Шамбор – „Мона Лиза“ на френските замъци

Долината на Лоара е прочута със своята дивна природа и замъците. И ако се случи да видите само един от тях, нека да е Шамбор – най-внушителният, най-посещаваният, най-вълнуващият.

Докато води битки на територията на Северна Италия, младият крал Франсоа I е запленен от красотата на ренесансовата архитектура. Той иска да изгради резиденция в този стил, където да се усамотява с антуража си. Харесва място, на което има ловна хижа, и преди 500 години строителството на замъка Шамбор започва.

Плановете са толкова съвършени, сложни, модерни за времето си, че се приписват на Леонардо да Винчи. Гениалният флорентинец е бил поканен в двора като „Главен художник, архитект и инженер на краля” и прекарва последните 3 години от живота си в долината на Лоара. Живее, твори и умира в недалечното имение Кло Люсе, а гробът му е в замъка в Амбоаз, в параклиса „Свети Юбер“. Сегашните предположения са, че дизайнът на шатото принадлежи на триото архитекти Доменико да Кортона, Жак и Дени Сурдо.

Ловната хижа постепенно прераства в огромна резиденция, едно от ренесансовите бижута на Франция и света и се определя като „Мона Лиза“ на замъците. Сградата първо грабва с размерите си (шест пъти по-голяма от посестримите си по Лоара) и с контура на покривите и комините; после – с уникалната фасада с дължина от 156 метра, а накрая –  и със съвършената симетрия на централното укрепление, донжона с 4 кули, ограден от крепостни стени с бойници, конюшни и ров. Преброено е, че в 4-етажната сграда има 440 стаи (от които само 80 са отворени за посетители), около 280 камини (ето защо покривът е осеян с комини), 12 парадни и още 70 обикновени стълбища и 800 гравирани колони. Общата територия на имението е 5500 хектара, от които 800 – достъпни за публиката.

Шамбор е еднакво уникален като кралска резиденция и като военно съоръжение. Безчетните камини се обясняват с факта, че най-добра видимост за отстрел ловджиите имали,

когато листата на дърветата опадат, та през есента и зимата огромният каменен обект трябвало сериозно да се отоплява. Животът на първия стопанин Франсоа, който трудно се задържал на едно място за дълго, изисквал леко, лесно преносимо, по-непретенциозно обзавеждане. В по-късните години обаче за удобство и изолация на топлината са въведени паркетите, стенните ламперии и килими, двойните, много по-ниски тавани и малките работни кабинети.

Масивно двойно вито мраморно стълбище в центъра на замъка е короната на архитектурата,

която говори перфектно езика на Италианския ренесанс. Над него е и най-високата кула. За целия проект няма доказателства, че е на Леонардо, но това стълбище със сигурност е измислено от него. Двете му спирали са паралелни, те се пресукват като ДНК, така че, казват, любовницата на краля можела да слиза, напускайки покоите му, а кралицата – да се качва нагоре, без да се засекат и без дори да се зърнат. Стълбището води до покривната тераса, която е като истински лабиринт от комини и шпилове, кули и фронтони и има панорамни гледки към градините. От парапета над централния вход на замъка домакинът и свитата му са приветствали посланици и важни гости или просто са наблюдавали увеселенията и турнирите „от първи балкон“. Да се види само шатото без градините, е половината от удоволствието. В горите наоколо има елени и глигани и досега тук се организира лов за високи гости на френската държава.

Когато Шамбор е докаран донякъде след началната 1519 година, крал Франсоа I вече е похарчил цяло състояние за него и почти е построил замъка на своите мечти.

Сред тях най-смелата, скъпата и предизвикателна, но останала неосъществена, е била да отклони Лоара

от течението ѝ, за да минава точно отпред. Това така и не се случило и владетелят трябвало да се примири с наличната малка рекичка и прокопания канал от нея, а и попаднал в плен след поражението в битката при Павия, така че речните дела едва ли му били първа грижа.

Романтичният владетел управлявал 32 години, без да спира да променя чертежите чак до смъртта си през 1547 г. Към този момент са завършени кралското крило и централната твърд, донжонът. С продължението на строежа се заема синът му, Анри II, също запален ловец. По-късно Шамбор преминава през много владетели, докато го поема Кралят Слънце и с присъщия си размах започва значими реконструкции и разширения. По негово време се приема, че замъкът е окончателно завършен. Естествено, в съзвучие с егото му, неговата спалня е най-голямата стая тук. Преди Френската революция шатото е изоставено и забравено,

а по нейно време много от обзавеждането е разпродадено. Едва след 30-те години на ХХ век замъкът постепенно започва да се възстановява, а сега в 4500 произведения на изкуството в интериора виждаме пресъздаден целия блясък на кралските дворове.

В Шамбор придворният Молиер написва и поставя през 1670-а „Буржоата благородник“. Замъкът е принадлежал на френски крале и на различни владетели 400 години – до 1914 г., когато държавата го конфискува и поема грижите за него. През Втората световна война в кралския параклис се съхраняват произведения на изкуството от Версай и Лувъра, включително и „Мона Лиза“. През 1970-а президентът Помпиду назначава специален чиновник, който да отговаря за съхранението и стопанисването на това ренесансово бижу. Замъкът е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО заедно с цялата долина в средното течение на Лоара.

Касетъчните тавани, стените, покривът и вратите из целия замък са обилно украсени с барелефи на саламандър – хералдиката на краля, както и неговия монограм F. Те се повтарят към 700 пъти, така че не могат да бъдат пропуснати. Любопитен детайл е, че за пет века Шамбор е бил обитаван общо не повече от 20 години, от които само 72 дни от своя пръв строител и стопанин – Франсоа.

Замъците на Лоара могат да бъдат посетени с организирана туристическа група или индивидуално (районът се намира на около 1,5-2 часа от Париж по А10 в посока Бордо). Град Блоа е добра изходна база за посещението на околните забележителности.

• От март 2017 г. посетителите на Шамбор могат да се насладят на преработените класически френски градини от XVIII век с уникалния им дизайн, терасиране, напояване, растителни видове, които са между замъка и горите.
• От последната събота на април до 1 октомври главните атракции в конюшните на шатото са зрелищна кавалкада, рицарски турнири, шоу с хищни птици за пълно потапяне в атмосферата на дворцовите забавления на крал Франсоа I. Цената е 14,5€ за възрастни, 11€ (деца 5-17 г.) и 24€ за комбиниран билет с вход за замъка.
• Редовната тарифа на входния билет е 13€. Онлайн резервации и местата и условията за паркиране са на Chambord.org.

Работното време на Шамбор е от 9 до 17 или 18 ч. в зависимост от сезона. За обстойно разглеждане е необходим поне половин ден.

Текст и снимки: Бойка Велинова