Сръбската въоръжена пропаганда в Македония

• Нека първо обясним какво трябва да разбираме под „въоръжена пропаганда“.
• През 1903 г. сръбското правителство стига до извода, че е необходимо да създаде организация, която да е в състояние да осъществи сред българите в Македония мащабна насилствена пропаганда срещу българщината. За тази цел се създава „Сръбска четническа организация“, чиято задача е да проведе ефективни въоръжени действия сред българското население, да ги „избави“ от влиянието на местните комити и чрез страх, насилие и убийства да повярват, че са сърби. Но тази новосъздадена сръбска организация има и по-мащабни идеи – да освободи „Стара Южна Сърбия” (Македония) не само от българите, но и от турците, арнаутите и да присъедини територията ѝ към Сърбия.
• Кой стои зад тази „Сръбска четническа организация“, кой я финансира?

Тя функционира като правителствен орган и се ръководи от Министерството на външните работи, а в организационно отношение зад нея стои сръбското Министерство на войната. И то успява да създаде ефективни въоръжени отряди, които успешно налагат сръбската политика в Северозападна Македония, като постепенно изтласкват четите на ВМОРО на изток. Сръбската въоръжена пропаганда през целия период на съществуването си се издържа финансово от сръбската държава. През 1905-1906 г. се създават и два т.нар. Горски щаба, които работят по привличане на българи в сръбските чети срещу високо заплащане. Обръща се внимание да се потърсят за съучастие онези войводи във ВМОРО, които са наказани за нарушение на дисциплината. На тях им се предлага голямо заплащане. Благодарение на такива ренегати сръбската въоръжена пропаганда успешно се настанява в територии, в които сърбите никога не са играли политическа и икономическа роля. Всичко това става по време, когато между ВМОРО и сръбските чети съществува съюзническо взаимодействие.

• Т.е. докато българи и сърби воюват заедно срещу османската власт, започва и съперничеството между тях…
•  Важно е да се отбележи, че на този етап, когато възникват разногласия в ръководството на ВМОРО, сърбите успяват да подкупят и привлекат редица опитни войводи ренегати. Такива са Йован Довезенски, Темелко Байрактарев, Петре Беляковски, Павле Младенов, Данко Байловски и Кръстю Георгиев.

Трябва още да се знае, че при създаването на първите сръбски чети се полагат сериозни усилия за прецизен подбор и всички се подлагат на всестранна военна подготовка. Наред с приучаването им към лична дисциплина те се обучават на военното дело, включващо физическа и стрелкова подготовка, топография и ориентация на терен, боравене с шифри, санитарно дело, взаимопомощ при трудни ситуации, начин на комуникация с населението.

• Какъв е етническият състав на организираните сръбски чети?
• В началния етап са съставени от македонски българи – ренегати, с нисък социален статус. Както споменах, това са бивши войводи и четници, прогонени от ВМОРО. Има и войводи с неудовлетворени кариеристични претенции като Мицко Кръстев, Григор Соколов и Йово Довезенски. Благодарение на техния голям четнически опит сръбското движение успява да се внедри в Македония. По-късно в сръбските чети се привличат доброволци от Македония, които да работят като гурбетчии в Кралство Сърбия. Срещу добро заплащане и при липса на добра национална култура те се превръщат във важен контингент. В него влизат срещу заплащане и сръбски войници, които току-що са се уволнили от армията, националистически настроени студенти, както и турци наемници.

Но от 1905 г. се забелязва рязко увеличение на сръбския етнически елемент в тези чети. Решено е да постъпят като войводи или инструктори сръбски офицери, които поемат командването. На 15 юли 1905 г. в Скопие е свикано съвещание на всички сръбски консули в Македония. Съвещанието се председателства от сръбския консул в Скопие М. Ристич. Взето е решение да се прегрупират оперативните сили на въоръжената пропаганда, да се пристъпи към промяна и обновяване състава на четите, в тях да постъпват предимно сърби за сметка на българи ренегати, постепенно да се отзоват българските войводи ренегати и да се интернират в кралството, а тяхната подмяна да стане  със сръбски запасни офицери.

