.jpg)
Ябълката от райските градини
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
През последните години наред с кестените райската ябълка постепенно се превърна в неизменен символ на есента и предвестник на настъпващата зима. Доскоро почти непознат, този красив плод започна масово да се предлага и на нашия пазар, печелейки все повече и повече почитатели.
Ботаническото наименование на райската ябълка (Diospyros kaki) има гръцки произход и означава „божествен огън”. Според специалистите в света съществуват най-малко 200 разновидности на райската ябълка. Плодовете на повечето от тях са от златисто-жълти до червено-оранжеви, но има и изключения. Например т.нар. черна южноамериканска ябълка, която е със зелен цвят и с тегло до 900 г. При съзряването си тя придобива цвета и вкуса на тъмен шоколад.
Макар и дърво, характерно за субтропичния пояс, повечето от неговите разновидности издържат сериозни студове – до минус 20 0С. На височина то достига до 10 метра. Цъфти в края на май с бели, жълтеникави или зеленикави цветове и обикновено започва да плододава след третата година от засаждането.
Райската ябълка е дългоживеещо дърво – в околностите на Пекин се срещат такива с твърде „достолепна” възраст – около 500 години! Напук на битуващото схващане, че всички плодове са най-полезни непосредствено след откъсването им, тези на райската ябълка се консумират след известно „лагеруване”, когато станат „полупрозрачни”, с по-наситен цвят, а месестата им част придобие кремообразна консистенция. Характерна особеност на повечето плодове на райската ябълка е тяхната тръпчивост, дължаща се на присъствието в тях на значителни количества разтворими танини. В хода на съзряването на плодовете това усещане отслабва, но си остава достатъчно значимо и неприятно за мнозина.
Неговото пълно отстраняване се постига чрез потапяне на плодовете в продължение на 10 часа в загрята до около 400С вода или при съхранение в атмосфера на въглероден диоксид (80-90%) или етанол в продължение на 24 часа (например в полиетиленов плик), каквато практика има в Япония. Ефектът на тези въздействия се дължи на образуването на веществото ацеталдехид, който свързва и инактивира танина. Аналогичен резултат се постига и чрез замразяването на плодовете във фризер, което те понасят много добре. При размразяването им неприятното усещане се изгубва. Установено е, че тръпчивият вкус на плодовете престава да се чувства, когато съдържанието на разтворими танини в тях спадне под 0,1 г/100 г.
Жълто-оранжевият цвят на райската ябълка се дължи на високото съдържание на каротини, ликопени и ксантини – растителни пигменти с мощно антиоксидантно действие.
Освен като антиоксиданти, които предпазват клетките на организма от атаките на свободните радикали и процесите на стареене, тези вещества имат и редица други полезни въздействия върху организма. Например бета-каротинът в черния дроб се превръща в ретинол – активната форма на важния за човешкия организъм витамин А. Той спомага за добрата клетъчна комуникация, за развитието и растежа на костната система, зъбите, косата и ноктите, способства за укрепване на имунната система, на зрението и т.н. Ликопените нормализират нивото на холестерола, кръвното налягане, противопоставят се на различни възпалителни процеси и имат силно антиканцерогенно действие. Ксантините са силни бронходилататори.
Неслучайно райската ябълка е признато лечебно средство при настинка и кашлица, съпроводени с отделяне на секрет и запушване на горните дихателни пътища. Тя има укрепващо действие върху белите дробове, подобрявайки тяхното функциониране, особено чувствително при пушачите. Райската ябълка се препоръчва и като ефективно профилактично средство по време на грипна епидемия. В плодовете й се съдържат и редица други полезни за организма вещества – въглехидрати (до 23%), протеини (0,7%), липиди (0,3%), биофлавоноиди, органични киселини (лимонена, ябълчна), фибри, витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, С), както и редица ценни минерали (калий, калций, магнезий, мед, цинк, желязо, манган, никел, кобалт, йод, фосфор и др.).
Основната част от въглехидратите (около 75%) представляват монозахаридите глюкоза и фруктоза, като съдържанието на последната обикновено е малко по-високо. Тези прости захари подпомагат дейността на сърдечния мускул и спомагат за добрия тонус на сърдечносъдовата система. Любопитно е, че независимо от относително високото съдържание на лесноусвоими въглехидрати гликемичният индекс на райската ябълка не е висок и съставлява 44,77, т.е. разположен е в долната граница на храните със средна стойност на този показател. Независимо от това консумирането й от диабетици не е препоръчително.
Райската ябълка съдържа над два пъти повече фибри от ябълката, което я прави изключително полезна при разстройство на храносмилателната система. В основната си част фибрите в райската ябълка съставляват пектин (0,5-1%), целулоза и хемицелулоза. Кремообразната консистенция на напълно зрелите плодове се дължи основно на пектина. Изключително богатият набор от нутриенти в плодовете на райската ябълка я превръщат в храна с подчертано тонизиращо действие върху организма.
Тя е отлично средство за подобряване на апетита, повишаване на работоспособността и за профилактика на атеросклерозата и сърдечносъдовите болести.
По изброените въздействия тя дори превъзхожда ябълката. Райската ябълка има благотворно влияние върху нервната система – действа успокоително, повишава съпротивляемостта на организма срещу стрес и укрепва съня. Тя прогонва тъгата и депресията и извиква ведро и оптимистично настроение. Нейното пикочогонно действие и способността й да препятства образуването на бъбречни камъни са добре известни в народната медицина. Райската ябълка има подчертан бактерициден ефект, особено по отношение на бактериите, атакуващи стомашно-чревния тракт. Калоричността й е относително висока – от 62 до 84 ккал (270-360 кJ)/100 г, което по този показател я разполага между черешите и гроздето.
Освен за консумиране в прясно състояние в много страни този екзотичен плод се използва за производство на разнообразни алкохолни напитки, сладка, дресинги и др. Сушените плодове, които са твърде популярни, са изключително вкусни и съхраняват основната част от ценните вещества, съдържащи се в пресните плодове.
За мнозина може би ще бъде изненадващ фактът, че райската ябълка принадлежи към семейство Абаносови (Ebenaceae) и нейната дървесина е високо ценена. От нея се изработват мебели, музикални инструменти и красиви украшения. В древна Гърция със своите невероятни лечебни и тонизиращи качества райската ябълка била известна като „храна на боговете”. Всичко, което в наши дни знаем за този невероятен плод, доказва, че древните са били напълно прави.
За родина на райската ябълка се счита Китай, където има многовековни традиции в използването на нейните уникални плодове. Според някои изследователи дървото води началото си от Япония, в която това дърво също е изключително разпространено. Първото ботаническо описание на райската ябълка датира от 1776 г. и е дело на шведския натуралист Карл Тунберг, работил като лекар в Япония – ученик и сътрудник на небезизвестния Карл фон Линей. В онези години Япония била изключително затворена страна и нейната уникална флора била напълно непозната за външния свят.
Своите наблюдения и изследвания ученият събрал в забележителния си труд «Флора японика», в който намерили място редица забележителни растителни видове от Страната на изгряващото слънце. За екзотичното дърво и неговите красиви и вкусни плодове останалият свят узнал едва в средата на XVIII век. В Европа най-напред е пренесено във Франция, а след това и в останалите Средиземноморски страни. Приблизително по същото време прекосява Атлантическия океан и се разпространява из Новия свят. В България райската ябълка попада през 40-те години на миналия век, но дълго време си остава екзотичен вид, представляващ със своите златисто-оранжеви плодове невероятно красива гледка на фона на вече оголените клони на останалите дървета.
