Инулинът - брилянтното прозрение на природата

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

По презумпция, известна единствено на Твореца, въглехидратите, които са продукт на величествения процес – фотосинтезата, са поставени в основата на енергийната система на огромен брой организми на нашата планета, в това число и на човека. Изходни вещества за този уникален процес, ключова роля в който играят слънчевите лъчи, са две вещества, които са в изобилие на Земята – вода и въглероден диоксид. Т.е. продуктите на този процес, съчетаващ по удивителен начин простота и гениалност – въглехидратите, са своеобразен акумулатор, в който се съхранява неизчерпаемата енергия на нашето светило.

В невероятното многообразие от въглехидрати с най-голям дял са две вещества, които са полимери на глюкозата – нишестето и целулозата. Именно чрез разлагането на молекулата на глюкозата в живите организми се „отключва” скритата слънчева енергия, която вдъхва живот на всички органи и системи в тях. В своето гениално прозрение обаче природата е предвидила и решения, които ни удивяват със своето остроумие и брилянтност. Това се отнася например за инулина – полимер на друг прост въглехидрат – фруктозата.

Оказа се, че пред това необичайно вещество  е поставена една наистина уникална задача – да осигури храна за дружествената микрофлора, обитаваща дебелото черво на човешкия организъм. Нейната изключително важна роля за състоянието на имунната система  на човека и неговия здравен статус с абсолютна категоричност беше установена едва през последните десетилетия.

Известно е, че в човешкия организъм обитават около 100 трилиона бактерии с обща маса около 4 килограма.
Близо два килограма от тях (бифидобактерии, лактобактерии, чревни пръчици и др.) обитават храносмилателния тракт (главно червата) и активно спомагат за преработването и утилизирането на храната. За жалост човешкият организъм не е толкова съвършен и не разполага с нужните ензими за разграждане на немалка част от постъпващите в него вещества. И тук на помощ идват те – бактериите, които спомагат за усвояването на редица сложни протеини, мазнини и въглехидрати, включват се в метаболизма на холестерола, на жлъчните и мастните киселини, холина и т.н.

В резултат на микробиалния метаболизъм се образуват редица вещества – аминокиселини, мастни киселини и др., които организмът използва за синтез на нови продукти или като източник на енергия. В своята „трудова” и изключително полезна за организма дейност тези бактерии произвеждат и букет от безценни вещества – витамини (В1, В2, В3, В5, В6, В9, В12, К), както и субстанции, които регулират правилната дейност на червата – индол, фенол, скатол. Достоверно е установено, че, разлагайки някои сложни продукти от обмяната на веществата и канцерогени, те предпазват човешкия организъм от мутации и онкологични заболявания. Съществува достатъчно обосновано мнение, че 70-80% от имунната защита на човека черпи своята сила именно от обитаващите червата микроорганизми.

Ролята на този уникален по численост жив свят е тъй голяма и многообхватна, че редица изследователи възприемат човека и бактериите в него като един необичайно сложен свръхорганизъм. Уникалността на инулина се състои в това, че той почти безпрепятствено преминава през агресивната киселинност на стомашния сок, устоява на действието на множеството ензими на стомашно-чревния тракт и за разлика от всички хранителни вещества, които се разлагат под тяхното действие, достига до неговия край – дебелото черво, където обитават бифидо- и лактобактериите. Последните разполагат с нужния ензим – инулаза, за неговото разграждане до фруктоза, която те използват за жизнената си дейност и популация.

След попадането му в стомаха само незначителна част от инулина претърпява промени – разграждане до по-късоверижни полимери и молекули фруктоза. Основната част от него по пътя си към дебелото черво улавя редица вредни за организма вещества – тежки метали, радионуклиди, холестерол, мастни киселини и токсини, попаднали в организма отвън или представляващи продукти на болестотворните микроорганизми. Т.е. преди да изпълни основното си предназначение – осигуряването на питателна среда за дружествените бактерии (пребиотично действие), пътем той „премита” и изчиства храносмилателния тракт от огромен брой вредни за човешкия организъм субстанции,осъществявайки ентерална (през храносмилателния тракт)  и системна (на целия организъм) детоксикация.

