Доц. д-р Красимира Казалъкова: Без рехабилитация лечението не е завършено

Доц. д-р Красимира Казалъкова е родена в София. Завършила е Медицинската академия в столицата, има над 25 г. професионален опит и над 20 публикации в български и чужди научни списания. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” работи от 1998 г., първоначално в Клиниката по урология. От 2011 г. е началник на Отделението по физикална и рехабилитационна медицина в  националната спешна болница, което има екип от 40 души. Редовно участва в международни форуми, симпозиуми и конгреси. Член е на българската Асоциация по физикална и рехабилитационна медицина за болнична помощ.

• Доц. Казалъкова, с какво Ви привлече Вашата специалност?
• Най-вече с това, че ние имаме професионално съприкосновение с всички клиники и отделения, работим с най-разнообразни пациенти. А в уникална болница като „Пирогов“ работата ни е още по-предизвикателна, интересна и вълнуваща. Имаме възможността и отговорността да лекуваме пациенти със заболявания в много широк диапазон. Като започнем от хирургията и травматологията, преминем през вътрешните болести и неврохирургията, до термични травми и токсикология и разбира се, във всички тези области лекуваме и деца, които са много специфична група. Още като студентка в последния курс попаднах в „Пирогов“ на държавния стаж и тогава видях какво е практическото значение на рехабилитационната медицина. Тогава реших, че ще се занимавам с това, и то конкретно в тази болница. Ето че мечтата ми се сбъдна.

• 

   

• За колко време се изгражда един добър лекар по рехабилитационна медицина?
• Обучението на специализантите е 5 години. След това му трябват още 5 до 7 години, за да си изгради собствен стандарт, да навлезе в дълбочина. Преди това 6 години е следването по медицина, сами сметнете колко време и усилия отнема всичко това.
• Как задържате хората на работа при вас, специалността ви е много търсена в чужбина.
• Мога да Ви покажа огромно тесте с автобиографии и молби за работа! В „Пирогов“ не страдаме от липса на желаещи да работят при нас. При това водещото не е заплатата, а възможността да се изградят като много добри специалисти заради огромния и разнообразен обем от работа и екипния подход, който сме изградили.
• Засягате ли се, когато някой каже, че рехабилитацията е „периферна специалност“?
• Такива думи не могат да ме обидят, защото нито колегите ми в „Пирогов“, нито пациентите, на които всекидневно помагаме, мислят така. Само човек, който не познава в дълбочина работата ни, може да има такова мнение. Да, ние не спасяваме живота в момента на остър инцидент, но когато пациентът е стабилизиран в хода на тежко заболяване, нашата навременна и пълноценна намеса има много голямо значение – за по-нататъшното му подобрение и за качеството на живота му занапред. Уверявам Ви, че това се оценява от специалистите във всички клиники, които неотменно насочват пациентите към нас.
• Думите Ви намират потвърждение в това, което ми каза по време на интервю известен неврохирург, който заяви, че може да спаси болния, но в какво състояние ще бъде той дългосрочно, много зависи от рехабилитацията!
• Това е факт! Ние се намесваме още в най-ранния възможен етап след каквато и да е операция, след съдов инцидент, в хода на тежки вътрешни заболявания. И дори пациентите, които в началото са скептични, още след два-три дни усещат ползата и започват да ни търсят и максимално да съдействат. Не мога да Ви опиша колко много благодарствени писма получаваме…
• Във вашата специалност много навлязоха и технологиите, това може ли да замени и до каква степен лекарската преценка, интелектуалния ви труд?
• Сляпото и хаотично прилагане на каквито и да е методи и апарати без пълноценна лекарска преценка най-малкото няма да помогне, а в много случаи може да навреди. При нас са изградени множество алгоритми за различните ни дейности, но те не могат да се прилагат автоматично и буквално, защото всеки човек е уникален, а още повече всеки пациент. Много е важен балансът – нито слабо подготвен лекар с добра апаратура може да постигне успех, нито отлично подготвен лекар без апаратура може да помогне максимално. Точно затова се стремим на първо място да поддържаме чисто професионалното си ниво – и тримата лекари в отделението непрекъснато четем, участваме в конгреси, семинари и симпозиуми, следим какво става по света. И освен това с много усилия успяваме да си осигурим наистина добра апаратура. Мога да заявя, че ако от даден тип апарат в нашата специалност в България има само един, то той е в „Пирогов“!
• Какво всъщност е развитието на вашето отделение през последните години?
• През 2011 г. заварих апаратура от 1982-83 година. Затова основно чрез спонсорства започнахме обновяване. Решаващ момент беше спечелването на проект по „Българската Коледа“, по който ни доставиха изключително модерна апаратура за децата. След това вниманието се насочи към нас и започнахме клинични изпитвания на нови апарати в различни области. Когато такова изпитване приключи, повечето фирми ни оставяха апаратите и така се обзаведохме с много високотехнологична апаратура. Няма нещо важно, което да го нямаме. Може би още страдаме леко по отношение на уредите за лечебна физкултура, но се надявам и там да се намери решение.
• Какво още очаквате от здравната система, така че да е гарантирано на всеки пациент провеждането на необходимата рехабилитация и физиотерапия?
• Никога не можем да постигнем търсения резултат, докато един пациент с операция след травма е на болнично лечение. Винаги след това трябва да идва и амбулаторно. От април здравното министерство уреди една нова пътека за долекуване, която е 10 дни. Това е добре, ако не беше нищожната й цена от 400 лв. Сами сметнете за 40 лв. на ден какво може да направи болницата – тези пари могат ли да покрият битовите и режийните разходи, а да не говорим за лекарския, сестринския и рехабилитаторския труд! И тук става въпрос за долекуване на пациенти след голям и много голям обем по сложност операции! Рехабилитационните пътеки винаги са били недооценени, защото се възприемат като някаква опашка. Но ако пациентът не се долекува качествено след тежко заболяване, след това рискът за нови разходи за здравната система е огромен. Да не говорим за чисто човешкия аспект – невъзможността на един пациент да възстанови своя максимален потенциал. А има и още по-кратки пътеки. След смяна на става престоят е 6 дни. За това време ние как да го раздвижим, да го обучим да ходи, да качва стълби и т.н.? Той си отива у дома и има риск да се залежи, да направи декубитуси, инфекции. После пак трябва активно лечение, вместо първоначално да се положат адекватни и достатъчни усилия за пълното му възстановяване. Проблем има и с направленията за амбулаторни процедури при нас. Те също не дават достатъчна възможност за работа с пациентите по линия на НЗОК. Как да кажа на родителите на едно дете, че можем да работим с него 10 дни и след това трябва да заплащат?
• В масовото съзнание рехабилитацията и физиотерапията се свързват основно с помощ след травми, болки, инсулти. А с какво помагате например след една коремна операция?
• О, в много посоки – като се започне от превенция на вътрешните сраствания, преодоляване на локални инфекции в оперираната зона, намаляване на последствията от операцията върху кожата и подкожната тъкан.
• Въпреки че отделението не е от най-лъскавите на външен вид, виждам, че има огромен приток от пациенти…
• Хората отдавна разбраха, че не външният лукс е водещ в медицинската дейност. Да, добре е помещенията да са съвременни и да изглеждат добре, но основното си остава капацитетът на медицинския екип. А в това отношение „Пирогов“ отдавна се е доказал!

 

 

 

Сподели във Facebook