.jpg)
Манганът си е заслужил славата на микроелемента мениджър
Човешкият организъм се състои от 22 химични елемента. Най-важните от тях, които изграждат неговите органи, мускулна маса, кожа, коса, нокти и т.н., са кислород (65-75%), въглерод (15-18%), водород (8-10%) и азот (1,5-3,0%). Тези четири елемента влизат в състава на т.нар. първа група и формират на практика масата на човешкото тяло. Това обаче не означава, че ролята на останалите осемнадесет елемента, чийто общ „принос” към тази маса е в рамките само на няколко процента, е незначителна. Тъкмо обратно, без тях човешкият организъм въобще не може да съществува.
Френски учени са си поставили любопитната задача, вземайки предвид борсовите цени на химичните елементи, да изчислят... колко струва човешкото тяло. Оказало се, че суровините, от които то е изградено, могат да се закупят за... 145 долара. Сумата, която следва да се заплати например за мангана, чието количество в човешкото тяло се оценява на 12-20 мг, възлиза едва на 0,002-0,003 цента. Редица научни изследвания през последните години по категоричен начин доказват, че
манганът е жизненоважен химичен елемент и неговата роля в човешкия организъм е просто неоценима.
Съдържанието на манган в земната кора съставлява 0,1% от нейната маса и той е четиринадесетият по разпространение химичен елемент на нашата планета. Най-разпространеният минерал на мангана – пиролузитът, е бил известен още в древността и намирал редица практически приложения. Едно от тях било например отстраняването на мътността на стъклото. Това свойство на пиролузита се използва и в наши дни. Откриването на мангана е свързано с имената на шведските химици Карл Шееле и Юхан Хан. През 1774 г. Шееле доказва, че в пиролузита се съдържа нов, неизвестен метал. За своя кратък живот (едва 43 години) Шееле прави редица забележителни пробиви в науката – открива елементите барий, молибден, волфрам, манган и хлор, както и редица важни химични съединения – винената и лимонената киселина, глицерола, сероводорода, флуороводорода, синилната киселина и много други.
За огромните му заслуги през 1775 г. той е избран за действителен член на Шведската академия на науките,
въпреки че нямал висше образование. Шееле се славел с репутацията на изключителен експериментатор, който обаче имал опасния навик да пробва на вкус всички вещества, с които работи. В деня на сватбата си той отскочил до лабораторията, за да проследи поредния експеримент, но така и не стигнал до олтара след „дегустация” на новооткритата от него синилна (циановодородна) киселина.
За да се увери в предположението си, че в пиролузита се съдържа нов химичен елемент, Шееле изпратил образец от рудата на своя колега химик Юхан Хан, който същата година успял да получи в достатъчно чист вид неизвестния метал. В началото на XIX век той получил наименованието манган.
Изследванията през последните години недвусмислено доказаха, че независимо от нищожното му съдържание в човешкия организъм манганът играе ключова роля в множество биохимични процеси и неговият недостатъчен прием отключва редица патологии.
Най-голяма е концентрацията му в костите, главния мозък, черния дроб, панкреаса, сърцето и бъбреците.
Изброяването на процесите, в които участва този химичен елемент, си е истинско предизвикателство. Установено е, че манганът активира ензимите, съдействащи за усвояването на витамините А, С и Е, както и на тези от В-групата. Достатъчно е да споменем само, че без витамин В1 е невъзможно изграждането на нови клетки, т.е. регенерирането на органите и тъканите на човешкото тяло. А имунната и антирадикаловата защита е немислима без витамините А, С и Е. Манганът играе важна роля в усвояването на медта и желязото, които вземат активно участие в кръвотворния апарат, както и в множество ензимни системи, управляващи невероятен брой биохимични процеси.
Той играе важна роля в продукцията и обмяната на невромедиаторите на централната нервна система,
поради което е известен с прозвището „микроелементът мениджър”. Манганът участва в регулацията на нивото на глюкоза в кръвния ток, повишавайки усвояването ѝ от клетките и усилвайки действието на инсулина. Установено е, че той способства за утилизацията на липидите, за понижението на тяхното съдържание в организма, както и за синтеза на редица важни мастни киселини. Безспорен е и неговият принос за повишаване на капацитивните възможности на имунната система. В частност, доказано е, че манганът играе съществена роля в синтеза на интерферона – специфичните протеини, отделяни от клетките в отговор на вирусна интервенция, под чието действие цялата имунна система на организма се вдига „на оръжие”. Съществена е и неговата роля в синтеза на главния хормон на щитовидната жлеза – тироксина.
Известно е, че хормоните на щитовидната жлеза са основен регулатор на хомеостазата, тъй като участват в управлението на процесите на образуване на нови клетки, в поддържането на телесната температура, в производството на енергия, в потреблението на кислород от клетките и пр. Те оказват съществено влияние на физическото, умственото и психическото развитие на организма. Например недостатъчната секреция на тироксин в детската възраст е причина за изоставане във физическото и умственото развитие на детето и за развитието на кретенизъм.
Доказано е, че
манганът подпомага образуването на хрущялните тъкани,
поради което на страдащите от ставни заболявания горещо се препоръчва да консумират храни, богати на този елемент. Той е важна съставна част на ензима супероксиддисмутаза, който е важно звено в антирадикаловата защита на организма. Негова територия е вътрешността на митохондриите – клетъчните органели, продуциращи уникалните молекули - акумулатори на енергия – аденозинтрифосфорната киселина. Неотдавна екип от испански учени лансира хипотезата, че остеопорозата не се причинява от липсата на калций, а на... манган. Според учените ниското съдържание на манган в организма води до понижение на усвояемостта на калция, което има за последствие отслабване на костните тъкани. Т.е. пониженото съдържание на калций в организма е следствие, а не причина за това твърде разпространено заболяване и според учените лечението би следвало да се пренасочи към повишаване на нивото не на калция, а на мангана.
Дефицитът на манган в хранителния рацион води до редица патологии.
В частност до нарушаване на репродуктивните способности, понижаване на нивото на „добрия” (HDL) холестерол и повишаване на това на кръвната захар.
Учените са единодушни, че една от основните причини за епидемиите на XXI век (рак, диабет, затлъстяване, инфаркт, инсулт, остеопороза и др.) е масовото консумиране на рафинирани продукти, от които са отстранени редица ценни за човешкия организъм биологично активни вещества. В частност при смилането на пшеницата се отстранява алейроновият слой и зародишът, в които съдържанието на такива важни химични елементи като калций, желязо, мед, цинк, манган и т.н. е най-високо. При преминаването на хлебната промишленост на Дания към използване на пълнозърнесто брашно смъртността в страната намаляла с цели 17%.
Количеството манган, което ежедневно е необходимо на човешкия организъм за поддържане на хомеостазата, се оценява на 1-2 мг. Предвид неговата усвояемост в хранителния рацион ежедневно трябва да присъстват 5-10 мг от този елемент. Негови източници са пшеничените трици, ръженият хляб, оризът, овесът, соята, грахът, картофите, цвеклото, доматите, морковите, боровинките, касисът, фъстъците, лешникът, чаят, кафето и пр.
