Успява ли българската интелигенция да бъде двигател на обществото ни
По темата говорят Александър Димчев, Кристин Димитрова и Недялко Славов
Хората на духа не са на почит
Интелигентните хора у нас са на заден план. Интелигенцията е отблъсната и обидена, засегната от отношението на т.нар. политически елит към нея. Такова отношение към интелигентите хора може да си позволи общество без духовни водачи или общество, което се срамува от своите водачи. Много пъти съм казвал, че някои хора отказват да ходят на различни културни прояви, защото се чувстват както „дежурни офицери“, които са длъжни да отидат някъде, където да ги агитират и толкоз. „Уважението“ към тях свършва дотук. Хората на духа не са на почит и не са получили полагащото им се уважение. Така ще вървим, докато не изберем своя истински водач. Аз съм оптимист и се надявам на младите хората, на хората, които се завръщат, вярвам в човещината. В локалните общности някои неща се получават, в тях кипи истински живот. Малко внимание се обръща на тези общности обаче. Библиотеките, читалищата имат бъдеще, така мисля. Те все повече се превръщат в места за социални контакти, места, където се предпоставят условията, в които да живее човек. Вярвам в това.
Трябва да се чуе гласът на учените
Мястото, което интелигенцията заема в нашето общество, е много по-малко, отколкото това, което тя заслужава. В Англия в момента има активна кампания за даването на достъп на учените до медиите. За да може, ако някой се чуди дали озоновият слой намалява или не, да чуе отговора не от политиците или от различните групи, които лобират за различни неща, да го чуят слушателите, зрителите, всички хора, но от учените, които се занимават с този въпрос например. И ако те знаят нещо по тази тема, значи ще го научи аудиторията на медиите. Това е мястото на интелигенцията. Тя трябва да казва каквото знае, да казва което предвижда и смята, че е добро за обществото. Този въпрос има и друга страна. Не съм сигурна дали във всеки момент нашата българска интелигенция се оказва на нивото на обективните знания и на нивото на тази добродетел, с която ти искаш безкористно да помагаш на обществото и да го учиш. Много често напоследък виждам интелигентни хора, ангажирани в лобистки цели в подкрепа на една или друга партия, фракция, скрита политическа програма. В този смисъл, когато говорим за интелигенция, нямам еднозначен отговор. Бих казала така - дайте път на интелигентните хора, за да могат да бъдат питани за нещата, от които разбират. В момента в целия свят медиите са ангажирани с красивите, младите, спортисти, актьори, политици, политически коментатори, в централните новини липсват хората, които имат какво да кажат въз основа на своите знания, култура и опит.
Самото понятие се разми
Може би е по-добре да погледнем какво е мястото на обикновения българин. Защото в обществото той е важният. Важни са хората, които движат живота. Що се отнася до интелигенцията, много хора се самоопределят така. Това, че някой е прочел една книга, не означава, че е интелигент. Но, понеже съм крайно негативно настроен и не искам да коментирам всички неща, които се случват в нашето общество, ще кажа само да се надяваме на инстинкта на българите. Те ще преценят кой е интелигент и кой не е. Скоро си мислих върху това, че хората имат нужда, огромна нужда от свобода ОТ медиите. Отровата е там. Медиите са трансмисии на съсипващи тенденции. Човек се откъсна от земята, откъсна се от корена си, откъсна се от нормалните неща, откъсна се от реалния живот. Тази виртуалност, на която го насадиха, много лесно се манипулира. Понятието интелигентност много отдавна се разми. И на финала ще ви кажа, че един учител по литература, един учител по каквото и да е е много по-ценен от един всезнайко, който се нарича интелигент.