Името е сред основните данни за гражданската регистрация на всеки човек. Освен него всеки гражданин фигурира с дата на раждане, пол, гражданство и единен граждански номер (EГН). Това е определено в Закона за гражданската регистрация.

 

В него се казва, че „името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име“. Трите части на името се вписват задължително в акта за раждане. Както добре е известно, собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане. Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. Ако те изобщо не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

Възможно е избраното име на детето да е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо

или, както казва законът, „несъвместимо с националната чест на българския народ“. Тогава длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане. В този случай служителят може да предложи на родителите да посочат друго име. Ако те не го направят, тогава длъжностното лице може само да определи името.

Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов/-ова или -ев/-ева съобразно пола на детето. Единствените изключения от това правило са, когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или пък те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Фамилното име пък е фамилното или бащиното име на бащата с наставка и окончание съобразно пола на детето.

Законът определя, че

фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.

Според него при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак заявява дали запазва своето фамилно име, или приема фамилното име на своя съпруг, или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Т.е. съпругът може да приеме фамилията на съпругата, ако нейната фамилия е по-известна или по някакви други съображения.

Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката,

а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща. Със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, също се определя по тези правила и като цяло от закона за гражданската регистрация. Името на дете, произходът на което пък е установен по съдебен ред, се определя от съда. Възможно е да трябва да се определи име на дете, родителите на което не са известни. Това прави съответното длъжностно лице по гражданското състояние.

Кога и как може да се промени име?

Според Закона за гражданската регистрация „промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това“. Важно обстоятелство е например осиновяването. Процедурата се състои в подаване на писмена молба до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на този, който иска промяна на името. Съдът след разглеждане на аргументите се произнася с решение, в което може да уважи изцяло искането, да го уважи частично или пък да го отхвърли. Отказът за смяна на името може да се обжалва.

При осиновяване името на детето може да бъде променено от съда според желанието на осиновителите.

Две са хипотезите при промяна на бащино и фамилно име при осиновяване – при пълно и непълно осиновяване. При пълно осиновяване презимето и фамилията на детето се променят според името на осиновителя. При непълно осиновяване презимето и фамилията на детето се променят с решение на съда при желание на осиновителя. Ако обаче се иска промяна в името на вече навършило 14 години дете, то трябва да бъде поискано неговото изрично съгласие.

При сключване на граждански брак всеки от встъпващите в брак има правото да запази своето фамилно име, да приеме това на съпруга си, както и да добави фамилното име на съпруга си към своето. Това се извършва при съставянето на акта за сключване на граждански брак, като съпрузите изрично заявяват избора на един от описаните варианти. Само в този случай смяната на името не е свързана с процес, преминаващ през съдебна зала.

Когато някое от имената е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, също се налага промяна, като преценката дали името отговаря на някое от горните определения се прави от съда.

Законодателят е помислил дори и за случаите, когато едно лице е известно в обществото с псевдоним. Същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Може да бъде наложена промяна на името и когато едно лице е придобило или възстановило българското си гражданство. В този случай всеки има право да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола, както и да побългари собственото си име. Това производство е освободено от държавна такса.

Сподели във Facebook