Рибата на нашия пазар плува в сивия сектор

Около 50% от рибата на българския пазар е от сивия сектор, съобщи за в. „Животът днес“ Тачо Пашов, председател на Националната асоциация на рибопроизводителите. Според него това не означава, че рибата непременно е опасна, но със сигурност вреди на бранша, като подбива цените.

„Сивият сектор е много голям бич. В ресторанти, магазини и на пазари масово се продават риба и аквакултури от нерегламентиран риболов и от нерегламентирано производство на риба. Много хора развъждат риба в малки водоеми, излизат на пазара, но понеже количествата им не са големи, няма как да бъдат хванати. Доста злоупотреби се правят и при продажбата на жива риба. Един човек, който отглежда 10-12 тона риба годишно в малък язовир, отива, взема един документ, който удостоверява, че рибата му е купена от регламентирано предприятие, и може да си продава цяла година жива риба с този документ и няма да има проблеми. Тези производители правят дъмпинг на цената, не плащат данъци, изследване на водата, на фуражите за рибите и т.н. Отделно от това не плащат заплати, осигуровки, данъци“, обобщи за вестника ни д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор и представляващ браншовата организация „БГ Фиш“, която обединява риболовци, производители и преработватели.

Експертът подчерта, че

друга голяма част от рибата в сивия сектор идва от нерегламентирания риболов. 

„Първо, България няма рибарски пристанища, които да позволят на министъра на земеделието и храните със заповед да каже - всички риболовни кораби ще спират и ще стоварват на точно определени рибарски пристанища. Всеки си разтоварва рибата, където иска, и я вкарва безконтролно в магазинната мрежа, в хотели, ресторанти и т.н.“, каза д-р Господинов. По думите му през изминалия програмен период България е похарчила 16 млн. евро, без да успее да построи голямо удобно рибарско пристанище, където да акостират риболовни кораби. „Направиха се малки, неудобни и нерентабилни пристанища. Освен това

няма изградени борси и тържища, където човек да продаде рибата, която е уловил.

Ще ви дам още един пример за мащаба на сивия сектор. Членовете на нашата асоциация държат 20 фабрики. Оказа се, че те не могат да намерят купувачи по морските курорти, защото всичко е завзето от полулегални риболовци“, допълни събеседникът ни. Според него години наред властите отлагат  приемането на един член в Закона за рибарството и аквакултурите, с който да се изисква всеки рибарски кораб или всяка лодка да бъде юридическо лице. „Ние искаме всичката риба, която се лови в морето, да минава през регламентирани пристанища, предприятия, борси и тържища“, каза изпълнителният директор на „БГ Фиш“.

Според Тачо Пашов

начинът за решаването на проблема със сивата икономика е ефективният контрол.

„Колкото и да е голям контролът, ако не се прави от компетентни лица, той няма да е ефективен. Проблемът е, че контролът върху рибопроизводството стана като баснята за орела, рака и щуката. Рибовъдците се контролират от Басейнова дирекция и Агенция по храните, а ИАРА има само регистрационна функция. Изведнъж прехвърлиха на регистратора ИАРА контролните функции. ИАРА няма никакъв контрол върху рибата, а само върху документите за произход. А дали рибата отговаря на качествата за безопасност, това е обект на компетенции на Българската агенция по безопасност на храните. Само че тя, като чуе риба, казва – ИАРА да се занимава, и си прехвърлят топката“, коментира председателят на Националната асоциация на рибопроизводителите.

„Държавата да не си затваря очите, защото нашият сектор не е малък, а да предприеме адекватни мерки.

Нужни са промени в законодателството, завишаване на лабораторния контрол и много други неща. Все по-трудно плащаме данъци, такси, осигуровки, за да останем в светлия бранш, защото ни притискат нелоялните практики на сивата икономика. Защо да плащаме данъци и осигуровки, след като държавата де факто толерира сивия сектор?“, зададе риторичен въпрос д-р Йордан Господинов.

Рибарите са притеснени, че

нерегламентираният улов вреди не само на икономиката, но и на биоразнообразието в Черно море.

„С всяка изминала година рибата по нашето Черноморие намалява. Основната причина за това е безконтролният улов – всеки взима от богатствата на морето, а никой не връща“, отбеляза пред екипа ни Веселин Прокопиев, управител и собственик на предприятие за култивиране и производство на екологично чисти черноморски миди в Каварна. „Няма пречки пред нерегламентирания улов. Вече започнаха да използват оборудвани кораби, модерна техника, сонари и какво ли още не, което не позволява на рибата да избяга. По отношение на сладководните риби се изградиха много прегради по големите реки, които възпрепятстват размножаването на рибата. И това намалява популацията. А консумацията на риба и аквакултури се увеличава“, каза Тачо Пашов.

Според него програмите по европейски проекти за зарибяване са „абсолютно корумпирани“.

„Там се крадат пари на килограм. Уж зарибяват Дунав с есетри, а всъщност всякакви организации безконтролно усвояват милиони. Няма свидетели за пускането на рибата в реката. Дали не я пускат в частни водоеми, оттам я продават на половин цена и работата се приключва. Дали бройките, които се пускат, са толкова, колкото пише в документите, никой не може да каже.

Неведнъж сме ги приканвали, когато се извършват такива разселвания, да канят и наши представители от асоциацията и журналисти. Това не се случи нито веднъж, всичко става потайно и тихомълком и познайте дали е ефективно“, коментира Пашов.

Каре

Българските потребители все по-рядко имат възможност да намират хубава прясна риба, уловена от българските реки и от Черно море. Едва 20% от рибата по пазарите е българска, обобщават търговци. „В България се консумират около 200 вида риба и морски дарове, а в морето ни се ловят едва 34 вида. Сладководните видове, които се отглеждат у нас, са около 30, например толстолоб, шаран, амур, щука, бяла риба, раци и т.н. Всичко останало е внос. Ние нямаме калмари, октоподи, различни видове миди и т.н.“, каза изпълнителният директор на „БГ Фиш“. „Сладководната риба, най-вече живата, която се продава, почти на 100% е българско производство – шаран, толстолоб, амур, пъстърва и т.н. Рибата, която е замразена, най-често е океанска соленоводна  и почти изцяло е внос. Сьомгата, лавракът например са вносни“, подчерта Тачо Пашов.

„Нашата риба е с много добри вкусови качества по няколко причини. Биохимията на Черно море е особена, солеността му е два пъти по-малка, отколкото на Средиземно море. Има едно предание, че навремето гърците са давали една торба злато за една торба черноморска риба. Независимо дали е вярно или не, факт е, че нашата риба се харесва по света. Изнасяме голяма част от улова предимно в Европейския съюз. Освен това сме много добри преработватели. Когато уловиш една добра суровина и успееш да я съхраниш и да я преработиш добре, никой западен пазар няма да откаже да купи тази висококачествена продукция. Продаваме в Западна Европа, Румъния, част от суровината, например рапаните - на азиатските пазари – Южна Корея, Китай. Минимум 50% от цацата отиват навън. Около 1000 тона шаран изнасяме в Западна Европа, пъстърва също“, каза председателят на „БГ Фиш“.