Препарати защитават растенията и съсипват хората

Увеличава се нелегалният внос на опасни препарати за растителна защита – канцерогенни продукти, забранени за употреба в целия Европейски съюз, алармират от Българската асоциация за растителна защита.

„Тези препарати са доказано вредни за здравето на хората, околната среда и животните. Не би трябвало да се използват, но земеделските производители ги купуват, защото са евтини и ефикасни“, обясни пред в. „Животът днес“ председателят на Българската асоциация за растителна защита доц. Петър Николов. Според данните на организацията

повечето нелегален внос, близо 90%, идва от Турция, малки пратки идват и от Македония и Сърбия.

Приходите от нелегалния внос на опасните вещества се оценяват на 30 милиона евро годишно.

„Няма как да сбъркате нелегално внесения препарат за растителна защита. Често той няма етикет на български, а е само на турски. Пратките минават границата на малки партиди с микробуси и пикапи и след това се разпределят между дистрибутори. Във всеки областен град има местни доставчици, които се свързват със земеделските производители и им предлагат „качествен“ препарат на половин цена. Естествено, че всеки казва „искам“, допълни доц. Николов.

Опасните вещества, внесени от Турция, са доста евтини, защото за тях не се плащат такси за регистрации, за досиета, които трябва да се направят, че тези препарати са безопасни, и т.н.

„За да се спре нелегалният внос на тези отрови, трябва да има законови промени.

До момента няма санкционирани доставчици на забранените в ЕС препарати за растителна защита,

защото това престъпление не е криминализирано. Ние сме направили едно предложение в Народното събрание това деяние да се криминализира, за да може виновниците да бъдат наказани. Имаме списък с телефони на тези дистрибутори и лесно могат да бъдат хванати“, обясни председателят на Българската асоциация за растителна защита. Промяната не може да се случи по време на служебното правителство, защото няма парламент, но от асоциацията се надяват след формиране на ново Народно събрание скоро законовата промяна да стане факт.

„Проблемът не е само в криминализирането на престъплението, но и в недостатъчния контрол на отговорните органи. Инспекторите не могат да са навсякъде, но все пак може да бъде направен опит за по-стриктни проверки.

За извършването им обаче няма капацитет – липсват не само условия за взимане на проби и анализи, но ако щете, и нафта за колите“, коментира проф. Вили Харизанова, декан на Факултета по растителна защита и агроекология в Аграрния университет в Пловдив.

 

„Има недобросъвестни земеделци, които използват забранени препарати за пръскане на културите си, но са си купили и разрешени от Европейския съюз продукти за растителна защита. Когато дойдат инспектори за проверка, им показват склада, където държат одобрените от Брюксел препарати, и всичко е наред“, съобщи земеделец от Кюстендилска област, пожелал анонимност.

Проф. Вили Харизанова обърна внимание и на факта, че българските земеделци използват друг опасен вид препарати за растителна защита, които са частично забранени

в Европейския съюз – става въпрос за неоникотиноидите. „Те са изключително ефикасни в борбата с насекомите и почвените вредители, но поразяват сериозно пчелите. Тези отрови имат системно действие и стигат до полена и нектара на растението. Неоникотиноидите предизвикват невропаралитично действие в натровената пчела, тя губи ориентация, не може да намери кошера си и загива“, обясни проф. Харизанова. Ето защо през 2013 г. Европейската комисия ограничи използването на неоникотиноидни пестициди, които сериозно застрашават медоносните пчели. „За съжаление, забраната има своите изключения.

Разрешава се ограничена и контролирана употреба на забранените пестициди,

тъй като в някои случаи те нямат заместител. Някои от европейските страни правят дерогация, тоест временно разрешават употребата на тези препарати. През миналата година Министерството на земеделието и храните и Българската агенция по безопасност на храните издадоха временно разрешение за употреба на тези продукти в България, сега се очаква пак да издадат“, уточни доц. Николов. Той допълни, че неоникотиноидите са много важни в борбата с вредителите по царевицата и слънчогледа - култури, типични за Централна и Източна Европа. Ето защо дерогация се прави най-вече в страни от тези части на Стария континент.

Българската асоциация за растителна защита

призова земеделските производители да купуват само официално разрешените в България и ЕС препарати,

които се продават от лицензирани фирми и дистрибутори. Консултантите в тях обясняват как се използват веществата и каква е ефикасността им. „Най-важното е да се употребяват превантивни препарати, които остават на повърхността на растението и го предпазват, без да проникват в него. Българските стопани обаче често са безотговорни, не наблюдават посевите си, изпускат времето, в което може да се предотврати нападението на вредители и болести, и се налага да приложат системни препарати.

Те са силни и по-опасни за здравето на човека, защото проникват вътре в растението,

в тъканта и плода на съответната култура“, уточни доц. Николов. Инспекторите по растителна защита от областните дирекции по безопасност на храните също организират регулярни срещи със земеделски стопани и търговски фирми за разясняване на новите моменти в законодателството и опасностите и вредите от употребата на неразрешени продукти за растителна защита, каквито например са нелегално внесените. Тази информация се публикува също в бюлетините за поява, развитие, разпространение, плътност, степен на нападение, срокове, начини и средства за борба с вредителите по земеделските култури, които агенцията издава.

Експертите в бранша все пак забелязват и положителна тенденция – все повече земеделци се интересуват от биологичните начини за защита на растенията. „Директива 128, която цели намаляване на употребата на пестициди, поощрява търсенето на биологична защита за културите. Екологичните алтернативи на синтетично създадените препарати също имат дълготраен ефект, те щадят природата и дори увеличават плодородието на почвата“, каза проф. Вили Харизанова.

На територията на страната през 2015 г. и 2016 г. са извършени общо 3478 инспекции, в т.ч. на селскостопански аптеки, складове за съхранение и търговия с продукти за растителна защита, цехове за преопаковане на препаратите и на нерегламентирани обекти (общински пазари, магазини, борси, тържища и др.), съобщиха за вестник „Животът днес“ от Българската агенция по безопасност на храните. Тя е  компетентният държавен орган, който осъществява официалния контрол по отношение на пускането на пазара и употребата на продуктите за растителна защита. За две години са взети общо 231 проби от препарати за анализ за съответствие с показателите и за срока на годност на продуктите. Направени са 809 предписания с корективни мерки за отстраняване на несъответствията и са съставени 47 акта за установяване на административно нарушение за нерегламентирана продажба на продукти за растителна защита. Извършени са и 17 866 инспекции на земеделски стопани. При тях издадените предписания са 2596, актовете за нарушение - 31. Общите количества спрени от продажба, запечатани и иззети продукти за растителна защита са 2892,50 кг и 1935,8 литра.

При контролната дейност върху употребата на продуктите за растителна защита за две години инспекторите от БАБХ са взели за анализ общо 273 проби от растения и растителни продукти.

 

Сподели във Facebook