Родителските кооперативи - достъпната алтернатива на детските градини

Недостигът на места в яслите и детските градини, както и желанието на родителите да участват по-активно във възпитанието и развитието на децата си са главните причини за създаване на родителски кооперативи. Ентусиазирани майки и татковци със сходни възгледи обединяват усилия, за да отглеждат заедно децата си и взаимно да си помагат. На ротационен принцип те дежурят поне веднъж седмично да гледат малчуганите, а за изготвянето на оригинална програма за обучение и занимания на хлапетата най-често се обръщат към професионален педагог.

Според педагозите средата в родителските кооперативи е много близка до семейната, затова дори и малчуганите да са на различна възраст, адаптацията им е доста бърза. В първите дни от постъпването си в кооператива децата могат да останат заедно с родителите си. Когато пък самите майки и татковци дежурят в групата, децата се чувстват още по-спокойни, лесно свикват с промяната и след това са готови да посещават друго заведение с удоволствие. В София, където недостигът на места в детските градини е най-силен, има и най-много родителски кооперативи.

 Не без значение е, че родителските кооперативи излизат доста по-евтино от частните детски градини (където месечната такса е средно между 300 и 450 лв.), парти центровете и индивидуалните бавачки. В новия модел на обучение родителите също събират такса всеки месец, но тя се определя след общо събрание и калкулиране на всички разходи – наем за помещение, учебни материали, храна. Сумата зависи от това колко пъти родителите дежурят в групата, колко често идва детето им, участват ли в почистването на мястото, в приготвянето на храната и т.н.

В момента родителските кооперативи не са нито забранени, нито разрешени от закона. Активни майки и татковци са подали документи за придвижването на законопроект и са започнали да работят в посока на легализирането на новата форма за обучение. В нея намират своето място и деца със специални нужди – с намалена подвижност, с умствена изостаналост или с определен диетичен режим. Обучението е почти индивидуално и затова на всекиго може да се обърне достатъчно внимание, а същевременно хлапето се социализира с връстниците си и не се чувства различно.

Недостатъци

Един от недостатъците на тази форма на отглеждане и обучение е липсата на медицинско лице. Друг проблем е, когато възгледите на един родител се сблъскат с тези на другите майки и татковци, дежурещи в групата. Професионалният възпитател винаги съветва конфликтите да се решават спокойно, в приятелска среда и след задълбочено дискутиране.

Сподели във Facebook