.jpg)
Само 50% от глобите на нарушителите се събират
Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи, пред „Животът днес“
- Смятате ли, че са ефективни новите мерки срещу недобросъвестните шофьори, които влязоха в сила от края на януари, г-н Тодоров?
- Това може да се каже след по-дълъг период от време, например една година. Факт обаче е, че винаги от Асоциацията на пострадалите при катастрофи сме апелирали санкцията да се случва на момента. Защото големият проблем в България е, че имаме 50% несъбираемост на глобите на български граждани и 95% несъбираемост от чуждестранни граждани. Това се случва, защото законодателството ни е остаряло. Когато се хване пиян шофьор, сега се санкционира на момента – свалят му се регистрационните табели и той не може да продължи пътя си – обажда се или на приятел да го прибере, или на „Пътна помощ“. Тези мерки работят много добре и съм сигурен, че ще бъдат ефективни.
- Какво още трябва да се направи, за да се ограничи „войната по пътищата“?
- Най-важното, което новите народни представители трябва да направят и в предизборните си кампании обещаха, е да се създаде специален фонд от парите, които се събират от глоби. В момента има събрани около 30 милиона лева от глоби и тези пари трябва да се използват за нови камери и за кампании за превенция. Проблемът беше, че досега тези пари потъваха в общия бюджет на МВР и оттам не се използваха по предназначение. Другото нещо, което трябва да се направи, е да се повиши събираемостта на глобите. Това би могло да стане чрез премахване на акта и наказателното постановление, тоест чрез реформа в административното право. В момента има три вида санкции – глоба с фиш, акт и наказателно постановление. Писането на акта се случва на пътя, след това има възможност за възражение, след това шефът на КАТ издава наказателно постановление, което от своя страна обаче не се връчва, защото нарушителят се крие. Ако се премине само към глоба с фиш, няма да има възможност за подобно укриване и шикалкавене, защото тя се смята за връчена в момента на нейното издаване.
- Трябва ли да бъдат предприети по-специални мерки срещу безразсъдното шофиране на младите водачи?
- Определено. Младите карат курсове, в които кормуването е много малко часове и те не могат да придобият необходимите умения и опит за адекватно реагиране в различни ситуации на пътя. Те нито са карали нощем, нито са излизали на магистрала. Затова предлагаме пакет от мерки, който съществува в почти 20 европейски държави. Той е временен, може да бъде 6-9-12 месеца след вземането на книжка, както реши правителството, и включва няколко правила. Да се въведе ограничение за младите водачи да шофират вечер; задължително да карат с придружител; скоростта на магистралата за младите шофьори да бъде ограничена не както за другите водачи до 140 км/ч, а до 110 км/ч; да се забрани на младежите да превозват повече от двама души извън членовете на семейството си, защото много често се товарят една камара тийнейджъри и след това катастрофират. Тоест за младите шофьори тези мерки могат да бъдат ефективни, стига да има воля за законодателна промяна. Има възрастово ограничение за прилагане на този пакет, който е предназначен за млади шофьори, а не за човек на 50 години например, който е решил да изкара книжка. Говорим за водачи от 18 до 21 или 22 години, които току-що са взели удостоверение за правоспособност. Защото в момента 50 000 - 60 000 младежи всяка година сядат зад волана и са потенциално опасни за останалите участници в движението.
- През миналата година влязоха в сила нови правила, които регламентират провеждането на шофьорските изпити. Най-важната промяна беше, че решаването на листовките вече не може да се провежда в оборудвани зали към автошколите, а ще се случва само в кабинети на регионалните дирекции на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Стъпка в правилната посока ли беше този нов регламент?
- Да! В момента писмен изпит се полага само в центровете на ДАИ, в специални защитени стаи, оборудвани с камери, където е сведена до минимум възможността за преписване и подсказване. Има обаче и друг проблем. Той е свързан и с изпита, но и със самия процес на курсовете. От една страна, има много сериозни пропуски от гледна точка на практиката. По закон трябва да бъдат осъществени 31 часа кормуване. За да спестят пари и да направят курсовете по-достъпни, автошколите обаче съкращават значително времето, в което обучават курсиста да шофира, и провеждат 10-12 часа кормуване. София е пълна с реклами за шофьорски курсове за 250 лева. Няма как автошколите да се поберат в тази сума дори само да си изплатят горивото, изразходвано за тези 31 часа. Въпреки неопитността на кандидат-водача, който е имал много малко часове зад волана, се прилагат и схеми и при вземането на изпита. Такива недобросъвестни автошколи бълват стотици необучени хора всяка година. И още нещо. Самите изпитни листовки са изкуствено завишени като трудност, което е предпоставка за корупция. Има въпроси, които въобще са несъотносими към пътната безопасност. Например питат един младеж на 18 години, който кандидатства за любителската категория В: „Какво е натоварването на втората ос на тежкотоварен автомобил 20 тона?“ или „За какво служи карбураторът на автомобила?“. Това са въпроси, които нямат абсолютно никакво отношение към пътната безопасност, а изкуствено се вдига летвата, за да накарат хората, които не могат да се справят, да търсят други начини да вземат книжка.
- Какви са препоръките на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи за предстоящия летен сезон, когато много хора тръгват на море или просто пътуват повече заради хубавото време?
- За съжаление, юли, август и септември са най-кървавите месеци, що се отнася до броя на жертвите и пострадалите при катастрофи. Тепърва хората тръгват да пътуват. Убиец №1 в България е високата скорост. Съветът ми е в населените места да спазваме ограниченията. Разрешената скорост е 50 км/ч , но нека да караме с 40 км/ч. Да спазваме по-голяма дистанция, да не предприемаме изпреварване на неразрешени места. Важно е да слагаме колани на задните седалки и да предвидим детски столчета за децата. 70% от загиналите деца при катастрофи миналата година са били пътници, тоест те не са били обезопасени. Истината е, че не се научихме да слагаме колани на задните седалки и заради това загиват между 150 и 200 души годишно. България от две години насам е на първо място в Европейския съюз по броя на загиналите на пътя на глава от населението – 95 души на 1 милион население. И накрая искам да споделя, че асоциацията създаде горещ телефон 0700 17 112, на който пострадали при катастрофи и техни близки могат безплатно да получат информация и консултация какви права имат.
