Жена с присадена матка роди бебе
Авангардната процедура бе представена за първи път в България от проф. Милан Миленкович от водещия шведски екип
Лиляна ФИЛИПОВА
Светът се зарадва на поредното чудо в медицината – на бял свят се появи първото бебе от присадена матка. 35-годишна пациентка с вродена агенезия на матката (синдром на Rokitansky-Kuster-Hauser) получи жизненоважния детероден орган от 61-годишна жена. Авангардният случай е факт от септември 2014 г., но бе представен за първи път у нас пред участниците в XVI конгрес по репродуктивна медицина в Боровец от проф. Милан Миленкович от водещия шведски екип, извършил трансплантацията.
Донорката няма роднинска връзка с майката, има 2 раждания и е била след менопауза. Преди трансплантацията реципиентката и партньорът й са извършили инвитро процедура, в резултат на която са получени 11 замразени ембриона, обясни проф. Миленкович.
Забременяването става 1 г. след трансплантирането на матката още при първия единичен ембриотрансфер. По време на цялата бременност бебето се развива добре, а ултразвуковото изследване показва нормален кръвоток в маточните артерии и пъпната връв. През 31 гестационна седмица пациентката е хоспитализирана с прееклампсия, а 16 часа по-късно бебето е родено с цезарово сечение.
Новороденото живо и здраво момиченце е с тегло 1785 г. Майката е изписана на петия ден от болницата, без да се наложат кръвопреливане и интензивни грижи, а детето е изписано в добро здравословно състояние на десетия ден.
Този успех не е случайност, а резултат от 15-годишни системни изследвания и подготовка. Преди това неуспешни опити са правени в Саудитска Арабия и в Турция.
Процедурата е дело на мултидисциплинарен екип. 10 хирурзи работят едновременно в 2 операционни – едните по изваждането, другите по трансплантирането на матката, обясни проф. Миленкович. По думите му едно от най-сериозните предизвикателства пред екипа е бил рискът от отхвърляне на присадения орган. Той е категоричен, че няма опасност от вродени малформации.
Присаждането на матка е изключително авангардно достижение на съвременната гинекологична хирургия и репродуктивна медицина, коментира д-р Таня Тимева, председател на Българската асоциация по репродуктивно здраве. По думите й в момента български екипи, включително в Медицински комплекс „Д-р Щерев”, работят, за да могат да предложат в близко бъдеще и на родните пациентки тази възможност.
Доц. Атанас Щерев: У нас световните новости идват с около 10 години закъснение
-Доц. Щерев, колко значимо постижение е трансплантацията на матка?
-Това не е нещо по-сложно от трансплантацията на сърце или на черен дроб. Но очакванията на обществото са много по-големи заради атрактивната дейност на този орган – матката се трансплантира, след това тя менструира, имплантира се ембрион, който нараства, и се ражда живо и здраво дете.
-Можем ли да очакваме това да стане рутинна процедура и у нас?
-Подобни постижения зависят от общото социално-икономическо положение. Ние сме бедна страна и световните новости се случват средно с 10 години закъснение. Така беше с инвитро оплождането, след това с ИКСИ. Същото бе и с трансплантацията на сърце. Както отбеляза проф. Миленкович, за една трансплантация на матка трябва да се предвидят близо 100 хил. евро.
-Все пак доста се пораздвижиха инвитро процедурите в последните години. Има много клиники. Работят ли всички еднакво качествено?
-Ние в Българската асоциация по репродуктивно здраве отдавна настояваме всяка клиника да представя резултатите си. Има като че ли някаква съпротива, но дължим това на пациентите. Европейската практика предполага всяка клиника да обяви колко пациенти е третирала, какъв е процентът на успешност при дадена процедура, колко са усложненията.
Други новини от форума търсете на credoweb.bg