Защо падна "Ту-134А" край Кривина - разказът на очевидeца

Първият очевидец на трагедията разказа пред „Животът днес“ какво е станало на 10 януари 1984 г. 

Днес Кривина е спокойно и добре уредено село, по-скоро квартал на София, само на 2 минути от околовръстния път на изток. Местните още говорят за процъфтяващото преди години в тяхното землище животновъдство и производство на зеленчуци - поминък, останал в миналото.

Оказва се, че малко хора, предимно най-възрастните, помнят 10 януари 1984 г., когато на връщане от Берлин изпълняващият редовен полет LZ 104 самолет „Ту-134А“ на авиокомпания „Балкан“ катастрофира край селото и погуби 50 човешки живота. От трагичната дата изминаха точно 33 години. И за разлика от днес, тогава новините за самолетни катастрофи бяха в няколко реда назад във вестниците и бегло споменати по радиото и телевизията. Винаги имаше назначена комисия за разследване, но по правило никога не се съобщаваха резултатите от работата ѝ, нито причините за катастрофите. И така с годините всеки трагичен случай обрастваше със слухове, догадки, легенди и предположения. Не прави изключение и завършилият в краварник полет от Берлин. Екип на вестника реши след повече от три десетилетия да потърси очевидец, за да разберем от първо лице как е изглеждала онази нощ в мястото на инцидента. Кметът на Кривина Венцислав Игнатов е бил момче тогава, смътно си спомня как небето внезапно и за кратко се е озарило в светлина, както и вълненията в родното му място през онези дни.

С тъга отбелязва, че по-възрастни очевидци през годините са разказвали как в трагичната нощ са се намерили хора, които се опитали да откраднат изпаднали от самолета куфари или да подкарат към дворовете си избягали от разрушения краварник оцелели животни. Днес мястото на сблъсъка е в частен имот, там няма никакъв знак, паметна плоча или нещо друго, което да напомня за случилото се. Кметът ни помага да намерим достоверен свидетел, който е готов да разкаже преживяното. Генко Рибаров е може би първият цивилен, който вижда последиците от катастрофата. Срещаме се с него на площада и заедно отиваме до въпросния краварник, който сега е повторно разрушен, но не от самолет, а от нашенската си неоправия. Вижда се, че на възрастния човек му е тежко да говори за онези дни, но нали е обещал на кмета, започва разказа си:

Вечерта на 10 януари 1984 г. бяхме с мои приятели на площада в селото. Отдавна се беше стъмнило, времето беше доста студено, духаше вятър и валеше обилен сняг, направо си беше виелица. По едно време чухме силно и продължително бучене, а след това и гърмеж. Селото ни се намира на трасето за излитане и кацане и сме свикнали с шума от самолетите. Но този път беше различно. Първоначално помислихме, че са гръмнали котлите в близките оранжерии. Те са близо до площада, изтичахме натам, но видяхме, че всичко е нормално. След няколко минути към нас се зададоха два пожарни автомобила с включени сирени, които се насочиха към краварниците. Виждаше се, че там има пожар. От момчетата разбрахме, че е станала самолетна катастрофа. Ние също тръгнахме натам, фактически аз бях сред първите цивилни хора, които се озоваха на мястото. Заварихме буен огън в единия обор, който беше разрушен наполовина от паднал самолет. Машината беше обърната по гръб с колесниците нагоре. Назад се виждаха пречупени дървета и изпопадали багажи. Видяхме, че близкият електрически далекопровод е скъсан, половината жици бяха се събрали към единия стълб, а другата половина – към другия. По-късно се разбра, че първо самолетът е закачил с носовия колесник далекопровода, след това с крилата си е отсякъл върховете на доста тополи, дясното крило беше откъснато, след това машината се е преобърнала и се е разбила в краварника. Огънят беше изключително силен заради наличието на керосин, макар и в малко количество, защото сблъсъкът е бил в края на полета. Трудно човек можеше да се доближи до пожара. Известно време след пожарните дойдоха автобуси с различни служители от летището. Раздадоха ни фенерчета, за да претърсим района евентуално за паднали хора. Не намерихме тела и се върнахме към краварника да помагаме в гасенето на пожара. Беше невъзможно да се проникне в останките на самолета. В полуразрушения обор намерихме 14 мъртви крави. Не са верни слуховете, че са загинали и хора на земята, краварите си бяха отишли вече след работа.

Постепенно на мястото дойдоха страшно много хора – военни, милиционери, цивилни. Имаше и някакви генерали. Много искаха бързо да потушат огъня, но това не се оказа лесна работа. Реално извадиха телата два дни след катастрофата. Аз бях в една група доброволци към кварталния милиционер, които пазехме мястото на катастрофата денонощно. Имах възможност да огледам терена и през деня. Дойдоха линейки и през нощта, и на другия ден, но нямаше на кого да се оказва медицинска помощ. Пътниците и екипажът бяха така овъглени, че телата се чупеха при опит да ги преместят. Накрая започнаха да ги изваждат заедно със седалките. На другия ден  дойде и бащата на пилота, плачеше човекът и се питаше как се е стигнало до такава трагедия. Казваше, че синът му е много опитен и не може да си обясни станалото. Тогава обявиха по вестниците и радиото, че е имало катастрофа, но че ще кажат причините, след като комисията приключи работа. След това така и нищо повече не обявиха. Само различни слухове се разпространяваха. Днес по-младите хора от селото дори не знаят какво се е случило тук преди 33 години. Но на мен всичко ми е пред очите. На една седалка заварихме майка, прегърнала малко дете, почти неразличими… Тогава дълго време не можех да спя нощем, виждах целия този кошмар. Аз имах тогава малки деца и не можех да си представя такава участ. Късно през нощта на 10 януари 1984 г., когато се прибрах за малко у дома да се стопля, главата ми беше хванала ледена кора, но от стреса не съм усещал нищо… След известно време останките от самолета ги заровиха в един изкоп, от който се вадеха инертни материали. Но после циганите го разровиха и го разрязаха, за да разпродадат метала. Това е краят на този самолет.

Версия

Според авиационния експерт Цветан Цаков катастрофата е предизвикана заради спор в кабината между двамата командири на борда – Доганов и Велинов, единият от които е пилотирал, а другият го е проверявал. Проверяващият, въпреки лошите метеорологични условия, разпоредил да се извърши „сляпо кацане“, само по уреди, при спуснати щори на прозорците на кабината. Висотомерите на двамата били настроени различно и така самолетът се е оказал по-ниско от очакваното. Има и друга версия – за внезапно отваряне във въздуха заради повреда на така наречените въздушни спирачки – интерцептори, което е довело до рязко намаляване на височината. Според трета версия екипажът е приложил неправилна тактика за снижение и кацане, особено при трудни условия. Официална причина така и до днес не е известна.