Познаваме ли истинското лице на ромите

Познаваме ли ромите? Откъде са дошли в България и на Балканите? Кои са най-почитаните от тях празници и кои са ефективните политики за интеграцията им? Отговорите на тези въпроси потърсихме при гл. ас. д-р Магдалена Славкова. Тя работи в Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН.

• Разкажете ни откъде произхождат ромите.
• Ромите/циганите имат индийски произход. Смята се, че прадедите им са от Древна Индия, от различни региони, главно на Северозападна Индия. Преди да се наложи окончателно индийската теория за техния произход, съществува и версията, че тяхна прародина е Египет.
• На какви основни групи се делят и колко от тях са представени в България?
• Преселването на циганите от Древна Индия и разселването им по света се определя в широки времеви граници от V до XV век. Един от основните потоци на циганските миграции е насочен към Мала Азия и Балканите, а оттам към Средна и Западна Европа. Това са тези преселници, които са роми и говорят на ромски диалекти. Последните групи роми пристигат у нас от Дунавските княжества Влашко и Молдова (днес Румъния) в края на XIX и началото на XX век. По отношение на своята численост в България ромите са една от многобройните етнически общности, които според последното преброяване на населението през 2011 г. наброяват 325 343 души. Освен „роми”, което е официално прието название за тях, широко се използва и названието „цигани” както на ежедневно ниво, така и в печатни издания, медии, научна литература поради факта, че названието е по-обширно и обхваща групи, които нямат ромско, но имат циганско самосъзнание.
• Какво означава това?
• По-голяма част от представителите на тази общност в България имат ромска идентичност и говорят ромски език (романес). Тук можем да споменем калдарашите, бургуджиите, тракийските калайджии, хорахане рома (турски цигани), дасикане рома (български цигани). По-малобройни групи, които имат ромско самосъзнание, са ерлиите в Софийско и Кюстендилско, музикантите в регионите на Котел, Бургас, Велико Търново и други. Други нямат ромска идентичност и не говорят ромски език. Те са три общности. Първата е тази на румъноезичните рудари, които говорят румънски език и се представят като румънци, власи или рудари. Те не желаят да ги смесват с ромите и приемат за своя (пра)родина Румъния, а не Индия. Части от общността на турските цигани също не говорят ромски език. Те ползват турски език и се идентифицират като турци или милет. Третата общност е тази на представителите на българските цигани, които говорят български език и имат предпочитана българска идентичност. Те се самоопределят още като джоревци, Аспарухови или стари българи.
• Ромските обичаи винаги са будели любопитството ни…
• По своята религиозна принадлежност циганите/ромите са православни християни, мюсюлмани и евангелски християни (протестанти) и съответно честват различни празници. Православните християни почитат Коледа, Василица, Тодоровден, Връбница, Голяма Богородица и други. На особена почит сред тях е Гергьовден, наричан „Баро Гес” (голям ден). Той се празнува и при мюсюлманите, сред които е известен като „Хъдърлез”. При последователите на исляма се честват Рамазан и Курбан Байрам, което по техните представи ги приближава до мюсюлманската общност у нас. Евангелските християни честват Рождество Христово, Великден, Петдесетница и други. Семейните обичаи при раждане, сватба и погребение следват общогруповите традиции и са подчинени на религиозните норми. По-съществена промяна в сватбената обредност се наблюдава при евангелските християни, където се съблюдават нормите момичето и момчето да са пълнолетни при сключване на брак и се предпочита двамата да са от семейства, които са членове на същата религиозна общност.
• При всички роми ли е силно застъпена родовата връзка?
• Както при българите и турците, така и при ромите роднините се уважават и подкрепят в щастливи моменти, когато се празнува или в трагични моменти. Семейството е в основата на социалната организация на ромите. В съвременността то се раз­бира като фамилия, която включва брачната двойка, техните женени деца заедно с техните семейства и неженени деца. Съвкуп­ността от роднинските семейства образува разширения род. Важните въпроси се решават в рамките на семейството, но съпричастност, солидарност и взаимопомощ се поддържат и по отношение на роднините, които са част от разширения род. Солидарността и подкрепата между роднини е видима в различни ситуации, но при трудовите им миграции от България към различни страни от Европа е особено показателна. Близките си помагат, като си услужват с пари, за да може някой да замине зад граница, уреждат работа на роднина или го подслоняват, докато си намери своя квартира, услужват с пари, когато някой е болен и се нуждае от лечение в чужбина.
• Можете ли да дадете примери за успешната им интеграция у нас или в чужбина?
• Интеграцията е сложен процес и нейният успех зависи както от желанието на членовете на обществото, така и от представителите на общността, които трябва да бъдат социализирани и приети. Съществуват примери, които представят успешни модели на интеграция от близкото минало и днес. По време на социализма се приемат за положителни грижите на държавата за образованието на децата на всички български граждани, както и усилията всеки да има работа и жилище, но се приемат негативно силовите ѝ мерки по отношение смяната на турско-арабските имена на мюсюлманите, сред които има и цигани/роми. В периода след 1989 г., въпреки че като цяло интеграционните политики и мерки сред ромите доста често са неуспешни, има повече случаи, отколкото преди това, на роми с високо образование, които са лекари, медицински сестри, военни офицери, учители, университетски преподаватели, които намират своята реализация в България и чужбина. Когато говорим за успешна социализация, различните евангелски/протестантски църкви ни представят примери за провеждане на успешна дейност сред ромското население. Съществуват протестантски общности, чиито членове имат смесен етнически произход, те са българи и роми. От друга страна, има самостоятелни ромски църкви, в които религиозните лидери и членовете са от ромски произход. Това е един успешен модел на самоорганизация на ромите както в религиозен, така и в социален смисъл, защото тяхната роля не се ограничава само до провеждане на религиозни служби. Чрез своите духовни водачи църквите контролират поведението на всички свои последователи в това да имат достойно поведение в обществото, съобразено с неговите правила и норми, да постигат успехи в образованието си и в професионалната сфера.