Можеше ли съвременната медицина да спаси… Цар Борис III

Споровете дали последният пълноправен български монарх е починал от естествена смърт продължават повече от 70 години. Според медицинската документация и свидетелствата на лекари цар Борис си отива от този свят вследствие на усложнения от инфаркт на миокарда. Но поради срещата му скоро преди това с Адолф Хитлер и разногласията между тях за участието на България във войната мнозина смятат, че е възможно смъртта на монарха да е била провокирана и „подпомогната“ по някакъв начин. Аргументи в тази посока дават и някои от симптомите, които царят развива в дните преди смъртта си.

И така, какви са фактите: на 14 август 1943 г. цар Борис III заминава с личния самолет на Хитлер за главната му квартира край Растенбург. Двамата разговарят насаме и официални протоколи липсват. Според една от версиите царят се е опитвал да минимизира бъдещо българско участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение. Вечерта на 15 август той се прибира със същия самолет и пилот в София. На 17 август монархът отива в двореца си в Чамкория (днес Боровец), като два дни по-късно изкачва връх Мусала. На 21 и 22 август прави обиколка в Рила. На 23 август царят трябва да бъде в София, където има няколко срещи. По време на пътуването обаче получава болки в гърдите и в столицата е прегледан от д-р Александров, след което продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан. В края на деня колабира, а лекарите се съмняват и за жлъчна криза. На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята в безсъзнание след обилно повръщане. Според някои от прегледалите го лекари е възможно да става дума за отравяне с рицин. Това е същата отрова, с която години по-късно е убит в Лондон журналистът Георги Марков. На другия ден за консултация пристигат от Германия и Австрия известните професори Рудолф Зайц и Ханс Епингер. В консилиума участват и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и д-р Цончев. Общото заключение е „тежък инфаркт“. На 26 август състоянието на цар Борис III рязко се влошава, той губи съзнание. На 27 август идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка. Смъртта настъпва в 16:22 ч. на 28 август 1943 г. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“. Версията за отравяне така и не е потвърдена.

Съвременният подход

Днес диагностиката и на сърдечните кризи, и на отравянията е на много високо ниво. Още при първите оплаквания от болки в гърдите може да се направи кардиограма и да се изследват специфични маркери в кръвта, които показват дали има увреждане на сърдечния мускул – загиване на клетки на миокарда вследствие на нарушено кръвоснабдяване. Ако маркерите за миокардна увреда са позитивни, се прави инвазивно изследване – коронарография, в хода на което при наличие на стеснения и запушвания на сърдечните артерии кръвотокът се възстановява чрез балонна дилатация и евентуално поставяне на стент. По този начин сърдечният мускул се съхранява максимално и не се стига до тежка сърдечна недостатъчност, белодробен и мозъчен оток. Т.е. съвременната медицина най-вероятно би спасила цар Борис. Що се отнася до евентуално отравяне с рицин, и до днес не съществува антидот на тази отрова. Но поне със сигурност щеше да се установи дали има отравяне или не.