Ученици с открития за милиони

Децата, които са още на 12, но се увличат от тайните на математиката, имат уникалния шанс да научат повече за нея благодарение на този институт. В него учениците за първи път получават като ментори истински учени, които им дават насоки и ги съветват как да се развиват. Нещо повече – някои от тях дори работят по общи теми с научни ръководители от БАН. „Младите ни хора, които заминат за чужбина, не се отказват да работят за нас. Те дори стават научни ръководители на деца на по 15-16 години, което е нещо безценно за тях. Да не говорим, че ни изпращат за решаване уникални задачи и казуси, които им дават в техните университети“, разказва академик Кендеров. По този начин се получава приемственост, за която родната наука отдавна мечтае.

Не е случайно, че последното дете, отличено от Ученическия институт,

има за ръководител младеж, само няколко години по-голям от него. Това е Петър Гайдаров, който в момента учи в Кеймбридж – момчето, което се прочу, след като реши математическа задача, смятана от години за непреодолимо препятствие.

Ученическият институт е създаден преди двадесетина години, като децата постепенно се учат в него как да презентират откритията си, как да говорят публично. „Първоначално просто излизаше едно дете и драскаше нещо по дъската. Напише някакви формули и ги изтрие още преди аудиторията да е разбрала за какво става дума. С времето се научиха, че трябва да имат визия, да се обръщат към публиката, когато правят презентации“, разказват ръководителите им. Постепенно дори започнали да измислят малки трикове, за да изненадват аудиторията и да приковат вниманието ѝ. „Един да измисли някакъв маймунджилък, на следващата година всички го повтарят“, казва акад. Кендеров. Един от младите състезатели, синът на Цецка Цачева Румен Данговски например, правил презентация, в която, за да обясни логиката на решението си, непрестанно обувал и събувал обувката и чорапа си. По време на едно от тези представяния в Масачузетс срокът му за презентация приключил и го оставил с една събута обувка и по чорап на „Ред сокс“.

От няколко години обаче институтът вече е отворен и към други млади хора, които се занимават не само с математика. За първи път в Ученическия институт могат да участват млади хуманитаристи, географи, еколози или астрономи. Тази година момче от НГДЕК събрало очите на професорите с изключително професионална разработка по история. Други девойки пък спечелили точки с описание на астероиди и на девет нови звезди.

„Обикновено тези млади хора са най-големият ни капитал, защото, дори да заминат да учат навън, те продължават да помагат на България“, смята акад. Кендеров. Част от тях всяка година се връщат и винаги се обаждат в института, в който са започнали научната си дейност. Всяка година задължително две от децата заминават на лятна математическа школа в САЩ, където неминуемо са сред първите десет отличени. Отделно от това други младежи отиват и на американските състезания за предуниверситетска наука, също провеждани в Масачузетс.

Най-добре класиралите се там получават правото на тяхно име да бъде наречен астероид.

До момента с това отличие са се увенчали Румен Данговски и Петър Гайдаров. Както и още едно българче, което се състезава с тях, но отвъд океана – гражданинът на САЩ Георги Ботев. С много високи резултати в тези състезания е и друг син на политическа фигура -  Рафаел Рафаилов, син на лидера на БСП Корнелия Нинова. Той е получил правото още в ученическа възраст да публикува в научно списание, отредено само за мастити автори с титли. И не само публикува, а получава и цитирания, което в тази сфера е изключително ценно. В момента БАН е напът да разшири още обхвата на института си, като в него се включат и деца от по-малките селища. Това ще стане чрез филиалите на академията в страната, които вече са над осем.  Чрез тях учениците могат да предлагат собствени разработки във всяка научна област, в която се развиват, и след това ще получат правото да работят заедно с научни ръководители в своята сфера, да проверят знанията и възможностите си.