В Деня на Земята да си напомним колко уязвим е нашият общ дом

На 22 април целият свят отбелязва Международния ден на Земята. Той е провъзгласен официално през 2009 г. от Генералната асамблея на ООН като Деня на Майката Земя, а първото честване е организирано още през 1970 г. от американския активист и политик Гейлорд Нелсън, който през 1969 г. става свидетел на опустошителен петролен разлив в Санта Барбара, Калифорния, което го кара да организира образователно мероприятие Ден на Земята. В проявите му се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

През 1990 г. в честването вече участват над 200 млн. души от 141 страни. През 2000 г. за първи път като основно средство за организация и координация се използва интернет.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Кои са най-сериозните екологични проблеми на планетата:

1. Промени в климата

На първо място е глобалното затопляне, което тревожи не само специалистите а и всички хора на Земята. Негативните последици са огромни – повишаване нивото на световния океан, намаляване на селскостопанската продукция, дефицит на прясна вода и много други.

2. Пренаселеност

Според прогнозите през 2040 г. населението на планетата ще достигне 9 милиарда души. Това ще доведе до недостиг на продоволствия, вода и енергия.

3. Изтощаване на озоновия слой

Този екологичен проблем ще доведе до увеличаване на притока на ултравиолетови лъчи към повърхността на Земята. Днес озоновият слой над страните с умерен климат е намалял с 10%, което може да нанесе непоправими вреди върху здравето на хората и върху селскостопанската продукция.

4. Намаляване на биоразнообразието

Поради интензивната човешка дейност от лицето на Земята изчезнаха много животински и растителни видове. Тази тенденция продължава с бързи темпове. Днес заплашени от изчезване са 25% от всички млекопитаещи животни и 11% от птиците, обитаващи нашата планета. Прогнозите са, че през 2050 г. 30% от съществуващите видове ще останат в миналото.

5. Пандемии

Според статистиката почти всяка година се появяват нови опасни болести, предизвикани от непознати доскоро вируси и бактерии.

6. Намаляване на запасите от прясна вода

Около една трета от хората на Земята страдат от липса на прясна вода. А почти нищо не се прави за съхраняване на съществуващите източници. Според специалистите след 30 години количеството на годната за пиене вода ще се намали два пъти.

7. Масово използване на химични и токсични вещества

През последните две столетия човечеството започна интензивно да използва в промишлеността химични и токсични вещества, тежки метали, което нанася огромна вреда върху околната среда. Изключително е трудно да се пречистят екосистемите от тези отрови, а и желаещите да го направят са съвсем малко.

8. Изсичане на горите

Последиците от унищожаването на тази екосистема вече се усещат. Все повече и повече територии на планетата са подложени на обезлесяване. Този проблем е особено актуален за страните в Западна Европа, Южна Америка и Азия. Днес половината от тропическите гори са унищожени, а за възстановяването им ще са необходими стотици години.