Всеки втори българин разчита на лотарията, за да забогатее

„Едно кисело мляко, един хляб и две билетчета“, казва възрастен човек пред мен в кварталния магазин. Той не купува билети за градския транспорт, а за да участва в лотария. Оплаква се на съседа, който среща отвън, че не му стига пенсията, много пари дава за лекарства и купува само най-необходимото. Този възрастен човек е само един от хилядите ни сънародници, които всеки ден трескаво търкат с нокът или монета лотарийни билети с надеждата, че щастието ще им се усмихне.

Всеки втори българин разчита на лотарията да забогатее, показва национално представително социологическо проучване, извършено миналата година по поръчка на фондация „Отговорна игра” и финансирано от Държавна комисия по хазарта. „56% от анкетираните признават, че участват в хазартни игри. 44,5% от хората споделят, че купуват билети на Национална лотария и други нейни игри, като всеки трети (29,8%) е играл през последната седмица. 21,4% си пробват късмета в Лотария България и 11% са го направили през последните дни. 44% залагат на Спорт тото и 16,8% от анкетираните са играли наскоро“, обясни за в. „Животът днес“ Галя Мутафчийска, ПР координатор във Фондация „Отговорна игра“.

В бума на т.нар. мек хазарт – лотарийните и числови игри, тото и спортни залагания, участват

две частни лотарии и държавният спортен тотализатор. Само допреди три години „картончетата на късмета“ не бяха особено популярни, докато в момента този бизнес е най-бързорастящият сегмент в рамките на игралната индустрия. Според експерти пазарният дял на лотарийните игри може да се увеличи с още между 30% и 50%.

Масово хората не възприемат лотарийните и числови игри като вид хазарт, смятат експерти в бранша. Според проучването на фондация „Отговорна игра” 43% от участниците не одобряват игри, които са свързани със залагане и печалба на пари. Въпреки тези нагласи близо 56 на сто от хората признават, че участват в различни форми на хазартни игри, показва проучването на фондация „Отговорна игра“. Преобладаващото мнение (40%) на българите е, че участието в хазартни игри им дава възможност за лесна печалба, но много малко от сънародниците ни (10%) приемат това като форма на забавление.

Скокът в интереса към „мекия хазарт“ е свързан не само със склонността на хората да си пробват късмета, но и с активния маркетинг, с бляскавите телевизионни шоу програми и с доброто разпространение на талончетата на късмета.

Над 30 вида лотарийни билети от различни организатори се предлагат в цялата страна –

от големите градове до най-малките населени места – в будки за вестници, магазини, бензиностанции, търговски вериги. За изплащане на печалби отиват между 58 и 66% от постъпленията от продажби, показват данни, представени от Българската асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия. Печалбата от лотарийни игри е регламентирана в Закона за хазарта.

Държавна комисия по хазарта, институцията, която е регулаторът в бранша, гарантира, че обявените предварително награди действително ги има в билетчетата. „Лотарийните билети са „Ценни книжа“.

Отпечатването им се осъществява под контрола на Министерството на финансите

в специализирани печатници.

Контролът върху печалбите от игрите започва още преди тяхното стартиране, като организаторът представя пред Държавната комисия по хазарта план-сметка за приходите от залози и разходите за печалби, както и образци на фишове, билети и други удостоверителни знаци за участие в тото и лото игри или техните разновидности. В хода на игрите длъжностни лица на комисията извършват проверки на организаторите на хазартни игри. „Разчитаме на добросъвестни граждани, които, ако забележат нарушители, сигнализират“, обясни Огнемир Митев, председател на Държавната комисия по хазарта.

Институцията отчита повишена събираемост на приходите в хазартната индустрия през миналата година (с около 40 милиона повече спрямо 2015 г.).