.jpg)
Пациенти и лекари вече имат допълнителна застраховка при борбата с инсултите
Мозъчните инсулти вече изместиха сърдечните инфаркти в стълбицата на медицинските предизвикателства. Основната причина за това е добре развитата мрежа за диагностика и модерно лечение на инфарктите, което се прилага масово и в България. Инфарктът, разбира се, може да завърши фатално, но шансовете за пълно излекуване са огромни, включително и по чисто биологични причини. Просто клетките на сърдечния мускул – миокарда, не загиват толкова бързо, когато останат без кислород и хранителни вещества, за разлика от невроните, изграждащи мозъчната кора.
И при двете заболявания – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт, механизмът е еднакъв – запушване на кръвоносен съд, който захранва определена зона в сърцето или мозъка. Сърдечният удар обаче може да се лекува успешно чрез медикаменти, инвазивна процедура и отворена операция дори 12-24 часа след началото на инцидента. Докато уврежданията в мозъка стават необратими максимум четири часа след запушване на кръвоносен съд. Последствията са широко известни: парализа на половината тяло, изкривяване на лицето, затруднения в говора и храненето, различни по степен интелектуални нарушения. След тежък инсулт, който не е лекуван бързо и адекватно, пациентът вече не е същият човек. Мнозина не доживяват една година след удара, а оцелелите са зависими от чужда помощ дори за елементарните всекидневни нужди.
Особено тежки са един специфичен вид инсулти, които се получават при пациентите с аритмията предсърдно мъждене. Това ритъмно нарушение на сърцето понякога не дава никакви признаци, а и рядко е животозастрашаващо само по себе си. Но привлича вниманието на учените още преди години, когато става ясно, че увеличава петкратно риска от мозъчен удар. Такъв инсулт е двойно коварен. На първо място, човекът може изобщо да не подозира, че има предсърдно мъждене. А след това мозъчният инцидент често настъпва нощем и особено призори, без болки и драматични оплаквания, които да алармират, че нещо сериозно се случва, за разлика от инфарктите. И ако близките едва сутринта намерят пациента в безпомощно състояние, обикновено е късно за дефинитивно лечение.
Затова основният стремеж е към профилактика на инсултите.
Общите мерки за предпазване включват контрол на наличните рискови фактори – високо кръвно налягане, лош липиден профил, незадоволително лекуван захарен диабет, тютюнопушене, наднормено тегло и обездвижване.
Много е важно обаче всеки човек над 50 години целенасочено да се преглежда за предсърдно мъждене. То може да се установи от всеки лекар чрез обикновена кардиограма. Проблемът е, че понякога тази аритмия не е постоянна, а се явява от време на време, включително за броени минути или часове. Но това, за съжаление, не намалява ни най-малко риска от инсулт. Затова при каквито и да е съмнения – чувство, че сърцето „прескача“, неравномерен пулс, трудно измерване на кръвното налягане, трябва да се прави ЕКГ, включително 24-часов запис (холтер).
Ако се установи предсърдно мъждене – трябва „разреждане“ на кръвта.
Още преди години медицината направи голяма крачка в предпазването от инсулт на пациентите с предсърдно мъждене с откриването на така наречените орални антикоагуланти. Поколения болни приемаха синтром и това беше наистина голям успех в борбата с тежката инвалидност. Това лечение обаче е доста трудно и носи риск от кървене. Първото поколение орални антикоагуланти изискват постоянен чест лабораторен контрол на протромбиновото време (INR), налагат се регулярни промени в дозировката, за да се постигне успешното предпазване от образуване на тромб, без да се увеличи рискът от кървене. Тези лекарства взаимодействат с редица други медикаменти и храни, а при необходимост действието им се прекратява много бавно. Тези обстоятелства станаха причина много от нуждаещите се пациенти да не приемат предписаните им антикоагуланти. А и лекарите се опасяваха да ги предписват масово заради страха да не предизвикат тежки кръвоизливи.
През последните години учените създадоха ново поколение лекарства, предпазващи от тромбоемболизъм рисковите пациенти. Първият такъв медикамент беше създаден от иновативната германска компания „Бьорингер Ингелхайм“. При него отпадна нуждата от постоянен лабораторен контрол и няма взаимодействия с храни. Рискът от кръвоизливи също намаля значително. Но остана притеснението какво ще се случи, ако пациент, приемащ лекарството, претърпи някакъв инцидент или му се наложи спешна операция. Защото намаленото кръвосъсирване е голям рисков фактор в хирургията.
Учените от „Бьорингер Ингелхайм“ създадоха първото специфично неутрализиращо средство на орален антикоагулант.
Така медицината навлезе в третото поколение на антикоагулацията. При необходимост действието на противосъсирващото лекарството да бъде прекратено се прилага специфичното неутрализиращо вещество - моноклонално антитяло, което за броени минути прекратява антикоагулантното действие.
Така при спешни хирургични операции/спешни процедури или при животозастрашаващо или неконтролирано кървене лекарите могат много бързо да върнат нормалното кръвосъсирване. Този медикамент е единственото неутрализиращо средство на нов орален антикоагулант и вече е на разположение в българската медицинска общност.
