Можеше ли съвременната медицина да спаси… Антон Павлович Чехов

В семейството на Чехов от туберкулоза са починали четири негови роднини, сред тях брат му и леля му, които живеели с него.

За първи път Чехов забелязал следи от кръв в слюнката си през 1884 г., когато бил на 24 години. Още като млад той бил известен писател, като едновременно с това работел като участъков лекар. Редно би било да смени незабавно климата и да се посъветва с колеги, но той не предприел нищо. Чак след 13 години се наложило да постъпи в болница, защото по време на банкет получил кръвоизлив от гърлото.

Съдбоносна роля за превръщането на туберкулозата в скоротечна изиграло пътешествието му до остров Сахалин през 1890 г. (тогава само в едната посока пътуването било над 80 дни), както и редовните му пътувания от Ялта до Москва за срещи с издатели.

Морфин и кодеин

В онези години медицината вече била натрупала известен опит в борбата с туберкулозата. Знаело се, че това е инфекция, която се предава по въздушно-капков път, и че за лечението ѝ са полезни слънцето и топлият климат. Преподавателят на Чехов, известният професор Остроумов, активно практикувал най-съвременния за това време хирургичен метод на лечение – изкуствен пневмоторакс (вкарване на въздух в плеврата). Методът давал добри резултати и е необяснимо защо не е бил приложен на Чехов, след като е лекуван от ученици на Остроумов.

За съжаление, нито една страна в света не може да се похвали, че е победила туберкулозата. И днес лечението е продължително, не по-малко от 18 месеца.

При силно потене на болните от туберкулоза назначавали атропин (той намалява секрецията на жлезите, включително и на потните), а при силни болки при кашляне предписвали кодеин и морфин. По това време тези вещества не се смятали за наркотици и ги назначавали на всички, дори и на деца. Когато пациентите имали пристъпи, лекарите ги карали да смучат лед и не им разрешавали да стават от леглото. За лечението бил задължителен топлият и сух климат.

Много неща за болестта на Чехов не са изяснени. Досега не може да се обясни защо писателят, който е бил грамотен лекар, толкова дълго е отказвал да се изследва и лекува. Според професор Шубин, който пише за лекаря Чехов, причината е неговата извънредна деликатност и скромност. Някои лекари предполагат, че писателят е бил убеден, че е много здрав и силен. В това има логика, защото той бил много висок - 187 см, и имал вид на здравеняк. Известните портрети на Чехов, на които той е много слаб, са правени след изострянето на болестта му.

Можеше ли съвременната медицина да спаси... Николай Гогол и Едгар Дега четете в брой 3 на хартиеното издание на "Животът днес".