.jpg)
Кога хиперсексуалността се превръща в проблем
Има много термини, които описват поведението на хората, обсебени от мисълта за секс – натрапчиво сексуално разстройство, промискуитет, сексуална пристрастеност, нимфомания. Често хиперсексуалността става повод за шеги и вицове, но за самите засегнати състоянието често е причина за притеснение, защото може да промени в негативен план целия им живот – работата, здравето, контактите с околните и други аспекти от всекидневието.
Натрапчивото сексуално разстройство може да се изразява в желание за постоянно удовлетворяване на половия нагон по общоприетите начини, често с безразборни контакти, но може да включва поведение, фантазии и действия извън културните, правните и моралните норми на обществото.
Повечето хора в определени периоди от живота си преминават през състояние на физиологично засилен интерес към секса, без това да е признак на отклонение. Обикновено в началото на половия живот младежите изпитват постоянно желание за сексуални контакти – нещо като необходимост от начално засищане със „забранения плод”.
Сексуалното поведение се определя като проблематично, ако - от една страна - самият човек не може да го контролира и – от друга страна – ако става въпрос за практики, обявени от закона за наказуеми, каквито са изнасилванията, блудствата, педофилията и др.
Един от признаците на натрапчивото сексуално разстройство е липсата на чувство на удовлетворение въпреки интензивните и разнообразни сексуални практики и често множество партньори. Когато такова поведение се явява като своеобразно бягство от други проблеми – самота, стрес, тревожност, депресия, това със сигурност води до междуличностни конфликти. Защото сексът при хората не е само физиологична потребност, но и висша форма на общуване, която сериозно се накърнява от „механичния” подход към акта.
Проблем имат и хората, които въпреки осъзнатия риск да се заразят или да предадат на другите различни заболявания, включително СПИН, не могат да се откажат от рисковото си поведение. Такова поведение включва и невъзможност от въздържане дори когато засегнатият рискува да загуби работата си, да се раздели с постоянния си партньор или да има проблеми със закона.
Науката все още не е изяснила причините за сексуалната обсебеност. Някои от възможните причини са:
• Дисбаланс на специфични вещества в мозъка, наречени невротрансмитери като серотонин, допамин и норепинефрин. Те имат връзка и с регулацията на настроението.
• Промяна в равнището на половите хормони. Андрогените са хормони, които се съдържат в организма и на мъжете, и на жените. Въпреки че те имат ключова роля в определянето на сексуалните желания, все още не е напълно ясно как могат да отключат хиперсексуалност.
• Определени състояния и заболявания, които засягат специфични зони в мозъка, имат отношение към сексуалното поведение. Някои видове травми, операции на мозъка, множествена склероза, специфични форми на епилепсия, както и част от лекарствата срещу паркинсонизъм могат да променят сексуалното поведение.
Хиперсексуалността се среща и при двата пола, но е по-честа при мъжете. Също така няма значение дали съответният човек е хетеро- или хомосексуален.
По-често състоянието засяга хора, злоупотребяващи с алкохол или медикаменти. Други поведенчески разстройства също имат значение.
В медицинските среди все още има различни мнения кога едно сексуално поведение прекрачва границата. Затова в момента се оказва помощ основно на хора, които сами смятат, че имат проблем. Винаги се започва с психотерапия, но има и различни психоактивни и хормонални медикаменти, които могат да помогнат под строг лекарски контрол. (ЖД)
