Над 1 млн. българи работят в сивия сектор на икономиката

Над един милион са неформалните работници, които се трудят в сивия сектор у нас, съобщи за в. „Животът днес“ председателят на Сдружението за надомни работници в България и председател на синдиката на самонаетите и неформални работници Виолета Златева.

„В числото на неформалните работници са домашните помощници, голяма част от майсторите, преводачите, частните учители и разбира се, надомните работници. Хората искат да бъдат признати от правителството за работници и да излязат на светло, но няма кой да ги чуе“, каза Златева.

Проблемите започват още при регламентирането на тяхната дейност заради липсата на трудов договор.

Така, ако правата им бъдат нарушени - не им се плаща редовно или ги карат да работят извънредно без допълнително заплащане, няма кой да ги защити. Ако преди години с надомна работа са се занимавали основно пенсионери, за да изкарат допълнителни средства към малките пенсии, то в последно време все повече пада възрастовата граница. Увеличава се делът на младите, и то висшисти, които превръщат хобито си в основно средство за препитание, съобщават от сдружението. Сред тях има представители на всякакви професии - инженери, юристи, икономисти, учители, които са останали без работа.

„Ако им се даде възможност да излязат „на светло“, те биха го направили.

Това ще бъде добре и за тях, и за бюджета. Ще им се плащат осигуровки, след време ще взимат пенсии, ще бъдат спокойни, че са трудово и социално защитени“, каза Виолета Златева. Към сдружението и синдиката наскоро са се обърнали за помощ надомни работници от Южна България, след като голяма част от фирмите и предприятията в Петрич и Гоцеделчевско са работили на 3 март, като са заставили и наетите надомни служители да се трудят.

„Поставя им се ултиматум – изпълняваш, или повече няма да работим с теб.

Обърнахме се към кмета на Петрич и в момента се водят разговори с работодателите по проблема. Истината е, че търсим винаги решение първо на местно и след това на национално ниво. Така например имаше случаи на болни от туберкулоза, които дори в цеховете продължават да работят. Обърнахме се към Регионалната инспекция по труда, но не ни съдействаха. Тогава сигнализирахме на националната и нещата се случиха“, обясни Златева. Според данните на организацията, която ръководи, по-голямата част от наетите надомни работници се занимават с шивачество, обувно производство, правене на опаковъчни торбички. Самонаетите произвеждат изделия най-вече в сферата на бижутата, плетени играчки, дрехи, сувенири, ръкоделия.

72% от надомните работници са жени, едва 28% са мъже.

„За разлика от повечето браншове, при надомната работа обикновено мъжете получават по-ниско заплащане от дамите. Жените, които изработват бижута например, успяват да си докарат прилични доходи в големите градове. Стигат минималната и над минималната работна заплата. Докато мъжете, които се занимават с дърворезба и производство на мед например,  рядко могат да получават такова заплащане регулярно“, обобщи събеседничката ни. На въпроса ни защо въпреки несигурността и ниските доходи все повече хора през последните години се захващат с надомна работа, тя отговори така – „Защото няма къде да започнат работа, особено в по-малките населени места това е изход от ужасяващата продължителна безработица. И доходи като 300-400 лева на месец се смятат за високи“. Над 70% от хората са на средна възраст, бивши занаятчии, освободени от работа и преминали в неформалната икономика.

Голям проблем за надомните работници, които произвеждат нещо у дома, е, че трудно намират клиенти и пазар,

където да реализират изделията си. На тях сдружението се опитва да помогне, като им предоставя възможност да продават продукцията си в наети от организацията щандове и магазини. Освен на изложения сдружението присъства с подобни магазини в различни градове в страната – София, Благоевград, Русе, Плевен, Бургас, Велико Търново и др.

„По-младите надомни работници, които са на „ти“ с технологиите, предлагат изделията си и в интернет, в социалните мрежи или в специално създадени сайтове. Понякога това е ключът към техния успех и стават изключително популярни“, каза Виолета Златева.

 „Електронните магазини и сайтовете за продажби са един изключително успешен инструмент за развитие на бизнеса. През последните години все повече хора се обръщат към нас, за да им създадем такъв интернет магазин с всякакви екстри – от атрактивно представяне на продуктите им през раздел за промоции до платформа за онлайн разплащане“, обясни Георги Василев, управител на фирма за създаване на електронни магазини и сайтове. Екип от специално обучени програмисти и консултанти във внедряването и конфигурирането на платформа с отворен код в света на електронната търговия всеки ден се заема с изработката на интернет магазини, които да привличат стотици потенциални клиенти.

Според проучване на НСИ едва 8,7% от българските фирми предлагат онлайн търговия, а по-малко от половината предприятия в България (48,2%) разполагат със собствен уебсайт.