.jpg)
Добрите бактерии са щит срещу болестите
Д-р Ася ИЛИЕВА, общопрактикуващ лекар, София
Няма нищо по-добро от профилактиката. Част от нея са хранителните добавки, пробиотиците, витамините. Но ние масово нямаме нагласа за профилактика. Чакаме да се разболеем и тогава искаме, ако може, бързо да се излекуваме с хапчета, антибиотикът да е дори без витамин... Търсим и чакаме бърз ефект и не се замисляме какво става със собствения ни организъм след лечението. Често се срещам например с родители, които очакват още с първата доза антибиотик детето да е излекувано.
В моята практика препоръчвам приемане на пробиотици както при здрави деца, така и при новородени и кърмачета със силни колики или стомашно-чревни проблеми, които не се дължат на някакви заболявания. Примерно, особено през първата година, бебетата имат физиологични проблеми – освен коликите включването на нови храни също предизвиква смущения в храносмилателния тракт. Защо става така? Всяка нова храна може да наруши нормалната чревна флора, защото представлява първа среща на детето с нови алергени.
Нарушава се и балансът между т.нар. „добри” и „лоши” бактерии в храносмилателния тракт – резултатът е смущения в перисталтиката, синдром на раздразненото черво, засилване на коликите, диарични изхождания, нарушения в дефекацията. Така че до края на първата година проблемът може да е физиологичен – няма заболяване. Коликите са физиологични до третия месец, когато се дължат на адаптация на храносмилателния тракт към новия начин на живот и към храненето.
По-нататък причината обикновено е въвеждането на нова храна, но може да е здравословен проблем. Понеже основната част от имунитета в кърмаческата възраст се изработва в храносмилателния тракт, почти винаги при каквото и да е заболяване малките деца реагират и със стомашно-чревно неразположение. Било то засилване на перисталтиката, било с диаричен синдром или със запек (това е характерно особено при въвеждането на зеленчукови пюрета с картофи, с ориз). При всички тези случаи даваме пробиотик.
У нас практиката заедно с антибиотика да се предписва и пробиотик все още не е повсеместно възприета за разлика от други страни, където това се прави от доста години.
Установено е, че по-продължително приемане на пробиотик води до понижаване на лошия холестерол, подобрява състоянието при стрес и напрежение. Така че пробиотици могат да се приемат и от здрави хора, които нямат оплаквания. Аз харесвам „Лакто4” на първо място, тъй като гарантирано съдържа живи пробиотични бактерии и е в капсулна форма.
Срокът за използването му (като се държи винаги в хладилник!) е по-дълъг. Препаратът няма течна форма и при бебетата, за които е съвсем подходящ, капсулата трябва да се отвори и да се разтвори в течност. Но пък, от друга страна, като се купи една опаковка, тя може да се използва от цялото семейство, защото „Лакто4” е добър за всички възрасти.
Установих в моята практика, че използването на адаптирано мляко с пробиотик и пребиотик не бива да изключва и даването отделно на пробиотик. Препоръчвам пробиотик да се дава всекидневно на бебетата до 3 месеца. А в по-късния период - при въвеждането на всяка нова храна. Ако през това време детето има някакъв здравословен проблем, независимо дали се налага симптоматично или антибиотично лечение, при всички случаи задължително давам пробиотик. Смята се, че до 3-годишна възраст имунната система на децата е несъвършена и трябва да бъде подпомогната по някакъв начин. Това е световната тенденция.
При по-големите – ако има остри заболявания, с температура, ако се налага прием на сулфонамиди, антибиотици, ако има стомашно-чревен дискомфорт, изразен с диария, повръщане, запек – би трябвало задължително да се даде пробиотик.
