Болката – неприятна, но необходима

Няма човек, който да не е изпитвал болка, но защо при еднакви други условия едни хора я усещат по-силно от други? Какво влияе на нашите възприятия за болка и може ли това да се промени? На тези въпроси учените отдавна търсят отговорите и много от тях вече са намерени.

Необходимото зло

Болката е колкото неприятна, толкова и необходима. Нейният еволюционен смисъл е да предупреждава за опасност, която заплашва здравето, а често и живота ни. По този начин ни дава и възможност да се спасим – да избягаме, да извикаме лекар или полиция и т.н. Но за да се случи всичко това, болката включва в организма сложен механизъм, в който участват нервната система - периферната и централна, хормоните, невромедиаторите. Променя се дейността на вегетативната система, на емоционалната настройка и др. Като цяло върху процеса влияят множество фактори и условия, затова хората възприемат болката по различен начин. Според специалистите болката винаги е индивидуална. Едно и също въздействие предизвиква различни реакции на организма. Затова и не може да се сравнят усещанията на боксьора и на обикновения човек след един и същи удар в челюстта.

Без противодействие животът ни щеше да е ад

Когато медицинската сестра убоде пръста ни, за да вземе кръв, у нас се активизира цяла система. Болковите рецептори, които се намират в кожата, трансформират информацията за физическото въздействие в електрически сигнал и го препращат към главния мозък със скорост 160 км/ч. Мозъкът обработва сигнала и дава необходимите указания (да задържиш дъха, да си дръпнеш пръста и т.н.). Едновременно с това се активизира и противоболковата система: в кръвта се отделят специални вещества – опиоидни пептиди (в това число и добре известният ендорфин), които потискат предаването на електрическите импулси между невроните. Затова ние преставаме да чувстваме болка преди да зарасне раната от убождането на пръста ни. Ако противоболковата система не съществуваше, животът ни щеше да се превърне в ад.

Защо някои не ги боли

Хората с вродена аналгезия въобще не са способни да чувстват болка. Те съвсем не са много – около няколкостотин в света – и животът им никак не е лесен, особено в детството. Учени от университета в Йена, Германия, провели изследване с една девойка с аналгезия и установили, че в случая тя се обяснява с мутации в гена SCN11. Той контролира развитието на йонните канали на болковите неврони. Неговата мутация нарушава способността на тези неврони да провеждат електрическите импулси. Тоест – болка има, а сигнал в мозъка не постъпва.

Висок и нисък праг

Често, говорейки за чувствителността към болката, се споменава и за праг. Това е минималното ниво на болката, която човек възприема като неприятна. При някои хора този праг е висок, при други – нисък, но в повечето случаи е нормален. Обикновено се смята, че болковият праг е постоянна величина. Всъщност той непрекъснато се променя, върху него влияят множество процеси, случващи се в организма. При един и същи човек прагът на болката може да зависи от часовете в денонощието (да се снижава през нощта, а да се повишава през деня), от стреса, от приема на лекарства и др. Възприемането на болката може да зависи и от някои психични заболявания. Съществуват данни, че депресията понижава прага на болката. Той е свързан и с възпитанието, и със средата, в която е расъл човек. Северните народи например умеят да не обръщат особено внимание на сериозна болка, докато емоционалните южняци превръщат в трагедия порязания палец.

Преди време учени от Оксфорд откриха, че католиците чувстват по-малко болка от атеистите, ако гледат изображението на Дева Мария. Сканирането на мозъка им показало, че в този момент при религиозните участници в експеримента се активизират зоните в мозъка, участващи в системата за потискане на болката.

Анестезиолозите отдавна са забелязали, че рижите пациенти по време на операция се нуждаят от повече упойка. Изследвания установиха, че рижите хора действително са по-чувствителни към болката.

Обективно за субективното

Доколкото болката е свързана с емоциите, тя винаги е субективна. За да я превърнат в обективна информация обаче, лекарите използват специални скали за оценка на болката – вербални или визуални. Има и специални изследвания, които позволяват да се разбере как при човека работят болковата и противоболковата системи. Това е необходимо, защото интензивността на болката е важен симптом за едно или друго заболяване. Острата сигнализира за опасност, хроничната – за неефективност на лечението.

Затова всяка болка с неясен произход не бива да се игнорира или потиска с таблетки, а трябва да установим какво иска да ни каже.