.jpg)
Тайван - силата на човешкия фактор
Влизаш в обикновен банков клон в Тайпе и виждаш срещу гишето двуетажна полица с… очила. Осем чифта, за късогледство и за далекогледство, с акуратно отбелязан на миниатюрна лепенка диоптър. Тази специална грижа клиентът да вижда добре банковите книжа се приема за абсолютно в реда на нещата, а безмълвното ми изумление от първата среща с всекидневния живот тук остава видимо неразбрано. То си е направо културен шок.
Признавам, не вълшебството на тропическата екзотика, изобилието на пресни храни и морски дарове, невероятните културни ценности са най-впечатляващото в тази страна с туристическото лого „Тайван ще грабне сърцето ви“. Незабравима, грабваща сърцето завинаги е атмосферата на човешка откритост, добронамереност, абсолютно естественият порив на хората да си бъдат взаимно полезни, да правят общия си живот по-ведър и успешен. Отзивчивостта е в природата на хората, част от възпитанието им, от достойнството и самоуважението им. Респектът към другия човек, към всяка професия, изумителното отношение към труда – независимо колко „престижен“ или заплатен е - предизвиква възхищение у чужденеца на всяка крачка. Служители, продавачи, шофьори, готвачи, музейни работници, високопоставени лица от държавния и частния сектор... - всички без изключение възприемат своята работа не като делнична неизбежност, а като нещо извънредно важно, като особена привилегия.
Някога островът е бил прародина на съвременните филипинци и индонезийци, после тук се заселват китайци от континента. Наименованието „прекрасен“ (formosa) заради пищната зеленина и природните феномени му дават стъпилите на брега португалци, след тях островът се владее от Холандия, а в следващите 40 години – от верните на свалената китайска династия Мин. През XIX век е колонизиран от Япония, а след нейното поражение през 1945 г. и гражданската война в Китай, заедно с над милион китайци и огромно количество безценни старинни произведения на изкуството през 1949 г. в Тайван се оттегля загубилият противоборството с комунистите генералисимус Чан Кай-ши. Той е на власт до смъртта си през 1975 г. Днес арката и мемориалът в негова чест доминират в грандиозен комплекс от 25 дка. Там са изписани и трите принципа, завещани от първия президент на Тайван - почтеност, демокрация и наука.
Добро управление, модерна, иновативна икономика и растящ стандарт на живот – това е характеристиката на една от най-бързоразвиващите се азиатски икономики. Абсолютният култ към труда, почтеността и образованието правят тук целите постижими, в рамките на броени години. По силата на стеклите се исторически и геополитически обстоятелства страната е лишена от участие в основни международни организации и форуми, затруднени са деловите и културните отношения със света. Но тайванците не се оплакват, не чакат по-добри времена, а ги създават. Година след година, с ясна стратегическа цел, опираща се на правилото, че за да бъдеш фактор, да имаш влияние, да градиш контакти и да разширяваш присъствието си в глобален план, трябва да си икономически силен и желан партньор.
Изследване на Световния икономически форум показва, че високата конкурентоспособност на Тайван има два стълба - образованието и иновативният капацитет. Висок е процентът на хората с висше образование, по този показател страната заема 7-мо място сред 144 държави – 43% от населението над 15 години е със средно или висше образование, като голямата промяна настъпва само в рамките на десетилетие. В училищата има достъп до интернет, обучението по математика е на високо ниво. Отново според доклад на Световния икономически форум в категорията „иновативно развитие“ малкият остров Тайван заема 11-о място в света! Според експерти формулата на двете „и“ е краткото обяснение за успеха на един от азиатските “тигри“ – институции, създаващи най-добри бизнес условия и концепция на развитие, насочена към иновациите. Разходите за фундаментална и приложна наука са значителни, а изследователите и бизнесът работят в тясно сътрудничество.
Международното летище в Тайпе е огледало за растящия престиж на страната не само като бизнес и туристическа дестинация. Невероятно добре проектирано и организирано, за 2016 г. то е приело 42 млн. пътници. Без никакво преувеличение може да се каже - в Тайван и най-придирчивият турист ще направи своето „откритие“. Това може да е някой от чудните планински и морски пейзажи или пък прочутите нощни пазари с изобилието от вкусна храна и приповдигнато настроение. В столицата туристите се тълпят в небостъргача „Тайпе 101“, символизиращ единството между традицията и прогреса. Макар от няколко години това да не е вече най-високата сграда в света, рекордното време от 37 сек, за което асансьорът пристига до площадката за наблюдение на 90-ия етаж, е ненадминато. Рискът да се издигне толкова висока сграда в регион на тайфуни и земетресения е пресметнат – инженерите твърдят, че тя ще издържи трус, какъвто по тези места става веднъж на 2500 години.
Националният музей съхранява може би най-голямата и ценна колекция от китайско изкуство и изобщо не е за пропускане. Тайванската кухня, разбира се, не може да се опише с думи, но е всепризната топ туристическа атракция на острова. И в това отношение държавата е на мястото си - качеството и безопасността на храните е сред приоритетите на новоизбраната президентка г-жа Цай. Подготвят се много по-строги стандарти, създава се независима комисия като част от мерки за подобряване на здравето на гражданите, както и за активна подкрепа за имиджа на Тайван като световна кулинарна дестинация. Бюджетното осигуряване – с 50% повече тази година, е насочено към усъвършенстване в управлението на производството на храни и категорично повишаване на капацитета за контрол. Всъщност специалното отношение към храната е вековна традиция. Любопитно е, че в най-стария град на острова – Тайнан - хората и до днес се поздравяват вместо с „Как си?“ с „Нахрани ли се?“. Именно на старинните уникални рецепти градът разчита в амбициите си да присъства стабилно в туристическите маршрути.
Тук е най-старата запазена търговска улица в Тайван, а първият храм-училище на Конфуций е символ на огромния респект към знанието. Заповед на императора отпреди 300 години забранява влизането в двора, яхнал на кон, независимо от ранга, а всеки управник и до днес изписва на специална табела благодарствени думи към великия мислител и философ.
