.jpg)
Рекламите на роботите прахосмукачки надскачат възможностите им
Изборът на уред за събиране на прахта в жилището в днешно време не е никак лесен. Или поне не е толкова елементарен, колкото беше по времето, когато в магазините имаше само по един модел, без изключение съветски.
Днес проблемите идват от това, че не винаги трябва да вярваме на твърденията на производителите и търговците за качествата на уреда. В рамките на един месец Асоциация „Активни потребители“ ще публикува тест на прахосмукачки, които се продават по нашите магазини, съобщи за „Животът днес“ Богомил Николов, председател на асоциацията. Докато излязат резултатите обаче, нека видим за какво трябва да внимаваме, особено по отношение на доста модните в последните години прахосмукачки роботи, каквито са вече близо една четвърт от всички модели.
Роботите, чиито цени са, най-общо казано, поне с 50% над тези на останалите модели,
могат да работят и когато не сте вкъщи. Това става благодарение на станция за зареждане с ток, която трябва да се включи ръчно. Само един от тестваните модели обаче притежава и способността да прекъсне захранването, в случай че твърде дълго време стои в режим готовност, без да работи.
По принцип роботите прахосмукачки трябва да имат възможността да заобикалят препятствията, ако ги срещнат по пътя си. Но проверката е показала, че далеч не всички са снабдени с ултразвукови или LED сензори, за да забележат навреме препятствието. Повечето модели просто се удрят примерно в мебелите и веднага променят посоката си на движение. При което има две вероятности, еднакво неудобни за потребителя. Едната е, че така стават уязвими, когато стигнат до стъпала, тъй като съвсем лесно могат да паднат по тях. Другата е, че когато променят посоката на движение, това става произволно, т.е. вероятността по пода да останат огромни непочистени участъци е много голяма.
Роботите прахосмукачки нямат чувал, както обикновените – боклуците се събират в контейнер. Проверката е установила, че почти без изключение вместимостта на тези контейнери е по-малка от рекламираната.
Това, което може да донесе най-много разочарования на потребителите, обаче е, че прахосмукачките роботи се справят доста по-трудно с почистването на килими в сравнение със събирането на боклук от твърд под. По време на тестването най-добре представилите се роботи са успели да съберат едва 50% от сметта по килима, а най-зле представилият се - дори едва 2%. Единствено при почистването на парчета бисквити и трохи от твърд под тези уреди успяват да съберат около 80-90% от боклука. При всички останали случаи се справят доста по-лошо.
Това обаче е само при един цикъл на работа. Ако роботът се пусне повторно на същото място, той почиства повече от замърсеното, макар че никога не успява да постигне пълна чистота.
И най-важното – въпреки че някои от уредите са се справили сравнително добре с почистването на ръбовете на помещенията, нито един от тях не е успял да почисти на 100% ъглите.
Изглежда, че иновациите, които досега са възприети при този тип уреди, са все още твърде малко и инженерите ще трябва доста да се потрудят, докато създадат по-съвършени и по-добре работещи прахосмукачки.
