Студовете съсипаха ранните зеленчуци, цените им ще са високи

Студеното време създава големи проблеми на  зеленчукопроизводителите, нанесе сериозни щети по черешовите и прасковените дръвчета, а загубите при малините и къпините могат да достигнат до 50%. Времето през февруари и евентуалното задържане на ниските температури ще бъде определящо за реколтата на много култури. Около това мнение се обединиха агрономи, производители и различни експерти в областта на земеделието пред екипа на в. „Животът днес“.

Щети при пролетните зеленчуци

„Продължителните студове в началото на годината създадоха рискове не само за оцеляването, но и за повреда в качеството на зеленчуковите култури, които се отглеждат в неотопляеми оранжерии. Полиетиленовите покрития на парниците не могат да предпазят насажденията при минус 15-20 градуса“, сподели тревогата си доц. Стоян Филипов от катедра „Градинарство” на Аграрния университет в Пловдив. Най-сериозно е положението при салатите, които по принцип са студоустойчиви, но издържат при температури до минус 5-8 градуса. При продължителни ниски температури кълновете са особено податливи и могат да бъдат атакувани от почвени патогени при поникването им. Отчасти са засегнати репичките, спанакът и лукът. „Дори и да оцелеят, тези култури понасят допълнителни поражения, които нарушават търговския им вид – някои от листата им пожълтяват, розетката на спанака забавя растежа си и т.н.“, каза доц. Филипов. Той посочи, че цените на ранните зеленчуци вероятно ще останат високи в сравнение с предишни години. Причината е отново студът, който не само забавя растежа на растенията в оранжериите, но и може да принуди земеделците да отложат последващото засаждане и да има недостиг на пазара.

„Продължителните студове и навяванията доведоха до измръзване на трайните насаждения в Кюстендил. Възможно е да има щети на реколтата и в Североизточна България“, съобщи за екипа ни Слави Трифонов, председател на Националния съюз на градинарите.

Измръзнаха черешите в Кюстендилско

„През февруари голяма част от овощните дървета излизат от дълбокия си покой. За момента няма опасност за кайсиите, но част от прасковите и черешите са измръзнали. Задържалите се ниски температури през януари със сигурност са довели до поражения на дръвчетата, но какъв е процентът им тепърва ще се разбере“, обясни директорът на Института по земеделие - Кюстендил проф. Димитър Домозетов. В региона се отглеждат над 17 000 декара череши, но през последните години капризите на времето компрометират голяма част от реколтата. Миналата година студовете през април доведоха до измръзване на черешите от 80 до 100 процента в зависимост от сортовете и разположението на масивите. Заради падналите под минус 20 градуса температури през януари експерти от Института по земеделие са извършили проверка на състоянието на овощните култури, които са разположени на територията на ведомството. „При местните сортове измръзването е около 60 на сто, а най-малки са пораженията при немските сортове череши. При ябълката измръзването е около 10 процента, при различните сортове сливи – между 10 и 30 на сто“, посочи проф. Домозетов. Той обясни, че снежната покривка може да се отрази добре на реколтата, ако снегът бавно се топи и настъпи плавен преход през пролетта. „Така водата няма да се оттече, а ще напои земята, която беше изсъхнала през есента“, допълни експертът. 

Няма проблеми при есенниците

Зърнопроизводители съобщиха, че засега влиянието на студовете върху развитието на посевите с есенни култури е незначително. „Добре е, че първо натрупа дебела снежна покривка, а след това се задържа студеното време. Снегът предпазва посевите и ще ги напои през пролетта. По-лошото нещо е сухият студ без сняг, при който посевите могат да измръзнат“, обясни земеделският производител Красен Йотов от Варненския регион.

Загуби до 50% при малините и къпините

Загубите при малините и къпините заради ниските температури могат да стигнат до 50%, обясни председателят на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните Божидар Петков. „Малините са храсти, те първи измръзват при студено време. Ако студовете бяха краткотрайни и имахме само ден-два температури до минус 20 градуса, малините и къпините щяха да издържат. Но минусовите температури се задържаха доста дълго време и нанесоха сериозни щети на крехките култивирани къпини, по които няма бодли“, уточни Петков. Резитбата на малини ще бъде след месец, но производители от Троян, Ловеч, Тетевен и Самоков вече се оплакват, че насажденията им са пострадали заради студа.

Заради мразовитата зима поражения има и при младите фиданки, които все още са с плитка коренова система. „Засадих градина с 50 дръвчета, но над 60% от тях са измръзнали. Проблем създават и дивите зайци и гризачи, които от глад свалят кората на дръвчетата и им причиняват сериозна вреда. Стъблото загубва голяма част от водното си съдържание и замръзва за няколко нощи“, обясни земеделецът Захари Йорданов от Пазарджик.

Над 30% от пчелните семейства у нас може да загинат

Над 30 процента от пчелните семейства у нас може да загинат заради обилните снеговалежи, предупреждават пчелари от цялата страна. Поради ниските температури пчелните семейства се нуждаят от допълнителна храна. Извън населените места обаче преспите от сняг са толкова големи, че пчеларите не могат да достигнат до кошерите и да захранят пчелите. Минусовите температури са фатални за пчелите, които излизат от кошера заради глада и умират от студ. „Освен това при студено време няма облитане на пчелите, което може да бъде пагубно. Много от кошерите се унищожават от коварната болест нозематоза. Това е паразитна болест, при която спори на микроскопичен  паразит заразяват пчелите и предизвикват проблеми на чревния тракт, пчелите не могат да се очистят и заразяват цялото гнездо, след което то умира“, обясни маг. инж. Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз. Той разказа, че пчеларите в Шумен и Търговище се оплакват и от кълвачите, които в студеното време пробиват кошерите, за да търсят храна. Шумът пък дразни пчелите, те излизат навън и премръзват. За да намалят загубите, пчеларите ще внесат искане в земеделското министерство за отпускане на нов вид държавни субсидии. Според думите на Михайлов с помощ от 30 евро на пчелно семейство пчеларите ще се справят с проблемите. На този етап държавната помощ, за която могат да кандидатстват пчеларите, обаче не надвишава 11 лв. на пчелно семейство. „Студът е само един от проблемите на пчеларите. Замърсяването и пръскането с пестициди също убиват стотици кошери всяка година. Лошото е, че държавата не само не помага, но и възпрепятства получаването на субсидии. През миналата година 2/3 от пчеларите не успяха да кандидатстват за финансова помощ заради въведени нови изисквания – документи за произход, за всяка продажба, договори с дистрибутори и въобще безкрайна бюрокрация“, каза още Михаил Михайлов.