.jpg)
Лъжа е, че пушенето може и да е полезно!
Д-р София Ангелова, дм, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести, завеждащ кабинет за борба с тютюнопушенето
Отдавна се разпространяват твърдения, че тютюневият дим можел да има и ползи за здравето. Всъщност през ХVІ век се е смятало, че тютюнът има лечебни свойства. Но почти по същото време се появяват и първите източници за вредата от тютюнопушенето.
През 1761 г. доктор Джон Хил провел първото клинично проучване за въздействието на тютюна и установил, че смъркането на тютюн предизвиква рак на носната кухина. Първият лекар, установил връзката между рака на белия дроб и тютюнопушенето, е L. Adler през 1912 г.
Оттогава е натрупан фактически материал за пушенето като фактор за риска от развитие на редица заболявания на белия дроб, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, язва на стомаха, ендокринни заболявания и много други патологични изменения в човешкия организъм. В началото на ХХ век се увеличава броят на научните доказателства за вредата от тютюнопушенето. През 1930 г. изследователи от Кьолн установили статистическа взаимовръзка между тютюнопушенето и рака на белия дроб. През 1938 г. Джон Хопкинс публикува наблюдение върху 6138 мъже, при които установява, че само 45% от пушачите доживяват 60 г., а 65% от непушачите достигат до тази възраст. Опасността от пасивното пушене е осъзната също отдавна. През 1928 г. немският лекар Шонхер изразил предположение, че развитието на рак на белия дроб при жените се дължи на вдишване на тютюнев дим при пушене на съпрузите им. И днес могъщи тютюневи компании са готови на всичко заради своите комерсиални интереси.
Много пушачи живеят със заблудата, че цигарите защитават от болестта на Паркинсон.
Известно е, че болестта на Паркинсон се характеризира с намаляване концентрацията на допамин и загуба на допаминергични неврони. Защитният ефект на тютюнопушенето се обяснява с факта, че никотинът повишава нивата на допамин в мозъка, но в повечето изследвания се отбелязва, че пушенето снижава риска от заболяване от болестта на Паркинсон в относително младата възраст, но във възрастта над 65 г. не оказва защитно действие. Правени са опити за лечение на болестта на Паркинсон с никотин (никотинови лепенки, никотинови дъвки) в Германия, Канада и Австрия, сравнявани с контролна група с плацебо. Данните отчитат дори влошаване на състоянието на пациентите (СЗО, 2001 г.). Дори и да се приеме наличие на защитен ефект на тютюневия дим срещу болестта на Паркинсон, не трябва да забравяме, че болните от тази болест в България са 24 000 (по данни на пациентската организация), докато болните от ХОББ (болестта на пушачите) са над 400 000 (по данни на Дружеството по белодробни болести), или ако един пушач се спаси от болестта на Паркинсон, то 17 ще се разболеят от ХОББ, предизвикана от силно агресивното действие на тютюневия дим върху дихателните пътища! Изборът е на самите пушачи!
Съществува мит сред пушачите, че тютюнопушенето им помага да мислят и засилва паметта им.
Да, в първите минути след вдишване на тютюневия дим никотинът има възбуждащо действие, защото се свързва с никотиновите рецептори и води до отделяне на допамин, който прави пушачите „щастливи”, но за кратко време, защото след това количеството му намалява, което подкарва пушачите към нова цигара. И така се вплитат в мрежите на зависимостта. Това обаче е изключително благоприятно за тютюневите компании, които в своите бляскави реклами твърдят, че „тютюнопушенето успокоява”, „помага да се забравят неприятностите”, „ободрява”, „концентрира” и „подобрява паметта”. Но научните изследвания доказват, че никотинът свива кръвоносните съдове и поддържа възпалителните изменения в тях с образуване на атеросклеротични плаки, което води до нарушено кръвообращение и намалява притока на кислород до мозъка, което в крайна сметка довежда до намаляването на интелектуалния потенциал. До такъв извод са стигнали и учените от Лондонския институт по социометрия, които са изследвали 650 пушачи на възраст над 64 години (2004 г.).
Някои пушачи казват, че се страхуват да спрат цигарите рязко, за да не се разболеят от инфаркт.
По данни на СЗО преустановяването на тютюнопушенето корелира с намаляване на смъртността. В хода на най-продължителното в историята 50-годишно изследване на британските лекари, окончателните резултати от което са публикувани през 2004 г., е установено, че този, който преустанови тютюнопушенето към 60 г., преживява средно с 3 г. по-дълго от тези, които продължават да пушат. Тези, които спират цигарите към 50 г., удължават с 4 г. живота си, а към 40 г. преживяват 9 г. по-дълго. Спрелите да пушат на 30 г. практически живеят колкото непушачите.
Съществува още едно твърдение сред пушачите - че ще напълнеят след спиране на цигарите, поради което остават верни на принципа си „по-добре пушач, отколкото дебел”.
Не оспорвам твърдението, че тютюнопушенето потиска апетита и засилва обмяната на веществата, тъй като е установено, че това се дължи на действието на никотина. Повишаване на теглото след спиране на цигарите може да се овладее с нискокалорийна диета и физически упражнения. И най-важно е, отказвайки цигарите, пушачите да не ги заместват с хапване! Едно изследване показва, че при жени на средна възраст след преустановяване на тютюнопушенето теглото се повишава с 2,4 кг, но сред тези, които са правили физически упражнения, увеличението на теглото е само от 1,3 до 1,8 кг. Изборът отново е на пушачите!
Много пушачи, водени от криворазбраното удоволствие да пушат, смятат, че пасивното пушене не вреди на хората около тях.
Медицинската наука е категорична. Данните от проучване на J. Repace и A. Lowrey (2004 г.) доказват, че пасивният пушач, който се намира в помещение с активен пушач в продължение на един час, вдишва такава доза на някои газообразни вещества, съдържащи се в тютюневия дим, която е равносилна на изпушването на половин цигара. Авторите правят заключение, че пасивните пушачи вдишват 14 мг висококанцерогенни вещества, съдържащи се в тютюневия дим, които се задържат в белите им дробове 70 дни. При престой в закрито помещение, където се пуши в продължение на 8 часа, се вдишват от пасивния пушач токсични вещества, които се равняват на повече от пет изпушени цигари.
През 1981 г. японският изследовател Т. Хираяма е публикувал резултати, които показват, че съпругите на мъже пушачи по-често боледуват от рак на белия дроб. При сравняване на параметрите на дишането и кръвно-газовите показатели на активни, пасивни пушачи и непушачи с пневмония се установи статистически незначима разлика между параметрите на пушачите и пасивните пушачи, което е доказателство за влиянието на фактора пасивно пушене върху белодробното здраве (Ангелова С. Дис., 2014 г.).
Съществува твърдение, че в помещение от 6 кв. м с 6 души, постоянно пушещи, непушачът трябва да стои 100 часа, за да поеме токсините от 1 цигара, което звучи смехотворно, защото, имайки предвид, че смъртоносната доза на никотина е 1 мг/кг тегло, то за 100 часа в посоченото помещение при непрекъснато тютюнопушене и активните, и пасивните пушачи ще са завършили своя земен път много преди да изтекат посочените 100 часа! Изборът е на непушачите, които се крият зад димната завеса на криворазбраната толерантност!
