На опашка за… европейски агенции

Проф. Ингрид Шикова

Убедена съм, че първата реакция на текста, който ще напиша по-долу, ще бъде „Защо да кандидатстваме, като нямаме шанс?“ И въпреки всичко ще се опитам да обоснова мнението, че е важно България да представи своята кандидатура за седалище на Европейската агенция за лекарствата, която в момента се намира в Лондон.
В Европейския съюз функционират 38 агенции, които подпомагат осъществяването на европейските политики в различни сфери. Понастоящем само в пет държави членки няма европейска агенция или друг европейски орган – България, Румъния, Хърватска, Кипър и Словакия. Всяка държава, членуваща в Европейския съюз, се стреми да има агенция на своя територия.

Историята познава разгорещени спорове за седалищата на редица агенции,

използването на дипломатически и всякакви други средства за привличане на поддръжници. Все още се помнят думите на тогавашния министър-председател на Италия Силвио Берлускони, произнесени през 2001 г. в спор с Финландия за мястото на Европейския орган за безопасност на храните: „Финландците дори не знаят какво е прошуто“.

Доказателство за привлекателността на това да се предостави седалище на европейска агенция е и реакцията на почти всички държави от ЕС след референдума във Великобритания, която е домакин на две агенции – Европейската агенция за лекарствата (Еuropean medicines agency, известна като ЕМА) и Европейския банков орган (Еuropean banking authority, известен като ЕВА).
В Европейската агенция за лекарствата работят около 900 експерти,

всички нови или иновативни лекарства се представят на ЕМА за оценка, преди пускането им на пазара на ЕС. Агенцията работи с голяма изследователска мрежа и 300 млн. евро годишен бюджет. Средно около 400 души дневно пристигат в Лондон за срещи в ЕМА. Европейският банков орган има за цел създаване на ефективен, прозрачен и стабилен единен пазар на банкови продукти в ЕС. Задачата му е да прилага стандартен набор от правила за регулиране и надзор на банковия сектор в страните от ЕС. Създаден е през 2011 г. и има 154 служители.
Повече от 20 държави вече са демонстрирали своето желание да приемат на своя територия тези агенции. Но още по-сериозно доказателство за важността им е сериозното настояване на Великобритания, те да останат на нейна територия дори след Брекзит – това желание е твърде утопично, както и редица други британски въжделения да запазят само това, от което имат изгода и от което печелят. Дейвид Дейвис, който ще води преговорите за Брекзит смята, че е не е необходимо двете агенции да бъдат премествани. Говорителят на отдела за Брекзит на британското правителство смело заяви, че няма решения за агенциите и че те ще бъдат обект на преговорите.

Споменава се и вариант в краткосрочен план поне части от агенциите да останат в Лондон.

Въпреки че Дейвид Дейвис вероятно би искал да използва двете агенции като разменна монета за отстъпки в преговорите, тези твърдения са по-скоро илюзия. Нереалистично е ЕМА да остане във Великобритания след изявленията на Тереза Мей, че Великобритания вече няма да бъде обект на решенията на Съда на ЕС, а е известно, че Съдът на ЕС се произнася по жалби срещу решения на ЕМА, които изискват тълкуване на фармацевтичното законодателство.
От Европейската комисия идва категоричен сигнал, че двете агенции трябва да бъдат преместени в държави,

които членуват в Европейския съюз. Този сигнал не е само политическо послание към Великобритания, той вече има конкретни измерения. Подготвен е документ, който съдържа критериите за избора на новите страни – домакини на двете агенции. Поставени са изисквания за офиси, достатъчно хотели, лесна достъпност, училища за децата на служителите. Следва да се подчертае, че в документа експлицитно е подчертано, че при вземането на решение трябва да се има предвид принципът, че новите агенции се домакинстват с предимство от новоприетите държави. Разбира се, този принцип може да се оспори, тъй като в случая не става дума за новосъздадени агенции, а за тяхното преместване.
Двете агенции трябва да са напълно функционални през март 2019 г.,

когато се очаква Великобритания официално да напусне ЕС. За да се спази този срок, държавите, които проявяват интерес да домакинстват агенциите, трябва да заявят това до 31 юли 2017 г., а до октомври 2017 г. да бъде взето решение за седалището на агенциите. Решението ще се вземе чрез поетапно гласуване, докато останат две кандидатури, а седалището ще бъде в тази от двете страни, която получи повече гласове на финала.
За седалище на агенцията за лекарствата кандидатстват Амстердам, Атина, Барселона, Копенхаген, Дъблин, Лисабон, Милано, Стокхолм, Лил, Букурещ, Валета, Варшава. Този списък може да бъде допълнен с още кандидатури, всяка от които има своите аргументи.

Холандия залага на доброто си местоположение и лесния достъп до Амстердам.

