Раждаемостта у нас се доближава до средното за ЕС ниво

България се изправя пред един от най-тежките си проблеми, който изисква дългосрочно решение. Ако сега 100 работещи издържат 77 пенсионери, то експерти прогнозират, че до няколко десетилетия съотношението ще стане едно към едно. България е сред страните в Европа с най-дълго майчинство, но това не е единствената мярка, която може да се предприеме за насърчаването на раждаемостта.

Какво още може да се направи и какви са реалните параметри на демографската криза у нас? Отговорите потърсихме при доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Тя е ръководител на секция „Възпроизводствени процеси и структури на населението”, занимава се със социология на семейството, изследване на репродуктивното поведение и раждаемостта.

- Продължава ли да се задълбочава демографската криза в България, доц. Димитрова?

- От 2000 г. насам можем да говорим за леко подобрение в част от демографските показатели на страната. Това се вижда в раждаемостта, която през последните години плавно нараства, като в момента се намираме на средното равнище, характерно за страните от ЕС. През 2015 г. раждаемостта в България е 9,2‰ при средно 10,1‰ за ЕС. При смъртността няма особена динамика, в България за съжаление от 2000 г. до 2015 г. се поддържат високи равнища при този показател. Но ако разгледаме тенденциите, свързани с продължителността на живота – там също има подобрение. По последни данни средната продължителност на живота на жените е 78 години, а на мъжете – 71 години.

- Трябва ли да се предприемат нови политики, подкрепящи раждаемостта?

- Необходима е политика, която насърчава обикновените български семейства да не се страхуват от родителството. Финансовото подпомагане не е единственият инструмент. Осигуряването на достатъчно места в детските градини в големите градове е важно условие за връщането на майката на работа. Важно е също така да се мисли в посока подпомагане на работещите майки с малки деца, като им се дава възможност за гъвкаво работно време, така че да успяват да съчетаят грижите за семейството с изпълнението на трудовите задачи и професионалното развитие. Тази политика не бива да се провежда единствено и само от държавата, а по-скоро трябва да обхване и частния сектор, където работи голяма част от българското население.

Необходима е и още една промяна. Цялото общество трябва да положи грижи за промяна в мисленето на младите поколения, така че създаването на семейство отново да стане ценност. Това става не само с добрия пример и възпитанието в семейна среда, но и с часове в училище по семейно планиране, взаимоотношения между партньорите, отношението им към родителството и т.н. Семейните ценности могат да бъдат подкрепени от образователната система, като децата се учат на взаимопомощ, на толерантност, на отговорност и им се показва, че обичта и грижата за другия осмисля живота.

Друга негативна тенденция е трайното повишаване на средната възраст при жените за раждане на първо дете през последните десетилетия. Ако до началото на 90-те години жените са раждали средно на 22-годишна възраст, то сега най-често жените стават за първи път майки на 27 години. Родителството се отлага по ред причини. Но ако се сравняваме с ЕС, в това отношение сме по-добре, защото жените на Стария континент средно раждат за първи път след 30-ата си година.

- Спекулира ли се с темата за ромската раждаемост?

- Ако преди години средната норма при жена от ромската общност е била да има по 3-4 деца, сега в ромското семейство се отглеждат средно по 2-3 деца, тоест наблюдава се тенденция за намаление на раждаемостта в тази общност. Трябва да се обърне обаче внимание не толкова на средните стойности при разглеждането на раждаемостта в етнически план, колкото на екстремните случаи на деца, които отпадат от образователната система, защото стават родители. Без да имат натрупан социален опит, зрялост и възможност да се грижат за друг човек. Това е по-големият проблем – не колко деца са се родили в тази общност, а кой ги ражда. При такива анормални явления очевидно нещо трябва да се промени. Има нужда от повишаване на репродуктивната култура, от обучения, които да се осъществяват от лидери от съответната общност, за да спечелят доверието на останалите ѝ представители.

- Може ли по-добрата здравна култура да повлияе съществено на демографските тенденции?

- В България сме на едно от първите места в Европа по преждевременна смъртност. Това важи най-вече за мъже до 65-годишна възраст, които внезапно издъхват заради редица фактори – от липса на профилактика за различни заболявания, през преживяване на голям стрес, до водене на нездравословен начин на живот. Отношението към здравето като цяло на българите трябва да се подобри. В по-големите градове има добър достъп до здравни услуги и отговорните към здравето си хора могат да провеждат редовни профилактични прегледи. Като цяло обаче нашата нагласа е когато дойде проблемът, тогава да търсим решение. Подобряване на демографските показатели все пак има в по-големите градове като София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, където и качеството на живот е по-високо.