• С какви свидетелства разполагаме за сръбските репресии върху населението на българските села в Македония?
• Със стотици свидетелства. Защото репресиите са провеждани системно. Главен обект на насилие са екзархийските българи и населението в смесените села, намиращи се под сръбско влияние. Преди отрядите на въоръжената пропаганда да предприемат действията, те изпращат ултимативни писма, с които приканват жителите да се откажат от българската Екзархия и да преминат към гръцката Патриаршия. На населението се обещава да се премахнат данъците, налагани от българските чети на ВМОРО, да бъде оказана закрила срещу турските власти, безплатно оръжие и заплащане на всички продоволствия, които сръбските четници поискат от местните хора. При отказ на направеното предложение сръбските отряди опустошават селските имоти и убиват местните първенци. При отказ от страна на българите в техните села се настанявали сръбските чети. Под дулото на пушката кметът се съгласявал да подпише декларация, че населението на  управляваното от него село подменя духовното си ведомство - екзархията с патриаршията, а свещеникът и учителят се задължават или да преминат към патриаршия и сръбската училищна служба, или да напуснат. Има документ за това, че „… при Страцин са отвлечени 14 българи и са избити и заровени в местността Бабина поляна близо до сръбската граница“. Тези масови екзекуции оказват силно психологично въздействие върху българското население. С убийствата се демонстрира силата на сръбското оръжие и държава. А след като прекършат българския дух и воля за съпротива, те създават сръбски милиции, с помощта на които се пристъпва към завладяване на съседните села. Така езуитски сърбите настройват едни българи срещу други.
• Какви други „оръжия“ са били използвани за целите на Велика Сърбия? 
• Друго оръжие е икономическият бойкот, който се е прилагал срещу българите, не желаещи да изпълнят чуждата воля. Забранявали са на сърбоманите да купуват стоки от дюкяните на българи екзархисти. От 1905 г. тази заповед се прилага и на двата бряга на река Вардар. В пазарни дни сръбските четници блокират междуселищните пътища и не допускат до тържищата да достигне стоката на българите от екзархистките села. Македонските българи гурбетчии в Сърбия също са подложени на изключителен стопански гнет: заграбвали са им добитъка, отвличани са цели стада. В поверителен рапорт № 22 от Битоля до София лично до министър-председателя Рачо Петров пише: „В същото време сръбското правителство в самата Сърбия взема непростими мерки спроти всички ония българи (македонци из Кичево и особено от Долно Кичевско и от Гостиварско), които намират препитанието си в Сърбия. Мнозина от тези нещастници се поставят пред алтернативата: или да отворят в селата си селски училища и да приемат сръбски свещеници, или се заплашват, че имотите им в Сърбия ще бъдат конфискувани. Задължават се децата на гурбетчиите да учат в сръбски училища“. Наказанията за неизпълнение на предписанието се последват от брутални методи на насилие. По-будните българи се пребиват или убиват за назидание, а първенците са отвличани, за да се принуди българското население да се обяви за сръбско. Малките села, които не могат да окажат съпротива и не могат да се ползват от защита на четите на ВМОРО, са най-често обект на издевателства на сръбските чети - опожаряване на къщи и стопански сгради, грабежи на добитък и показни убийства, отвличания на отделни лица, най-често учители и свещеници. Понякога жестокостите на сръбските чети достигат невероятни размери – погребване на полуживи селяни. Такъв е случаят с убийството на отвлечените селяни  от с. Облавци, Кумановско, на 29 ноември 1905 г., намерени погребани живи до сърбоманско село. Призивът из цяла Македония е един: „Станете сърби, ако искате да ви се повърне отнетото и опожареното!“.
• Нека на финала да обобщим - в крайна сметка какво се случва в Македония?
• Успехите на сръбската въоръжена пропаганда се простират върху десетки български села. Истината е, че  националистически кръгове в Белград успяват да разрушат българската идея за неделимост на Македония и да наложат съществуването на две местни зони на влияние. Така се стига до 1912 г., когато правителството на Ив. Евс. Гешов прави големи отстъпки на сърбите и признава, че има „безспорна“ и „спорна“ зона и те са вписани в тайния анекс към съюзния Сръбско-български договор от същата 1912 г.