Италия изтъква, че не домакинства нито един важен европейски орган, с изключение на Агенцията за безопасност на храните, което явно не удовлетворява амбициите на страната. Министър- председателят на Италия Паоло Джентилони е назначил бившия съдия от Съда на ЕС Енцо Моаверо да ръководи екип от дипломати със задачата да убеждават агенцията да бъде преместена в тяхната страна. Швеция разчита на факта, че нейната национална агенция за лекарствата е един от най-близките партньори на ЕМА и е създала специален секретариат в Министерството по социалните въпроси, начело с опитен дипломат, за да се осигури добра подготовка на нейната кандидатура.

Дания вече е определила терен, на който може да бъде построена новата агенция

и специален пратеник (бивш директор на фармацевтичната компания Ново Нордиск), който да подготвя кандидатурата на Копенхаген и да търси подкрепа в Брюксел. Португалия също се присъедини към състезанието с кандидатурата на Лисабон. Тя разчита на участието в европейската медицинска система чрез португалската агенция по лекарствата, която е много активна в процедурите за оценка на лекарствата. Гърция подчертава водещата роля на фармацевтичния си сектор, който демонстрира своята жизненост по време на кризата. Според гръцкото правителство лекарствата са „социална стока“, а преместването на Агенцията за лекарствата в Атина би допринесло за икономическия растеж на страната. Не са пропуснати новото летище, което свързва Атина с цяла Европа, добрият климат на страната, както и по-ниските разходи за живот.

Румъния използва като основен аргумент в подкрепа на своята кандидатура факта,

че на нейна територия все още няма европейски орган, както и големия брой дипломиращи се медицински специалисти. Правителството вече одобри меморандум в подкрепа на кандидатурата на Румъния. Всички страни посочват като аргумент и развитата си фармацевтична индустрия.

Градовете, които влизат в състезанието, изтъкват и много други предимства – вкусната храна, хубавото време, проевропейските нагласи, космополитния дух. Барселона разчита на своето местоположение и на факта, че е предпочитаният избор на служителите на ЕМА. Италия предлага елегантния Милано, а Франция – северния Лил. Германия също е заявила интерес, но се колебае между Берлин, Бон и Хановер. Белгия предлага три кандидатури – Брюксел, Дийгем и Лувен-ла-Ньов.
Интерес за домакинство на Европейския банков орган също не липсва – Дъблин, Франкфурт, Люксембург, Будапеща, Прага, Милано, а вероятно и още кандидатури ще бъдат представени до края на юли.
 

Къде е България в това състезание?
Ясно е, че конкуренцията ще бъде остра, а вече много анализатори прогнозират, че изборът ще бъде по-скоро политически, отколкото свързан с изпълнението на критериите за офиси, хотели, достъпност и т.н., както се е случвало и досега. Не винаги решенията за седалищата на агенциите са вземани при стриктно спазване на всички критерии. Ако една страна наистина настоява да получи домакинството, лобира и намери поддръжници, тя може да успее и без да отговаря на всички критерии. Примерът отново може да бъде Агенцията за сигурността на храните. За нейно седалище беше определен град Парма, въпреки че най-близкото летище Болоня се намира на час път. Вероятно влияние за този избор оказа и подкрепата на френския президент Жак Ширак, изразена и чрез шегата, че Финландия има най-лошата храна в света.
Ето тук сигурно читателят ще възкликне – няма смисъл да кандидатстваме, защото нямаме шанс да спечелим. Да, наистина конкуренцията е много силна,

но сме длъжни да кандидатстваме, да демонстрираме интерес да домакинстваме европейска агенция,

да изтъкнем предимствата на България. Както посочих по-горе всяка кандидатура е намерила своите силни аргументи, държавите вече са подготвени да убеждават в своите предимства, номинирали са опитни дипломати, които да работят за тяхната кауза. И ако ни е трудно да се сравняваме с Холандия, Италия или Швеция, то бихме могли да се сравним с Малта, Румъния или Гърция и също да претендираме на наша територия след десетгодишно членство да има европейска агенция. Не е невъзможно да намерим аргументи в наша полза – едно от доказателствата за това е писмото на Българската стопанска камара, с което призовава правителството да предприеме необходимите стъпки за представяне на кандидатурата на България за седалището на Европейската агенция по лекарствата в България. За целта, обаче, ще е необходима сериозна подготовка, лобиране и подходящи действия на европейско равнище.

Дори и да не бъде одобрена нашата кандидатура, ще дадем ясен сигнал, че сме държава, която има самочувствието да приеме на своя територия европейска агенция, ще изведем на преден план нашите предимства и ще направим категорична заявка за бъдещето, когато ще се появят нови 

Текстът е от сайта на Центъра за високи постижения „Жан Моне“ към катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“​.