.jpg)
Бета-глюканите – магическите въглехидрати
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Създавайки огромното многообразие от растителни и животински видове Творецът е помислил за тяхното оцеляване и защита в сложната среда, в която се преплитат толкова много „интереси” и стремежи за господство и овладяване на възможно по-голямо жизнено пространство. В тази т.нар. „жизнена среда” в повечето случаи борбата е на живот и смърт... Но човешкият индивид, най-висшата форма на живот на нашата планета, е „въоръжен” със сложна, дълбоко ешалонирана защитна система за противодействие на огромния брой физични, химични и биологични въздействия, които са насочени срещу хомеостазата – стабилността на физиологичните показатели на неговия организъм. Тази невероятно сложна система руският и френски биолог Иля Мечников и немският химик Паул Ерлих назовават имунитет (от латински immunio – укрепвам, защитавам). За своите забележителни изследвания, които очертават нови, невероятни хоризонти на физиологията, както и за създаването на ново научно направление – имунологията, през 1908 г. двамата учени са удостоени с Нобелова награда.
Първоначално, под това понятие се разбирало само противодействие на организма срещу инфекциозните заболявания, но изследванията в средата на XX век на блестящия английски биолог и носител на Нобелова награда Питър Медауар доказват, че арсеналът от защитни реакции при хората е много по-богат и включва и ответни реакции, целящи противодействие и унищожение на всички фактори и чужди тела, носещи угроза за неговото съществуване. Дисбалансът на тази ювелирна защитна система води до заболявания като артрит, някои видове астма, алергии и много други болести. В редица случаи имунният отговор може да бъде забавен или отслабен, което понижава ефективността на защитата на организма, например срещу инфекциозните заболявания. Понятно е, че колкото повече информация се натрупва за устройството и действието на имунната система на човешкия организъм, толкова по-силно става желанието да се намерят пътища и средства за „отключване” и усилване на скритите и закодирани в него вътрешни защитни ресурси.
През последните десетилетия многобройни изследвания са насочени към откриването на вещества, които са в състояние бързо да поставят имунната система в състояние на „бойна готовност” и да усилят и разширят нейната ефективност, без да предизвикват нежелани странични ефекти и негативни въздействия върху организма.
Изключително сериозни надежди в тази връзка се възлагат на т.нар. бета-1,3/1,6-глюкани, които принадлежат към огромното семейство на глюканите – въглехидрати, представляващи полимери на добре познатата ни глюкоза. Към това семейство принадлежат и най-разпространените в природата въглехидрати – нишестето и целулозата. За съжаление, поради различния начин на свързване на глюкозните единици и различната пространствена структура, те не показват никаква имуномоделираща способност, присъща единствено на бета-1,3/1,6-глюканите.
Историята на тези удивителни вещества, сътворени (едва ли случайно!) от природата започва през 40-те години на миналия век с откритието на американския имунолог Луис Пилемер и неговите колеги, които установили, че препаратът, изолиран от клетъчните стени на хлебните дрожди, т.нар. зимозан, стимулира неспецифичния имунитет на човешкия организъм. По онова време не било ясно на коя съставка от сложната смес от протеини, липиди и полизахариди в зимозана се дължи този ефект. В следващите десетилетия загадката била постепенно разкрита. През 60-те години на миналия век американският учен от Туланския университет (Луизиана, САЩ) Николас ди Луцио установи наличието в състава на зимозана на полизахариди с интригуващото и витиевато наименование бета-1,3/1,6-глюкани.
Двадесет години по-късно Р. Голдман и Дж. Чоп от Харвардския университет в САЩ откриха на повърхността на макрофагите (клетки, стоящи на предния рубеж на имунната защита) специфични рецептори, чието свързване с бета-1,3/1,6-глюканите представлява своеобразен пусков механизъм на имунната реакция на организма. Освен активизирането на фагоцитозната активност – поглъщането и смилането на чуждородните тела от страна на макрофагите и стимулирането на неспецифичния имунитет, бета-1,3/1,6-глюканите инициират отделянето от последните на т.нар. цитоксини – вещества, които служат като тревожен сигнал, на който се отзовават останалите клетки, принадлежащи към специфичния имунитет – В- и Т-лимфоцитите.
