.jpg)
Маслото от камелина - завръщане към традициите
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Безспорен факт е, че през последните няколко десетилетия в света се наблюдава тенденция на нарастващ интерес на средностатистическия потребител към здравословното и природосъобразно хранене. Това, от една страна, може да се обясни с невероятните достижения в развитието на аналитичната технология, благодарение на която беше получена огромна по обем и достатъчно пълна и прецизна информация за състава и свойствата на широк кръг храни, както и на множеството спомагателни вещества, използвани в хранителната промишленост.
Апропо, броят на т.нар. хранителни добавки отдавна надхвърли хиляда, благодарение на което някои продукти на съвременната хранителна индустрия се наричат храни само защото са разположени на въпросните щандове. А може би този нарастващ интерес е своеобразен отговор на разумната част от населението на тоталната инвазия на храните сурогати и безконтролното и неудържимо настъпление на фаст фууда.
От друга страна съществен принос за споменатата тенденция имат широкомащабните клинични изследвания за въздействието на редица вещества, съдържащи се в храната, която съвременният човек консумира, върху неговия здравен статус, жизненост и работоспособност. Не на последно място следва да се отбележи и приносът на медиите (печатни и електронни), както и на авторите, публикуващи научнопопулярни статии, осветляващи на достъпен за широката аудитория език последните достижения в тази сфера.
В необятното море от информация в областта на диететиката темата за мазнините и тяхната роля (положителна и отрицателна) в човешкия организъм е една от най-застъпените. От една страна
мазнините са важен енергиен източник и ценен градивен материал
за синтеза на необходими за човешкия организъм вещества, а от друга някои от тях (наситените, както и тези, съдържащи т.нар. транскиселини) се оказаха съществен фактор за развитието на най-разпространените в наши дни заболявания – раковите, атеросклерозата, инфаркта и инсулта. В този смисъл търсенето на растителни мазнини, които съдържат възможно най-много полезни за човешкия организъм вещества, е едно изключително важно научно направление. Има една сентенция, която казва, че всяко ново нещо е добре забравено старо. Това в пълна мяра се отнася за маслото от камелина, което преди около столетие е било широко използвано в Европа. Това масло се получава от семената на растението камелина (Camelina Sativa), което по външен вид наподобява добре познатия плевел овчарска торбичка.
Камелината принадлежи към многочисленото семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), включващо около 3000 вида. За родина на камелината се приемат земите на Северна Европа и Югозападна Азия, където все още се срещат нейни диворастящи форми. Счита се, че тя е била позната на човека още в каменния век.
Това изключително непретенциозно растение било използвано от човека в продължение на много столетия.
От дребните жълто-червени семена се получавало висококачествено масло, което било използвано както за приготвяне на храна, така и за осветление. Пресовките и зелените части на растението служели за изхранване на селскостопанските животни. С времето камелината била постепенно изместена от слънчогледа, както и от други, по-високодобивни маслодайни култури. Във връзка с вече споменатия нарастващ интерес на потребителите към храни с висока диетична и хранителна стойност, както и с очертаващата се в резултат на стремителното увеличаване на населението на планетата сериозна продоволствена криза интересът към подобни „забравени” през вековете хранителни източници е изключително голям. Получените резултати от анализа на маслото от камелина автоматично го поставиха в топлистата на най-полезните масла наред с кедровото и сусамовото.
Основно достойнство на това масло е особено високото съдържание на ненаситени (91%) и много ниското на наситени мастни киселини (9%). Сред ненаситените преобладават полиненаситените незаменими мастни киселини алфа-линоленова (35-39%) от класа омега-3 и линолова (14-22%) от класа омега-6.
Според някои автори маслото от камелина е най-богатият на омега-3 и омега-6 мастни киселини хранителен продукт.
Значително е съдържанието и на мононенаситените мастни киселини от класа омега-9 – гадолеинова (12-16%), олеинова (12-20%) и ерукова (2-4%). От алфа-линоленовата киселина в организма се синтезират други две изключително ценни мастни киселини от фамилията омега-3 – ейкозапентаеновата и докозахексаеновата, които участват в изграждането на мозъчната тъкан, както и във функционирането на нервната система и мозъка. Дефицитът на алфа-линоленова киселина води до редица аномалии в човешкия организъм – забавен растеж у децата, отслабване на имунитета, повишено кръвно налягане, високо ниво на триглицериди в кръвта, трудно запаметяване и т.н. От линоловата киселина в организма се синтезира друга важна мастна киселина от фамилията омега-6 – арахидоновата. Последната е прекурсор (изходно вещество) за синтеза на т.нар. ейкозаноиди (простагландини и левкотриени), които участват в имунния отговор на възпалителните процеси. Това е един от най-сложните биохимични процеси в човешкия организъм, който в значителна степен се определя от присъствието и съотношението на незаменимите омега-3 и омега-6 мастни киселини в приеманата храна.
Между наситените мастни киселини в маслото от камелина преобладават палмитиновата (5-7%) и стеариновата (2-2,5%).
В него са открити и редица други важни биологично активни вещества –
фосфолипиди, фитостероли, хлорофил, витамини (А, Е, D), незаменими аминокиселини (аргинин, лизин, изолевцин, фенилаланин, треонин и валин), хлорогенова киселина, минерали и т.н. Фосфолипидите участват активно във въглехидратния и липидния обмен, подобряват функциите на черния дроб, противодействат на развитието на цироза и мастна дистрофия, нормализират дейността на жлъчката и т.н. Съдържанието на фитостероли в маслото от камелина е 0,54%. Тези вещества имат доказано бактерицидно, понижаващо нивото на холестерола, антисклеротично и противораково действие. Хлорофилът способства за покачване на количеството на хемоглобина в кръвта, спомага за насищане на клетките с кислород, повишава имунитета, подобрява функцията на щитовидната жлеза и т.н. По съдържание на бета-каротен (провитамин А) маслото от камелина превъзхожда най-разпространените растителни масла – слънчогледовото и соевото. От осемте вещества с Е-витаминна активност (токоли и токотриеноли), срещащи се в природата, в маслото от камелина се съдържат най-активните от тях – гама-токоферол, алфа-токоферол, делта-токоферол, както и родственото им съединение пластохроманол. Тяхното общо съдържание е около 100 мг/100 г. Една чаена лъжица масло от камелина е достатъчна, за да осигури необходимата дневна доза от този изключително важен витамин с висока антиоксидантна активност.
Маслото от камелина съдържа значителни количества магнезий,
който играе важна роля в енергетичния, въглехидратния и белтъчния обмен в организма и в дейността на сърдечносъдовата, нервната и мускулната система. Освен това той способства за нормалното функциониране на храносмилателния процес и за поддържане на нормалното ниво на глюкоза в кръвта.
Основната част от маслото от камелина се произвежда чрез пресоване (студено и горещо) и по-малка част – чрез екстракция.
Вкусът на маслото от камелина е леко пикантен, с нюанси на хрян и репички, но много приятен. Безспорно с най-висока биологична активност е маслото, получено по метода на студеното пресоване, което поради запазване на основните вещества с антиоксидантна активност е и най-стабилно.
gpopov_bg@yahoo.com
Най-интересните статии на доц. д-р Димитър Попов, публикувани във в. "Животът днес", са събрани в книгата "Мантри за здраве и дълголетие", която се разпространява от книжарниците „Хеликон”.
