И емпиричната антибиотична терапия има своите правила

- Проф. Митов, от много време се дискутира опасността все повече болестотворни бактерии да станат резистентни към антибиотиците заради неправилната им употреба. Къде стои България по отношение на тази опасност?

- Този проблем съществува от много години и вече в световен мащаб е факт резистентността на редица патогенни и условно патогенни бактерии към съществуващите антимикробни средства. Причината е нерационалната употреба на антибиотиците, които много често се предписват, без да е направено микробиологично изследване. За да се намали антибиотичната резистентност, идеалният вариант е да се изолира бактериалният или гъбичният причинител на дадена инфекция и да се изследва на какъв антибиотик е чувствителен. Лечението на сляпо много често води до резистентност, но и до неефективност на терапията по отношение на конкретното заболяване при пациента. Все пак нашата страна не е в най-неблагоприятна ситуация, ние сме някъде по средата. Най-сериозно е положението в южните части на света, а най-добре са в северните държави, където никой не продава свободно антибиотици, а лекарите спазват алгоритъма за предписването им. Недопустимо е пациентът сам да отива в аптеката и да иска „някакъв антибиотик за хрема, за температура“ и за други оплаквания.

- Оправданието и на лекарите, и на пациентите за предписването на антибиотик без микробиологично изследване е, че резултатите се бавят два-три дни, а през това време човек може да се влоши…

- Всичко е въпрос на конкретна лекарска преценка! Неслучайно има създадени правила за така наречената емпирична употреба на антибиотици, когато това се налага. Лекуващият лекар може да прецени дали изчакването на микробиологичния резултат е оправдано, или трябва да започне веднага терапията. Но дори в тези случаи е добре да се вземе проба, а след излизането на резултата да се види дали предписаният антибиотик е подходящ, или трябва да се замени с друг, според антибиограмата.

- Винаги ли е възможно да се изолира причинител?

- За съжаление не, а и невинаги изолираните бактерии трябва да се приемат за причинител. Например в устната кухина живеят около 300–400 вида микроорганизми. Затова един микробиологичен лабораторен резултат трябва да бъде подложен на критична оценка от специалиста. Защото понякога може да се окаже, че е започнато лечение срещу нормалната и дори срещу полезната микрофлора… Винаги трябва да се мисли дали това, което е изолирано като микроорганизми, има отношение към конкретното заболяване. Възможно е клиничната картина и други изследвания да насочват към бактериална инфекция, без да може да се установи конкретният причинител. Точно тогава се прилага емпиричната терапия. Правилата за нея са изведени чрез редица популационни изследвания в рамките на няколко години. Установява се какви микроорганизми в дадена държава причиняват най-често определени инфекции, например бронхопневмонии, и към кои групи антимикробни средства тези микроорганизми са чувствителни. Така съответните препарати влизат в препоръките за емпирична терапия.

- Какъв е шансът по-бързо да могат да се изолират причинителите на инфекции и съответно да се определя правилното лекарство?

- Вече има такава апаратура, дори причинителят може да се докаже в клиничния материал, без да има нужда да се изолира, включително и да се определи неговата чувствителност и резистентност. Говорим за резултат в рамките на часове, най-късно до един ден. А при вирусните причинители и в по-кратки срокове. Но тук основната пречка е в цената на тази апаратура, както и на консумативите. Вече има от най-модерните апарати в някои частни лаборатории. Но като цяло у нас микробиологичните лаборатории са много и раздробени, което пречи да се съсредоточат финансови средства, съответно апаратура и най-важното – квалифицирани специалисти. А в нашата област познанията на лекаря, неговата интерпретация на резултатите имат много съществено значение. Докато в клиничната лаборатория повечето резултати са изцяло апаратни, в микробиологията не е така. Решението е лабораториите да се окрупнят и така да разполагат с много по-сериозни материални и кадрови ресурси. Не може от звена с един микробиолог да очакваме чудеса.

- Каква е опасността, ако антибиотикът е предписан според правилата, напр. за пет дни, а пациентът го спре на третия ден?

- Тогава има опасност от рецидивиране на заболяването. Затова не трябва своеволно да се променя нито продължителността на терапията, нито дозата, нито видът на антимикробния агент. Но когато един антибиотик е изписан например при вирусна инфекция, той няма как да повлияе на хода на заболяването и пациентите започват да мислят, че препаратът е „слаб“.

- Хората често очакват антибиотикът бързо да повлияе на симптомите – на температурата, на кашлицата, на общото състояние…

- Дори при доказана бактериална инфекция и правилно подбран антибиотик той няма как да прекрати симптомите за броени часове. Става въпрос за сложни процеси в организма, които изискват комплексен подход. Болният трябва да остане у дома в покой, да приема течности, витамини и симптоматични средства; при белодробна инфекция да се добавят отхрачващи препарати и т.н.

- Забавя ли се скоростта, с която се откриват нови антимикробни средства?

- Почти не се откриват и това има своето логично биологично обяснение. Антибиотиците се произвеждат от природно съществуващи микроорганизми – бактерии и гъбички. Те продуцират специфични вещества, за да се борят едни срещу други. За изминалите 60 години науката е установила и използвала почти всички възможности за изолиране на антибиотици. След това много от тях са химически модифицирани, а има и изцяло синтетични антимикробни агенти. Но бактериите са изключително пластични и успяват бързо да изградят защита срещу антибиотиците – въпросната резистентност. Така един нов препарат след 10-15 години става много по-малко ефективен. Изходът е в рационалната употреба на съществуващите антибиотици, за да ни служат ефективно максимално дълго време.