Здраве

11 Ноември 2014

1486

Животът днес

Да защитим нашето бъдеще: 9,4/100 000 деца имат диабет

„Храненето е здравословно и това е най-добрата диета за всички, спортуването ни прави здрави и силни, ние сме умни и залисани във важна и интересни занимания и игри“  – това е девизът на групата за деца с диабет в 124 ЦДГ „БЪРБОРИНО”, гр. София 

124 ЦДГ „БЪРБОРИНО” в София е единствената в страната със специална група за деца на възраст от 3 до 6 години с диабет. Групата е създадена през 1996 г. с решение на Община Красно село и разполага с отделен персонал и втора медицинска сестра, под чието постоянно наблюдение са децата. 

„Родителите ни повярваха и ни повериха децата си, а ние вече 18 години оправдаваме техните надежди. При нас децата се чувстват защитени и обгрижвани“ - така определя значението на своя труд и този на колегите си директорът на градината, г-жа Стратева.

Децата в групата не са спадали под 10, а сега вече по списък са около 24. В градината децата с диабет растат и се подготвят за училище като всички свои връстници - в естествената им среда. Единственото по-различно е необходимостта да се следят строго стойностите на кръвната им захар с индивидуални апаратчета (глюкомери). Децата с диабет са инсулинозависими или с така наречения диабет тип 1 - характеризиращ се с пълна загуба на продукцията на инсулин в организма. Режимът на децата с диабет е по-облекчен – закусват вкъщи и първият инсулин се прави от майката, втората закуска, която е задължително към 10 ч., е в градината и след това продължава нормалният режим.

Спазвайки установените практики за постигане на добър контрол на диабета, кръвната захар на децата се измерва 3 пъти на ден в детската градина – в 10.00 ч., в периода  11.30-12.00 преди обяд и в 15.30-16.00. Медицинската сестра взема капилярна кръв от пръстчетата на малчуганите, които вече са свикнали със своята ежедневна борба с диабета. Стойностите на кръвната захар на децата се вписват задължително в личен дневник на детето, където се отбелязват и поетите въглехидрати и поставеният инсулин. Медицинският персонал анализира причините за евентуално високите или ниски стойности на кръвната захар при децата и взема решение за действие на момента.

Г-жа Стратева отбелязва, че за медицинския екип е много важно да обучи и развие чувство на самоконтрол у детето и то да се научи само да измерва кръвната си захар, както и да познава признаците на хипогликемия (ниски стойности на кръвната захар, чиито симптоми са световъртеж, изпотяване, като може да се стигне и до загуба на съзнание). При 5-6-годишните обучението продължава и с поставяне на инсулина от самите деца. Основната цел на възпитателите и медицинския персонал в градината е да подготви децата за училище, така че да може преходът от детската  градина в училището да бъде по-безболезнен както за децата, така и за техните родители.         

Децата в градината спазват и необходимия за добрия контрол на диабета хранителен режим. При децата е важно да се достави достатъчна храна по качество и количество, която да осигури на детето както  нормален растеж и развитие, така и стабилност на кръвната захар преди и след нахранване. Поради нарушението в инсулиновата секреция медицинските специалисти изготвят дневното меню на децата, като се  съобразяват и с гликемичния индекс на отделните въглехидратни продукти.  Избягват се резките скокообразни покачвания на кръвната захар след нахранване, съобразяват се и двигателната активност на децата и видът на приложения инсулин. Общото правило при храненето на децата с диабет е честото хранене със строго определено количество храна, което налага добра колаборация между целия персонал на детската градина, започвайки от директор, медицински специалисти, домакин, кухненски персонал, учители и помощен персонал.

„Уроците и поуките през годините по отношение на децата с диабет са много и ни направиха много по-добри и отговорни - казва г-жа Стратева. - Децата с диабет не се приемат като нещо различно или като болни. Разговорите с тях и техните родители са ежедневие, за да ги предпазим от негативните чувства и реакции: озлоблението, агресията, отчаянието и всичките  започващи с едно изречение: „Защо на мен?”. Работим и върху т.нар. „сприятеляване с диабета” и за изграждането на мотивирани и пълноценни деца, които приемат диабета като начин на живот и стил на поведение.” 

 

 

Сподели във Facebook
Етикети: Брой 122