Петър Попарсов – един от идеолозите на ВМОРО

Петър Попарсов е български революционер, един от основателите и идеолозите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, виден български общественик.

Роден е на 14 август 1868 г. в село Богомила, тогава в Османската империя. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и в Белград, а през 1892 г. завършва Висшето училище в София. През 1891 г. Дамян Груев и Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Този кръг в София създава тайно младежко дружество, наречено „Дружба“. Целта на дружеството, според Попарсов, била: Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там на място, както някога Васил Левски и другарите му, да подготвят почва за революционното движение съобразно с местните условия. По-късно Петър Попарсов участва и в учредяването на Младата македонска книжовна дружина заедно с Евтим Спространов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев, Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев. На следващата година той се прибира в Македония, където става екзархийски учител. Преподава последователно в Скопие, Солун, Велес, Прилеп, Щип и на други места.

На 23 октомври 1893 г. заедно с Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Антон Димитров и Христо Батанджиев основава Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Автор е на първия устав на организацията, изработен по образец на устава на Българския революционен централен комитет (БРЦК), който обаче не е запазен.

Под псевдонима Вардарски издава книгата „Стамболовщината в Македония и нейните представители“, в която критикува режима на Стефан Стамболов и Българската екзархия. В брошурата си Попарсов уточнява, че „…всички тези кръстени (от стамболовистите) сепаратисти са всъщност всички интелигентни българо-македонци, чийто сепаратизъм се състои в това, че са против централизацията на църковно-училищната власт. С други думи, това е една млада българо-македонска партия, която защитава самоуправлението и старите права на българо-македонските общини“.

Позицията на Стамболов по македонския въпрос не е разбрана добре по това време от ръководните революционни дейци на ВМОРО. На обвинението им, че неговото правителство не подпомага революционната борба на ВМОРО, Стамболов им отговаря, че времето на калъчките отмина и сега е време на просвещението, т.е. откриване на български училища в Македония...

В Прилеп през 1895-1896 г. е председател на революционния комитет. През 1897 г. след разкритията на Винишката афера Попарсов, по това време главен учител на българските училища в Щип, е арестуван и осъден на доживотен затвор и е заточен в крепостта Подрум кале, в Мала Азия. Амнистиран през 1902 г., той продължава да се занимава с революционна дейност. По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 г., Попарсов е арестуван във Велес и закаран в Скопие. Според Михаил Думбалаков в края на 1905 г. Попарсов заедно с Думбалаков и Христо Коцев е арестуван в Солун и откаран в Куршумли хан, в Скопие. През 1905 г. участва на Рилския конгрес, на който е избран за задграничен представител в София.

След разцеплението на ВМОРО през 1907 г. е активист на левицата, като на тайно заседание в Рилския манастир подкрепя решението Даме Груев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов да бъдат елиминирани физически. След Младотурската революция в 1908 г. до Междусъюзническата война е в Македония.

След избухването на Балканската война (1912) и окупацията на Вардарска и Егейска Македония (декември 1912) Попарсов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Крум Зографов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж, за да се борят за запазване на целостта на Македония. Опитът им се оказва неуспешен.

След балканските войни Попарсов се премества в България. Участва в дейността на т.нар. Временно представителство на бившата ВМОРО. По този повод през 1919 г. пише: „Бруталната политика на посърбяване, която отричаше всяко човешко достойнство у македонските българи и жестоко нараняваше националното им чувство – създаде в душата на тоя милионен български народ една трагедия, която ставаше още по-страшна пред вид на това, че посърбяването означаваше не само денационализиране, ами и повръщане на македонските българи под ведомството на Гръцката патриаршия, против която бяха водили дългогодишна кървава борба и едва се бяха изкопчили от вампирските ѝ нокти. Лозунгът беше: „Далече от България!“ Не за това, че тя беше виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първият таен „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени ѝ от Берлинския договор“, от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна М. Р. Организация“.

След Първата световна война и подписването на Ньойския договор, с който разделянето на Македония се потвърждава от държавите победителки, дейността на Временното представителство замира.

Остава да живее до края на живота си в България. Той е не само учител, но и директор на Костенецката прогимназия до самото си пенсиониране. През 1930 г. се преселва в София, където живее до края на живота си със своята съпруга.

Неговият брат Андрей Попарсов е кмет на Богомила в периода 1915-1918 г., но е убит заедно с общинските съветници Георги и Павел Костадинови на 28 октомври 1918 г. от сръбските власти.

На името на Петър Попарсов е именувана улица в Щип по време на второто българско управление във Вардарска Македония през периода 1941-1944 г.

Томове от изданието „История на българите от Македония“ на акад. Григор Велев можете да намерите в книжарници Сиела и Хеликон. Цената на том I част I е 19.20 лв., на том I част II и част III е 20.00 лв., на том IV е 25.00 лв.

Излезе и том VI от „История на българите от Македония“, който се предлага в книжарница „Хеликон“. Цената е 25 лв.