.jpg)
Донорството е въпрос на доверие
С Ася Паскалева, дн, директор на Българския център по биоетика, разговаря Светла Цветанова
- Г-жо Паскалева, съвсем наскоро цялата българска общественост беше трогната от желанието на лишения от свобода Славей Боянов да дари бъбрек на Петрана Романова. Силно емоционалният фон обаче не попречи на трезвомислещите да зададат въпроса: защо допуснахме хора с присъди да спасяват живота на наши сънародници?
-Конкретната причина, естествено, е, че у нас има недостиг на донори. По-важното е да се осъзнае дали това се дължи на пропуски в закона, на нежеланието на българите да даряват органите си, дали липсва традиция, или става дума за лоша организация и пропуски в работата на съответните звена – болниците и Агенцията по трансплантации.
Конкретният случай на Боянов и Романова се превърна в сензация заради тяхното особено трудно положение. У нас орган може да се вземе от починал човек или близък роднина.
Известно е, че когато органът е от жив и здрав човек, има по-голям шанс да се трансплантира успешно. Но шансът да се намери донор за Романова е малък, защото тя е израснала в държавни домове за сираци.
Фактът, че у нас има толкова много хора на диализа и толкова малко трансплантации (при положение че по закон всеки българин е донор, ако изрично не е заявил своя отказ), показва, че някой някъде не си е свършил работата.
- Може би най-доброто, което произлезе от случая с Боянов и Романова, е, че у нас се заговори отново за значението на донорството. Каква е стратегията на вашия център, за да се направи, макар и малка, но крачка напред в осъзнаването на този единствен шанс за много българи?
- Въпросът за донорството трябва да се превърне в част от гражданската дискусия у нас и в лично решение, по което всеки да има позиция.
Разбира се, това изисква образователна кампания, обучение още от училище, подготовка на лекари специалисти и психолози как да подхождат към семействата на пациенти в мозъчна смърт, откровени разговори между семейни лекари и техните пациенти за значимостта на донорството. Това се прави в страните с висок процент на донорство като Испания, Австрия, САЩ.
От 4 години Българският център по биоетика е част от международна платформа, която се занимава с проучване на правните, етическите и психо-социалните проблеми на донорството, с изкореняване на черния пазар на органи.
Ние работим за повишаване на професионалната култура на медицинските специалисти. Догодина нашият център ще е домакин на голяма международна среща на учени и медици от Европа и САЩ. Ще се разглеждат главно пътищата за насърчаване на живото донорство.
- Всички сме наясно, че родният закон за трансплантациите е меко казано несъвършен. Кои са най-сериозните му пропуски и кое се нуждае от спешен ремонт?
- Най-големият проблем е, че сега действащият закон е поставен на принципа на подразбиращо се съгласие, а не на изричното съгласие на всеки гражданин.
Като се имат предвид конкретните културни, исторически и политически условия у нас, важно е всеки гражданин да се чувства съпричастен, да има пряко заявен избор.
Успехът на донорството в една страна се определя от доверието на обществото в здравната система, нейните кадри и от ефективността на отговорните организации. В България тези условия все още липсват.
- От каква трансплантация се нуждаят нашите управляващи – на морал, на съчувствие или на отговорност за живота и здравето на хиляди българи? Откъде ще намерим донор?
- Това, от което най-много се нуждаят, е експертна оценка и компетентни анализи на проблемите на трансплантациите, както и на обществените нагласи.
Това, което наблюдаваме обаче, е серия от прибързани решения и популистки предизборни обещания за промяна в закона на парче, без достатъчно данни, анали и оценки на слабостите и проблемите.
Нужно е да се преодолее нагласата, че такива всеобхватни закони трябва да се формулират от група експерти и политици.
Дискусиите да се отворят за неправителствени организации с участието на философи, психолози и социолози. Трансплантационната практика у нас само ще спечели от деполитизацията и демократичния диалог.
