Има ли общовалидно нормално кръвно налягане
Днес повечето хора не си спомнят, но само преди две-три десетилетия дори лекари уверяваха пациентите си, че артериалното им налягане е нормално да бъде „сто плюс годините“. Т.е. ако си на 70 г., за теб няма проблем кръвното ти да е 170 мм живачен стълб. И много хора се чувстваха привидно добре с такива стойности, защото хипертонията е коварна работа – привикваш към високите стойности, нищо не те боли, нямаш оплаквания. Но отвътре те дълбае неминуемо. Въпрос на предразположение и комбинация от други заболявания и увреждащи фактори е точно какво ни очаква – инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност, аневризъм, бъбречна недостатъчност и още редица „екстри“…
Добрата новина е, че медицинската наука вече със сигурност установи вредата от високото кръвно. По това няма спор. И все пак стои въпросът кое налягане е нормално. В учебниците по биология от прогимназията обикновено пише 120 на 80. Да, това е ОК. Но какво означават стойности 105 на 60 или 138 на 82? И оправдан ли е страхът от така нареченото „събиране на границите на кръвното“.
Всъщност няма точни общовалидни граници за нормално кръвно. Говори се за така наречените таргетни стойности, т.е. какво артериално налягане е целта при конкретния пациент. Това зависи основно от възрастта, от персоналния сърдечносъдов риск и от придружаващите заболявания. Обикновено в препоръките си лекарите се движат в стойностите между 120 и 140 мм за систолната граница (горното кръвно) и 80 и 90 мм за диастолната (долното). Ако пациентът има само хипертония без други рискови фактори като висок холестерол и диабет, исхемична болест на сърцето, допустимо е на фона на лечението кръвното му да бъде в горната скала на препоръчваното, т.е. около 140. Но ако е с изброените заболявания, стремежът ще е към по-голямо понижение на налягането. От друга страна, при пациентите над 80-годишна възраст вече се допускат стойности до 150 мм за горната граница.
По отношение на страха от изравняване на стойностите, той е напълно неоправдан.
Кръвта не тече в кръвоносната система заради разликата между горното и долното кръвно. Т.е. нищо драматично няма да се случи, ако налягането е например 100 на 90 или 120 на 110. В тези случаи се наблюдава повишено диастолно кръвно. Но това не може да предизвика припадък, загуба на съзнание и т.н. А ако човек не се чувства добре при такова кръвно, причината може да е в това, че горната граница е по-ниска от обичайната за пациента. Трябва да се има предвид, че ниското кръвно трябва да ви безпокои само ако предизвиква симптоми, напр. световъртеж, слабост, причерняване. В тези случаи просто легнете, за да се оросява по-добре главата, и изпийте две чаши течност.
Друг широкоразпространен мит е, че след като налягането се нормализира, лекарствата за кръвно могат да бъдат спрени.
Това е изключителна грешка, която може да доведе до сериозни последици. Всъщност артериалната хипертония все още не може да бъде излекувана дефинитивно, с изключение на някои случаи на т.нар. симптоматична хипертония, дължаща се на определени ендокринни тумори и стеснения на бъбречните артерии. Засега медицината е постигнала възможността за добър контрол на хипертонията чрез медикаменти, най-често в различни комбинации. Внезапното им произволно спиране може да доведе до хипертонични кризи, съдови инциденти и рязко влошаване на здравето. На фона на лечението кръвното се нормализира именно благодарение на лекарствата. Само лекарят може да прецени дали и кога има нужда от корекция в терапията.
Никога не измервайте кръвното с апаратче за китката. Тези уреди са за млади и здрави хора. При хипертониците е задължителен маншетът за мишницата. Кръвното трябва да се мери контролно сутрин преди ставане от леглото и вечер, след като легнете, а също и при някакви съмнителни симптоми – главоболие, зачервяване, сърцебиене и т.н.