременно се пуснете по течението и се разхождайте из най-старата улица Сен Пол с букета от канадски банки, по емблематичната Макгил, по Марсовите полета, където все още могат да се видят останки от градските крепостни стени, а вечер седнете на Плас дез Ар – ще ви забавлява някакво шоу или изложба на открито, извън програмата на мултифункционалната зала в съседство.

Към архитектурния микс добавям още една лична възхита: подземният град, или Вал Сутерен е феномен,

какъвто след това ще видим и в Торонто. Идеята е била в централната градска част на Монреал да има още повече магазини и молове, галерии, хотели и заведения и единствената възможност била те да са в дълбочина около подлезите и спирките на метрото. Постепенно били свързани с тунели, дълги над 32 километра и така, казват ни, над 500 хиляди души стигат през дългата и студена зима до офисите си в учреждения и банки… без палта. Предимството през лятото е, че тук се крием от жегите и климатиците правят живота съвсем поносим.

Пиронът в програмата е готическата катедрала „Нотр Дам дьо Монтреал“

(не е грешка, всички, включително френскоговорящите наричат така града си), където се влиза на групи с предварително закупен входен билет и гид. Разказът му е в голям детайл и с любов към историята на родния град, но аз съм вторачена в красотата и изяществото на олтара, един от най-красивите, които съм виждала в живота си. Бонусът е, че ни канят да се върнем следобед за концерт на орган и имам шанса да продължа да го съзерцавам. Катедралата е на Плас д’Арм, един учебник по история за различните периоди в развитието на града, където е и първият местен небостъргач. Тук можете да усетите тънкото чувство за хумор в статуите на англофона и франкофонката, както и да наемете каляска за романтична разходка из града.

Практична информация

Най-добрите месеци за посещение са юни-август, когато по площади и паркове има различни концерти и други събития, а местните препълват заведенията и улиците, наслаждавайки се максимално на топлото време. Непременно предвидете нощна разходка – градът е с уникално художествено осветление!

Тридневна карта (pass) за вход в над 38 музея плюс градския транспорт струва 80 канадски долара.

Най-изгодните самолетни билети от Европа обикновено са през Париж. Тук официален език е френският (както и в цялата провинция Квебек), но масово се говори и английски.

Най-типичното ястие независимо от вездесъщата френска кулинария и целия етнически микс от кухни, представени на тукашната кулинарна сцена, е poutine (путин). Представлява пържени картофи, полети с месен сос и поръсени с трохи (или настърган) чедър.

Текст и снимки Бойка Велинова