Пазарът на труда е най-тежък в Северозападна България

С около 20 000 души е намалял броят на заетите в активна възраст (15-64 години) през 2016 г. спрямо предходната година, съобщи Институтът за пазарна икономика (ИПИ). „На базата на публикуваните до този момент данни на Националния статистически институт и Агенцията по заетостта виждаме, че въпреки продължаващия спад на безработицата разкриването на работни места в много региони от страната постепенно забавя ход“, обясни икономистът от ИПИ Явор Алексиев.

Причините са няколко. „От една страна, след силните 2014 и 2015 г. за възстановяването на пазара на труда сега този процес се изчерпа по линия на това, с което икономиката разполага и като ресурс, и най-вече с човешки потенциал. От друга страна, това е резултат от демографската криза и намаляването на населението, което е дългосрочна тенденция. Стигнахме до етап, който може би ще бъде нормалното ниво на заетост в българската икономика. Оттук нататък, за да имаме растеж, ще трябват нови инвестиции, квалификация на безработните и т.н.“, обобщи събеседникът ни.

Какво е положението обаче в различните части на България, що се отнася до заетостта?

Югоизточен район

Той е единственият в страната, в който заетостта през 2016 г. нараства във всяка една от областите. Според анализаторите възстановяването на пазара на труда в област Бургас вече е приключило. Данните за Сливен, Стара Загора и Ямбол също са положителни, като Ямбол задминава предкризисното ниво на заетост, а Сливен го доближава. Пазарът на труда в област Стара Загора продължава да бъде разпокъсан. „Ситуацията в общини като Мъглиж, Николаево, Гурково и Братя Даскалови остава кризисна, като в някои от тях безработицата дори е над нивата от тези в разгара на икономическата криза през 2011 г.“, обобщи Явор Алексиев. „Хората трудно свързват двата края. За по-голямата част от населението на община Братя Даскалови земеделието е основен поминък. На територията на общината живеят около 8800 души, но много от младите хора напускат родния си край и отиват да работят и живеят в големите градове в страната или по света, търсейки по-добър стандарт на живот“, коментира Емил Филипов, зам.-кмет на Братя Даскалови.

Южен централен район

Заетостта в областните центрове е над 60%. „Броят на работещите в областите Пловдив и Смолян се стабилизира на нивата от 2015 г., но продължава да е с около 1 процентен пункт по-нисък от пика през 2008 г.“, обясни икономистът от ИПИ. Положителни тенденции се наблюдават най-вече в област Хасково. Коефициентът на заетост (64%) достига нивата отпреди кризата, а безработицата и в областния център, и в Димитровград намалява. В област Пазарджик е регистрирано минимално повишение на коефициента на заетост до 60,3%.

Югозападен регион

Положителни са икономическите резултати в по-голямата част от София, която е основен двигател в създаване на работни места на национално ниво през 2016 г. Заетостта в столицата достига 72,5%, като все още не достига предкризисния коефициент на заетост (73,9% през 2008 г.). „Заетостта в широката Софийска област и Перник намалява, като публикуваните до момента данни подсказват подобрение в края на годината за Перник и по-нататъшно влошаване в София (област)“, каза Явор Алексиев.  Положителни са данните и за областите Благоевград и Кюстендил, той като доближават предкризисните нива на заетост: около 64% от населението в активна възраст има препитание.

Северозападна България

Не е изненада, че тук положението с пазара на труда е най-тежко. През 2016 г. заетостта спада във всички области на района. Докато във Видин и Плевен тенденциите през последните години са по-скоро положителни, то в другите три области (и особено Враца) последствията от кризата не могат да се преодолеят и заетостта остава далеч от предкризисните нива.

Данните на Агенцията по заетостта показват, че именно в Северозападния район на страната е и най-голямата концентрация на общини с коефициент на безработица над 25%, тоест всеки четвърти е без работа. С изключение на областните центрове Монтана, Враца, Плевен и Ловеч, единствената друга община, в която безработицата е под 10%, е Троян. 

Според Явор Алексиев в Северозападния район липсва икономически център, който да привлече хора, предприятия и инвеститори.

Северен централен район

Този район все по-бързо се възстановява от кризата. Заетостта в област Велико Търново е 65%, което е и най-високата стойност от 2003 г. насам.  Кметът на града инж. Даниел Панов коментира пред в. „Животът днес“, че главната причина за добрите икономически показатели са направените инвестиции през последните години. „Има повече заводи, разширения на производствата, създаване на повече работни места. Във Велико Търново влезе един голям инвеститор за мебелно производство и се очаква през следващите две години да осигури нови 1200 работни места, нов голям хипермаркет ще бъде открит догодина, както и чисто нов петзвезден хотел. Туризмът и съпътстващите го дейности представляват 47% от брутния вътрешен продукт на Велико Търново“, каза инж. Панов. Той подчерта, че градът се опитва да се справи със структурната безработица и липсата на кадри чрез дуалното обучение. „От повече от 2 години работим с професионалните училища за създаване на специалности, които да осигурят необходимите кадри на бизнеса. След направено проучване в областта се установи, че предприятията търсят хлебари, сладкари, шлосери, стругари, IT специалисти и в момента работим по създаването на такива паралелки в училище или по разширяването им, ако има такива. Освен това бизнесът предоставя базите си за практика на учащите се, което е много важно, за да се усвои наученото на теория“, допълни инж. Панов.

Заетостта в Габрово също остава сравнително висока, макар да не е достигнала нивата от 2008 и 2009 г. Най-трайна положителна тенденция на нарастване на заетостта се наблюдава в област Разград, но тя така или иначе е доста по-ниска от средната за страната – 56%. След дълъг кризисен период подобрение се наблюдава и в другите две области на Северния централен район – Русе и Силистра.

„В Северна България, в общините Велико Търново, Габрово, Севлиево съществува една възможност за възпроизвеждане на този модел на привличане на инвестиции, който видяхме в общините около Пловдив. Габрово е известен като българския Манчестър – сърцето на индустриална България, местната икономика преживя относително добре кризата и по принцип индустриалният потенциал на района е доста висок. Получава се една синергия между увеличаващия се престиж на Велико Търново като туристическа дестинация и в същото време стабилното развитие на индустрията в другите две области - Севлиево и Габрово. За съжаление обаче, тези икономически центрове сами по себе си не са достатъчно големи и влиятелни, от типа на София, Пловдив, Бургас, така че да помогнат за подобряване на икономическото състояние и на по-малките заобикалящи ги общини и области“, каза Явор Алексиев. Той подчерта, че развитието на инфраструктурата е ключов фактор за разгръщането на икономическия потенциал на района.

Североизточен район

Всички области с изключение на Варна отбелязват ръст на заетостта през 2015 и 2016 г., като в Добрич и Шумен тя достига рекордните съответно 62,6% и 61,2%. Заетостта в Търговище се повишава за трета поредна година, достигайки 53,6%, но остава далеч от предкризисните нива и е сред най-ниските в страната. „Варна през последните две години беше областта, която най-бързо генерираше работни места. Новото ниво от 66% заетост на активното население също е добро, остава едно от най-високите в страната.

Проблемът с Варна е, че в редица отношения тя постепенно започва да отстъпва на конкурентната столица на Черно море – Бургас. И по линия не само на инфраструктурната свързаност, но и по линия на усвояване на европейски проекти, добре работеща администрация, направени инвестиции“, допълни Явор Алексиев.