Стимулирането на дружествената микрофлора има и един друг, макар и косвен, но изключително благоприятен ефект – потискане на вредната, патогенна микрофлора, която продуцира редица канцерогенни вещества. Т.е. инулинът усилва в значителна степен т.нар. колониална резистентност на организма – препятстване на размножаването на патогенните микроорганизми. По категоричен начин е установено, че в 95% от случаите ракът на дебелото черво се дължи на лошо състояние на микрофлората в него (неблагоприятно съотношение между полезните и вредните микроорганизми) и само в 5% – на наследствени фактори. Предвид на действието му инулинът се възприема като изключително ефективно средство за превенция на раковите заболявания и в частност на рака на дебелото черво. Важна роля при това играе продуцираната от микроорганизмите бутанова (маслена) киселина, която унищожава раковите клетки още в началния етап на тяхната поява.

Интензивните изследвания върху физиологичното действие на инулина установиха и редица други негови полезни за организма ефекти. Установено е например, че той спомага за усвояването на витамините и минералите от организма, особено на калция, магнезия, медта, желязото и фосфора. Например благодарение на инулина усвояването на калция нараства с цели 30%.  Подобрявайки усвояемостта на магнезия, инулинът оказва косвено благотворно въздействие върху организма в редица направления. Известно е, че магнезият влиза в състава и влияе върху повече от 300 ензима, които регулират дейността на сърдечносъдовата система и състоянието на липидния обмен. Редица изследвания показват, че инулинът понижава нивото на холестерола и триглицеридите, както и това на глюкозата у болните от диабет.

Синята агава, отличаваща се с високо съдържание на особена форма на силно разклонен инулин, в продължение на столетия се използва като ефективно средство за профилактика и лечение на захарен диабет. Любопитна подробност е, че инулинът на синята агава способства за намаляване нивото на глюкоза само при повишено нейно съдържание и не засяга нормалното.

Специалистите твърдят, че ежедневният прием на 3-5 г инулин способства за нормализиране на обменните процеси в организма у диабетици, както и у пациенти с инсулт и инфаркт. Неотдавна австралийски учени установиха, че инулинът по своеобразен начин стимулира определени елементи на имунната защита. В частност те установиха, че това вещество ускорява движението на белите кръвни телца в областта на инфекцията, което води до по-скорошното й ликвидиране. Действието на инулина за нормализирането на телесната маса също се смята за безспорно доказано.

Инулинът е най-използваният в света пребиотик,
чието годишно производство се оценява на повече от сто хиляди тона, като част от това количество се насочва за получаване на фруктоза. Колкото по-дълги са полимерните вериги на инулина, толкова по-изразени са неговите положителни въздействия върху организма. В по-голямата си част той се произвежда от кореноплодите на цикорията (Cicorium Intybus), образуващи се през първата година на вегетация на растението. Въпреки че съдържанието на инулин в тях (16%) е аналогично на това в кореноплодите на топинамбура, цикорията се предпочита именно поради това, че съдържащият се в нея инулин е с по-дълги полимерни вериги. На американския континент за целта се използва агавата и продуктът носи наименованието агавин.
Освен целебни инулинът притежава и някои чисто технологични достойнства – способността да придава „маслена” наситеност и консистенция на хранителните продукти. По такъв начин дори и нискомасленото диетично кисело мляко придобива органолептичните качества на високомаслен продукт.

Инулинът, който в наши дни е обект на задълбочени изследвания, е открит преди около две столетия в корените на растението Inula helenium (бял оман), от което получава своето наименование. Магическото действие на редица растения, които го съдържат – белия оман, топинамбура (гулията), глухарчето, артишока, чесъна, аспержите, агавата и др., е познато на човека от векове. Например целебните свойства на синята агава са били известни на индианците от Северна Америка преди не по-малко от две хиляди години. Изследвайки състава на отделните части на тези растения, дълги години учените търсят връзката между веществата в тях и дълбоко закодираните им лечебни сили. И загадката беше разкрита – всички тези растения съдържат значителни количества инулин.

gpopov_bg@yahoo.com

 

Сподели във Facebook