7 факта за смеха и чувството за хумор

1. Смехът при горилите, бебетата и хората с епилепсия
Смехът се регулира от различни структури и области на мозъка, които определят важни жизнени функции – например дишането. Но не само хората се смеят. Висшите примати –шимпанзетата, орангутаните и горилите, също издават звуци, които приличат на смях.
Няма общопризнат отговор на въпроса защо се смеят хората. Вероятно смехът има комуникационна роля и той подчертава намеренията на говорещия (не непременно добри). Смехът невинаги е реакция на определена шега. Установено е, че хората, които говорят, се смеят по-често от хората, които слушат. Някои учени смятат, че смехът е изключително социален сигнал, а не просто израз на емоция. Хората се смеят 30 пъти по-често в присъствието на други хора, отколкото когато са сами. Социалната роля на смеха се потвърждава и от факта, че бебетата започват да се смеят на 4 месеца, а на тази възраст не може да става и дума за чувство за хумор.

Смехът може да е признак и на заболяване. Причина за неконтролируеми пристъпи на смях може да са сигнал за епилепсия, обикновено предизвикана от тумор на хипоталамуса, инсулт или травма на главата.

2. Смехът при мъжете и жените
Изследвайки смеха и чувството за хумор, специалистите откриха разлика в половете. Например било установено, че жените се смеят по-често от мъжете. При това смехът звучи различно: жените обикновено вокализират смеха, а мъжете сумтят и пъшкат. Също така представителите на силния пол се шегуват по-често и техните шеги предизвикват повече смях. Жените по-рядко говорят смешни неща, но пък търсят мъже, които могат да ги разсмиват. Мъжете не предявяват такива искания към потенциалните си партньорки. На тях повече им харесват жени, които се смеят на шегите им. Те ги възприемат като по-сексуални, може би защото смехът показва признание и интерес.
 
3. Смехът, болката и мускулите
Според специалистите смехът влияе на физическото състояние. Установено е, че той намалява чувствителността към болката. Причината не е в положителните емоции, а във физическата проява на смеха: напрягат се мускулите на диафрагмата, корема,  дихателните пътища и гърба. Това натоварване е сравнимо с физическите упражнения, при които се произвеждат ендорфини, а те подобряват психическото състояние.
Има данни и че смехът помага да се отслабне: 10-15 минути смях на ден изгарят 10-40 калории. Ако се смеете редовно, за 1 година може да свалите 2 килограма.

Предполага се, че участието на мускулите в смеха понижава нивото на глюкозата. Японски учени изследвали 2 групи пациенти със захарен диабет. Едната гледала комедийно шоу, а другата слушала лекция за това заболяване. Нивото на захарта след прием на храна при пациентите в първата група се оказало по-ниско, отколкото при пациентите във втората група. Изводът на учените е, че диабетиците трябва да се смеят повече.
 
4. Смехът и сърдечните болести
Смехът и чувството за хумор помагат за предотвратяване на сърдечните заболявания. Хората с исхемична болест на сърцето се смеят с 40% по-рядко от здравите и възприемат по-трудно хумора. Причината е, че при хроничен стрес се отделя адреналин, от който съдовете се свиват. Това повишава риска от аритмия и инфаркт на миокарда. А смехът намалява количеството на стресовите хормони и следователно съдовете се разширяват и притокът на кръв се подобрява. Учените смятат също, че смехът води до повишаване на добрия холестерол.
 
5. Смехът и медицината
Към смеха проявяват интерес специалисти в различни области на медицината. Психиатрите например предлагат включването му в диагностиката на депресиите, тъй като структурата на смеха при хората в това състояние е различна.
Смехът може да се използва и като допълнителен метод за профилактика. По предварителни данни той намалява честотата на микросъдовите усложнения, по-специално на невропатиите при диабетиците. Предполага се, че това се дължи на въздействието на ренин-ангиотензинната (ферментна) система, която контролира кръвното налягане и може да влияе на развитието на диабетната невропатия.

Някои медицински организации в САЩ твърдят, че смехът оказва полезно действие при терапията срещу рак, помага още за намаляване на стреса и на болката.
 
6. Фобия към смеха
Гелотофобията е страх да не бъдеш осмян и следователно боязън от чуждия смях по принцип. При тази фобия хората се стараят да избягват ситуации, в които изпитват страх и тревога, и това променя тяхното поведение и начин на живот. При звуците на чужд смях сърдечният ритъм на хората с гелотофобия се забавя. Фобията не се развива внезапно. Тя може да се появи от издевателства, например подигравки на съученици.

7. Чувството за хумор е вродено
Чувството за хумор е признак за висок интелект и творчески способности. Учените са единодушни, че то е вродено качество. Канадско-британско изследване с участието на няколко хиляди близнаци установи, че положителният хумор, основан на безобидни шеги, се определя от наследствеността. А склонността на хората да приемат за смешни издевателствата, расистките или сексистките шеги, е резултат от възпитанието, социалната и културната среда. (ЖД)

 

Сподели във Facebook