Можеше ли съвременната медицина да спаси… Фьодор Достоевски

Не е известно кога са се появили първите пристъпи на епилепсия при Достоевски. Те се случвали рядко, 2-3 пъти в годината, но в периоди на житейски несгоди зачестявали. По това време на епилепсията приписвали божествен произход. Самият Достоевски вярвал, че той има особено предназначение, записвал датите на всички пристъпи, както и усещанията си. Специалистите внимателно изучили тези записки, но досега не е ясно точно от какъв тип епилепсия е страдал писателят. Интересно е, че Достоевски не се е срамувал от болестта си и охотно разказвал за нея на всички.

Според експертите епилепсията е оказала сериозно влияние върху стила на Достоевски – нервен, напрегнат, с усложнени фрази. А ако творчеството му се анализира от гледна точка на психиатрията, се забелязва, че почти всички персонажи имат необичайно разтеглено мислене. Набива се на очи и тяхната ирационалност и известна патологичност на поведението им, както и фактът, че почти всички герои на  Достоевски се подлагат на унижения. Интересно е, че докато е бил жив писателят, някои критици са го наричали „жесток талант“.

Много известни невролози и психиатри са изучавали творчеството на Достоевски с цел да диагностицират неговото състояние. Зигмунд Фройд, който по образование бил невролог, даже написал есе „Достоевски и отцеубийството“, в което предположил, че болестта на писателя е свързана с гибелта на баща му.

Наследство с патология

Епилепсията не е наследствено заболяване, но все пак в семейства, в които роднини страдат от тази болест, вероятността от възникване на патологии е по-голяма. Изучавайки генеалогичното дърво на дворяните от фамилията Достоевски, учените установили, че много преки потомци на Михаил Андреевич Достоевски, бащата на писателя, са били психически нестабилни. От епилепсия страдал и един от синовете на писателя.

Почти през целия XIX век учените са правили изследвания за епилепсията. Тъй като освен хората, от тази патология страдат конете, кучетата, котките и мишките, учените описвали подробно припадъците на болните животни и се опитвали да им въздействат с помощта на различни препарати. По това време хората се лекували с баене и билки. След това настъпило увлечението по електрическия ток и хипнозата, а през 50-те години за облекчаване на гърчовете прилагали калиев бромид.

Достоевски се лекувал охотно от всички други свои болести, но не и от епилепсията, защото смятал, че точно тя е източникът на неговото вдъхновение и пророчески дар.