Експерименталното блокиране на макрофагите има катастрофални последствия за имунния отговор – той просто отсъства.
Това от една страна доказва изключителната роля на макрофагите в цялостната схема на имунния отговор на организма, а от друга показва, че бета-1,3/1,6-глюканите могат да играят ключова роля за стимулирането и активизирането на имунната система на човешкия организъм. Многобройни изследвания доказват абсолютната правдивост на последната теза. По безспорен начин е установено, че бета-1,3/1,6-глюканите, бидейки неспецифични имуномодулатори, могат успешно да се използват както за целите на профилактиката, така и като спомагателни лечебни средства при широк кръг заболявания, свързани с понижен имунитет. Тяхното приложение по време на грипни епидемии и вирусни инфекции е изключително полезно.
Известно е, че повечето от клетките на имунната защита се намират на покривните повърхности в човешкото тяло. В частност – в епитела на червата, които представляват най-големия имунологичен орган с дължина цели 7-8 метра. Предвид на това оралното приложение на бета-1,3/1,6-глюканите е изключително ефективно. Те оказват не само благотворно въздействие върху функционирането на стомашно-чревния тракт, но стимулират и „вдигат на оръжие” имунната система на целия организъм.
Външното приложение на бета-1,3/1,6-глюканите, които напоследък се включват в състава на някои козметични кремове, също показва редица положителни ефекти. Освен, че активизират макрофагите на кожния епител (т.нар. клетки на Лангерханс), които унищожават патогенните микроорганизми и мъртвите клетки, те способстват и за отделянето на редица вещества, които спомагат за заздравяването на раните, стимулират образуването на колаген и еластин, както и ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове).
С тези действия може да се обясни свойството на кремовете, съдържащи бета-1,3/1,6-глюкани, да изглаждат по-малки бръчки на лицето.
Акнето, което е една от най-разпространените форми на кожни инфекции, също се повлиява положително от магическите въглехидрати. Изненадите, свързани с удивителните действия на тези вещества, валят една след друга. Наред с мобилизирането на имунния отговор на организма, по безспорен начин е доказано, че бета-1,3/1,6-глюканите имат антиоксидантно, противовъзпалително и противоалергично действие. В Япония тези вещества са лицензирани като ефективен имуномодулатор, стимулиращ борбата на човешкия организъм срещу злокачествени образувания. Има сведения и за тяхното успешно приложение при лечението на заболявания като алергичен ринит, бронхиална астма, атопична екзема и т.н. Скорошни изследвания свидетелстват, че те способстват и за понижение на нивото на „лошия” (LDL) и повишение на това на „добрия” (HDL) холестерол. Изключителни резултати са постигнати и при използването на бета-1,3/1,6-глюканите за целите на профилактиката и лечението на селскостопанските и домашните животни.
Интензивното изследване на тези вещества показа, че тяхната ефективност в значителна степен се определя както от дължината на т.нар. странични вериги, така и от разстоянията между местата на тяхното свързване с главната верига. Най-ефективни са бета-1,3/1,6-глюканите, изолирани от клетъчните стени на дрождите от вида Saccharomyces cerevisiae. Част от добре познатото благотворно въздействие на пивните дрожди (т.нар. бирена мая) върху човешкия организъм очевидно се дължи и на съдържащите се в тях бета-1,3/1,6-глюкани. Причината за противораковата активност на гъбата шиитаке, установена от японския професор Тетсуро Икекава, също се крие в тези полизахариди. Те са открити и в други гъби – рейши, кладница и т.н.
Описаните въздействия на бета-1,3/1,6-глюканите върху човешкия организъм по безспорен начин доказват, че това са вещества с многовекторно приложение, чиито ползи, както и механизмът на тяхното действие все още не са напълно разгадани. За кой ли път се оказва, че тайните на доброто здраве, закодирани от Твореца, са скрити в природата, която ни заобикаля. Откритието на бета-1,3/1,6-глюканите е безспорно доказателство за истинността на това твърдение.
