Защо у нас законите не се спазват?

- ​Акад. Велев, много от читателите ни пишат и задават въпроси, на които чакат да им се отговори… Един от тях е защо БСП се идентифицира с БКП, след като БКП е създала и осъществила „престъпен режим” – забранен от закона.

- За да дам правилен отговор на поставения въпрос, следва да се позова на Закона, обявяващ „Комунистическия режим за престъпен” (виж карето). Нека да разгледаме член по член текстовете на този закон: В чл. 1 се обвинява БКП, че по време на управление на България през периода 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. е довела държавата до катастрофа. Този член категорично показва, че ръководството на БКП носи цялата политическа и гражданска отговорност за причинените последствия за народа и държавата. По своята същност БКП е извършила национално престъпление с трайни последици за цялата нация.

• А в чл. 2  са изброени престъпленията, които е организирала и осъществила БКП, докато в чл. 3 партията се квалифицира като престъпна организация, която потъпква човешките права и демократичната система…
• Изхождайки от правните квалификации в този закон, за дейността на БКП следва, че комунистическата идеология е престъпна. И че БКП, която ръководи държавата, водейки се от тази идеология, е престъпна организация. Цялата вина за тези престъпления носи преди всичко нейният ръководен апарат  - ЦК, Политбюро, окръжни, градски и селски комитети на БКП. Тези санкции на закона ни дават основание да мислим, че не е допустима регистрация на нова политическа партия, в която е включено името „комунистическа” и тя изповядва тази идеология. За съжаление българската съдебна система регистрира Комунистическа партия на България (КПБ), пренебрегвайки  приетите закони.
• Следва ли тогава лидерите на БСП да твърдят: „Ние сме 125-годишна партия!”, а БСП да номерира поредния си конгрес като 49-и?
• С тези си публични актове покръстените в социалисти партийци плюят на българската съдебна система и на българските закони, защото подобно на някогашните комунисти и те винаги се чувстват над закона.
• В този закон обаче е пропусната антибългарската и национално предателската позиция на БКП по т.нар. Македонски въпрос.
• През 1934 г. с кучешката си преданост към Коминтерна българската комунистическа върхушка допуска да се приеме декларация по т.нар. Македонски въпрос, признавайки правото да се създаде „македонска нация” и „македонски език”, а по-късно и Македонска държава на антибългарска основа. Цели 56 години българските комунисти мълчаха като риби, когато българският народ и държава бяха обругавани от сърбокомунистите македонисти, за да угодят на СССР. Това предателство доведе до избиването на 35 000 българи в Македония, а 185 000 бяха хвърлени в концлагерите на Титова Югославия.

През 1945 г. бе отнето българското гражданство на над 1 000 000 българи от Вардарска Македония, което и до ден днешен не е възстановено. А какво да кажем за срамния опит да се денационализират близо 200 000 кръвни братя и сестри от Пиринска Македония и да ги направят насила „македонци”? Този срамен период в нашата история е доказателство за безродието на комунистическата идеология, лидерите у нас са загубили образа си на хора и българи, а са се превърнали в жалки послушници на чужда държава. Днес техните наследници нямат намерение поне привидно да се извинят за стореното, но продължават да развяват високо знамето на русофилството като безпаметни субекти, истински примери за определението „българоиди“.

• От Вашия отговор произтича друг въпрос - защо досегашните партии в парламента  - ГЕРБ, Патриотите, Реформаторите, мълчат? Те не виждат ли, че БСП грубо нарушава приетия закон и се опитва да възстанови банкрутиралите си идеи?
• Очевидно е, че ми задавате въпрос с повишена трудност. Отговорът му може да бъде под формата на предположение и догадки. Ще си позволя да се позова на някои анализатори, които смятат, че ръководствата на всички „демократични” партии са „клонинги” на бившата БКП. Оттук произлизат и много „феномени” в българския политически живот. Не става въпрос за т.нар. агенти на ДС. Става въпрос за ръководните кадри на т.нар. демократични партии, които се бият в гърдите, че са демократи. Макар да членуват вече в други, „некомунистически, т.е. демократични партии”, те все още не могат да се освободят от комунистическия начин на мислене, говорене и поведение. Обърнете внимание, че всички те широко използват най-силното оръжие на комунистическата пропаганда – популизма. А какво означава популизъм? Това значи да обещаваш нещо, което няма да изпълниш, разчитайки на късата памет на народа. Затова техен основен пропаганден прийом е: „Обещавай под път и над път, народът е прост, той лесно се лъже и бързо забравя”. 

За съжаление, антикомунистическата им лексика е изтъркана, празна, неаргументирана, затова и  неубедителна. Тя лесно се разпознава и посреща с ирония и усмивка. Затова повече от 50% от българските гласоподаватели не вярват на обещанията на днешните политици и не желаят да гласуват. Те просто нямат вяра на тези партийци.

• Възниква законният въпрос какво да се прави.
• Отговорът е труден. Мнозина мислят, че времето ще заличи вредните последици от трудния и злощастен период – управлението на БКП. Ако се надяваме на това, може би ще ни трябват поне 50-60 години…
  - А дотогава?
• Ще се пошегувам с думите „който доживее това време, ще прецени правилни ли са били днешните очаквания”. Разбира се, българският народ е силно обезверен. Повече от 2 000 000 сънародници напуснаха страната в търсенето на по-добри условия за труд и живот. Успехите на социализма ни наредиха на 28-о място по стандарт на живот в ЕС. Мисля, че е време да съберем сили и кураж, за да направим опит да възкресим възрожденската вяра, че можем да направим бъдещето си по-добро, но само ако се събудим от продължителната ни комунистическа летаргия. Време е да повярваме, че все още имаме сили да възродим националния си дух и с вяра, упоритост и постоянство да си организираме нов вид държава, една нова България.

Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обн. ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.

Публикуваме част от закона, който е приет от ХХХVIII Народно събрание на 26 април 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Чл. 1. (1) Българската комунистическа партия (тогава именуваща се Българска работническа партия /комунисти/) идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила, обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция.

(2) Българската комунистическа партия е отговорна за управлението на държавата във времето от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., довело страната до национална катастрофа.

Чл. 2. (1) Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:

1. целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация;

2. съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи;

3. безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения Народен съд;

4. моралния и икономическия упадък на държавата;

5. установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха;

6. погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост;

7. рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи;

8. провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението;

9. злоупотребата с възпитанието, образованието, науката и културата за политически и идеологически цели, включително мотивиране и оправдаване на изброените по-горе действия;

10. безогледното унищожаване на природата.

(2) Комунистическият режим е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона.